Решение № 1966 от 13.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3634/2023
- Вид
- Решение № 1966
- Подписан
- 13.12.2023
- В сила
- 03.01.2024
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1966 гр. Пловдив, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330203634 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0438-000407/07.06.2023 год., издадено от Началник Сектор, РУ 03 - Пловдив към ОД на МВР Пловдив, с което на Б. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к.
„Т.“, № ***, вх. *, ет.*, ап.**, са наложени следните кумулативни административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б. К. Д., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна Началник Сектор, РУ 03 - Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, редовно призована не се явява в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от Началника, с което пледира за 1 потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Евентуално при уважаване на жалбата от страна на съда, моли за намаляване на претендирания адвокатски хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С Акт за установяване на административно нарушение Серия G A № 904015/30.05.2023г. е било констатирано, че на 30.05.2023г. в 08:57ч. в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис I I I Обединител“ до № 31, жалбоподателят Б. К. Д., с ЕГН **********, управлява лек автомобил „Нисан Х Трайл“ с рег. № ********, чужда собственост, в посока север, като е извършил следното нарушение: управлява горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация на 03.05.2023г., поради изтичане на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Прието било от В. В. Л., на длъжност „**. п. и.“ към ОД на МВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, че по този начин Д. е нарушил разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен на същата дата в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал.
Жалбоподателят Д. не знаел за служебно прекратената регистрация на лекия автомобил по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, тъй като не бил уведомяван и собственикът на МПС-то за това.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните и приложени по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.
От правна страна, съдът приема следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по преписката оправомощителни заповеди, и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Дадена е правилна правна квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
2
Действително към датата и часа на нарушението – 30.05.2023г., 08:57ч., за процесния автомобил не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което се потвърждава от приложените по преписката писмени доказателства, както и след направената от съда справка в публичния регистър на Гаранционния фонд.
Действително МПС-то е било със служебно прекратена регистрация на 03.05.2023г. Застраховката е сключена на същия ден, няколко часа след констатиране на нарушението. Относно притежанието на процесното МПС не се спори. По делото няма данни собственикът на автомобила да е бил уведомен по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП за служебно прекратената регистрация.
С оглед горепосоченото, съдът намира, че неоснователно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д., тъй като вмененото му констатирано нарушение, се явява несъставомерно, доколкото не се установява субективният елемент от него – нарушението да е извършено виновно от жалбоподателя по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. До този извод съдът стигна, след като съобрази разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведоми собственика на пътното превозно средство за това обстоятелство.
По делото, и с оглед разпределяне на тежестта на доказване на нарушението върху наказващия орган, не се установява уведомяването на собственика на процесното МПС, относно служебно прекратената регистрация на МПС, с рег. № ********. Така жалбоподателят, нито е могъл да узнае, нито да предвиди релевантното обстоятелство за извършената служебно прекратена регистрация на МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, още повече,че не е и собственик на МПС. В тази посока и смисъл е и постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., че конкретното обстоятелство има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за тези си конкретни действия.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите 3 на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.
Ето защо, предвид горното и доколкото административното обвинение не може да почива на тълкувания и предположения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора - отмяна на процесното НП, жалбоподателят има право на разноски. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя за присъждане на разноски. Ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в общ размер от 600 лева, от които 400 лева за наложената глоба и 200 лева за лишаването от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 14.06.2023г. Същите са платени в брой. Материалният интерес в случая е 200 лева, като общото възнаграждение е поискано на основание чл.18, ал.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /след измененията с ДВ бр.88 от 2022г. според датата на договора за правна помощ/. Тук следва да се отбележи, че е неоснователно искането на жалбоподателя за отделно присъждане на разноски, относно лишаването от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, доколкото наказанието е кумулативно предвидено към глобата по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и не представлява отделно административно дело без определен материален интерес по смисъла на чл.8 ал.3 от Наредбата или случай, извън тези по ал. 2 на чл.7 от Наредбата по смисъла на чл.18, ал.4, вр. ал.2 от Наредбата. Същевременно въззиваемата страна в писмената молбастановище чрез Началника е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намаляване на размера му до минимума, предвиден в Наредбата. Според настоящия състав на съда определеният между страните размер на адвокатското възнаграждение може да послужи за обогатяване на жалбоподателя за сметка на въззиваемата страна, като делото не е изискало особени процесуални усилия от нито една от страните. Ето 4 защо съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски да бъде определена според чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата и да се приеме за основателна до размера от 400 лева. При това положение, следва да се осъди ОД на МВР – Пловдив за сумата от 400 лева, в полза на жалбоподателя Б. К. Д..
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0438-000407/07.06.2023 год., издадено от Началник Сектор, РУ 03 - Пловдив към ОД на МВР Пловдив, с което на Б. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к.
„Т.“, № ***, вх. *, ет.*, ап.**, са наложени следните кумулативни административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „Т.“, № ***, вх. *, ет.*, ап.**, сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5