Решение № 31 от 20.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Бургас, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. И.а

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20242100501185 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Д. В. И., ЕГН: **********, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. С. Гърков - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Васил Левски“ № 5, ет. 1 против решение № 481 от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4801/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, С КОЕТО са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ищеца Д. В. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, искове за осъждане на ответника И. П. В., ЕГН: **********, с адрес: ***** на основание чл.

109 от ЗС: 1./ ДА ПРЕКРАТИ неоснователните си действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №*** по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, Община гр. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ: 60.00 кв.м., при граници и съседи в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта: ***, като ПРЕМАХНЕ тухлените ограждащи стени, монтираните пластмасови дограми със стъклопакет и излятата от железобетон покривна плоча, изградени към собствения на ответника И. П. В. -САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, Община гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ: 50, 37 кв.м., при съседи: на същия етаж:

***; под обекта ***; над обекта: няма и 2./ ДА ПРЕКРАТИ неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на 1 собственост върху 1/6 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, Община гр. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с площ от 305,10 кв.м., при граници и съседи за имота:

***; ***; ***; ***; ***, като ПРЕМАХНЕ двуетажната тухлена пристройка с носещи колони, представляваща помещение на първи етаж с входна врата и два прозореца и стълбище от стоманобетон към втория етаж на пристройката, явяващ се продължение на подовата плоча на самостоятелния обект на ответника, с пластмасова дограма със стъклопакет и покрив от гофриран материал, която пристройка е изградена на част от североизточната фасада на сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, Община гр. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, ***, и е функционално свързана със собствения на ответника И. П. В. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, Община гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ: 50, 37 кв.м., при съседи: на същия етаж: ***; под обекта ***; над обекта: няма. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника направените в първата инстанция разноски в размер на сумата от 4300 лв.

Във въззивната си жалба против първоинстанционното решение, се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно, неточно мотивирано и постановено в нарушение на процесуалните правила при необсъждане на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност. Сочи се, че е доказано безспорно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас, ведно с 1/6 ид.ч. от поземления имот ***, с административен адрес: гр.

Бургас, ***, както и ответникът е собственик на друг самостоятелен обект в същата сграда, който е с идентификатор ***, без последният да притежава ид.ч. от ПИ. В жалбата се излага, че по делото е доказано също,вкл. и чрез експертно заключение,че без разрешение за строеж и строителни книжа ответникът е изградил пристройка на първи жилищен етаж и тераса над входното антре /собственост на ищеца/ и над пристройката, която е функционално свързана чрез стълбище с терасата на ответника.

Сочи се,че Община Бургас не е издавала или провеждала процедура по издаване на удостоверение за търпимост по смисъла на пар.127, ал.1от ПЗР на ЗИД на ЗУТ вр. с пар. 16 ,ал. 1 от ПР на ЗУТ през 20.08.2020г. за процесната надстройка, както и, че не е налице каквото и да е съгласие за строителство съгласно чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, вкл. и такова, дадено от ищеца за изграждане на пристроената до антрето му постройка. Твърди, че с изградените стълбища, водещи до терасата си, ответника пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Подчертава се също, че съгласно експертното заключение в първата инстанция състоянието на строителната конструкция на процесната пристройка не отговаря на нормативните изисквания за носимоспособност и устойчивост и е необхоД. допълнителното й конструктивно укрепване,тъй като постройката е неустойчива и опасна, доколкото изграденото над антрето на ищеца използва само това антре за основа. Възразява се, че въпреки експертното заключение районният съд е изложил взаимно изключващи и противоречащи си факти, за да отхвърли исковата претенция, което счита, че това е довело до необоснованост на решението, доколкото изводите му не съответстват на доказателствения материал по делото. В подкрепа на възраженията се излагат подробни доводи. Изразява и несъгласие с мотивите на съда, че с уважаване на исковата претенция биха се засегнали правата на трето неучастващо по делото лице. Развиват се и съображения относно издаденото удостоверение за търпимост на постройката и изводите на съда в тази 2 насока с възражение, че нормативните изисквания за издаването на удостоверение за търпимост касаят строежи, извършени пред 07.04.1987г., който следва да са отговарят на нормативните изисквания за устойчивост. Сочи се, че в заключението, изготвено от вещото лице Мавродиев е посочено, че процесната постройка не е нанесена в истинските си контури в КККР, а процесната тераса не влиза в схемата на самостоятелните обекти в сградата, като наред с това се излага, че е налице установено от експертизата и незаконно извънфасадно застрояване с площ от 20.5 кв.м. Излага се също, че с писма на Община Бургас от 07.08.2009г. и 14.03.2018г. са дадени предписания за премахване на процесните постройки като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемияответник И. П. В., подаден чрез пълномощника му адв. М. Матеева по въззивната жалба, в който се изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и липсата на сочените от въззивника пороци. Споделят се изводите на съда, че ответника не е извършвал действия по строеж на процесните обекти, чието премахване се иска,а само по ремонтирането им, които счита, че съставляват подобрения и не представляват неоснователни действия по смисъла на чл. 109 от ЗС. Изразява се несъгласие с оплакванията в жалбата за допуснати в решението процесуални пороци, водещи до неговата необоснованост и вътрешна противоречивост на мотивите. Счита се, че единствено вярното в жалбата твърдение е, че въззивникът е собственик на апартамент на първия етаж на сградата, а въззиваемият- на апартамента над него. Оспорват се твърденията, че въззиваемият е изградил процесните пристройки като неверни,като сочи, че свидетелските показания установяват, че същите са изградени от предишния собственик на имота и са съществували към момента на закупуването му от въззиваемия, като това обстоятелство е констатирано и от приложените по делото документи по преписката в Община Бургас. На следващо място като неверни се оспорват и твърденията в жалбата за липса на издадено удостоверение за търпимост на пристройките, като се счита, че обстоятелството, че такова не е издадено формално не се отразяване на квалификацията „търпим строеж“, доколкото се сочи, че наличието на такова има значение за извършване на прехвърлителни сделки с такива строежи съгласно пар. 127,ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, без същото да има конститутивен афект за окачествяване на строежа като „търпим“. Излагат се доводи и за неоснователност на оплакванията в жалбата за липса на дадено съгласие за извършеното строителство, като в тази връзка въззиваемият се позовава на приложеното по делото становище от 09.09.2018г. на арх. Венета И.а- главен експерт към отдел „Геодезия“ в Община Бургас, в което е посочено, че е налице декларация-съгласие от собствениците на жилищната сграда на *** от 23.11.1988г. и от 30.11.1988г. за разширение на съществуващ балкон на втория етаж откъм североизточната част на двора. Оспорват се и твърденията, че изградена до антрето на ищеца пристройка се ползва от ответника само за негови нужди,като се навежда насрещното твърдение, че помещението се ползва от трето лице- съсед. Изразява се несъгласие с изложените в жалбата съображения, че процесният строеж, изграден над и около антрето на ищеца е неустойчив и опасен, като в тази връзка с писмения отговор се твърди превратно тълкуване от въззивника на експертните заключения по делото. Сочи се, че от тройната експертиза всъщност се установява, че изводът на вещите лица за нуждата от укрепване на пристройката се обосновава не с действията на ответника, а с всеобщата нестабилност на пристройката, дължаща се на неспазване на строителните норми за изграждането й,вкл. и на антрето на ищеца. Наред с това въззиваемият, позовайки се и на цитирана в отговора съдебна практика счита за правилен извода на съда, че доколкото в случая исканото премахване би засегнало правата на трети, неучастващи по делото лица, съдът не може да уважи такъв иск, тъй като е недопустимо по съдебен ред да се предписва предприемане на действия, застрашаващи целостта на имот, принадлежащ на 3 трети на спора лица. Развиват се и доводи за неоснователност на съображенията на въззивника, че не е могъл да привлече като страна по делото третото лице, извършило пристройката след предявяване на настоящия иск. Сочи се, че законността на постройката няма значение за уважаване на негаторната претенция. Оспорват се като неверни твърденията,че е било дадено предписание за премахване на строежа като незаконен, като в тази връзка се сочи, че писмо от 14.03.2018г.е изпратено до ответника от Община Бургас като покана за премахване на строежа, но след констатации, че същият е в режим на търпимост до премахване не се е стигнало. На последно място се излагат възражения против доводите във въззивната жалба относно размера на присъдените в полза на ответника разноски в първата инстанция. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноските във въззивното производство.

По делото са постъпили частни жалби и от двете страни против определение № 3286 от 31.05.2024г., постановено по гр. д. № 4801/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 248 от ГПК е изменено решение № 481 от 07.03.2024 г. по гр. д.

№ 4801/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както същото е отменено в частта, с която присъдените в полза на ответника разноски от 4300 лв. са намалени като прекомерни до размера на 3300 лв.