Решение № 318 от 27.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Н. Люб. Д. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200305 по описа за 2025 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. Б. Т. срещу решение № 326 от 16.10.2024 г., постановено по внохд № 1189/24 по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда на СГС от 20.03.2024 г. по нохд № 3299/23 г. в частта относно наказанието, като наложеното „лишаване от свобода“ е увеличено от три на четири години, отменено е приложението на чл.66, ал.1 от НК и е определен първоначален общ режим за изтърпяването му, а срокът на наказанието „лишаване от право на управление е променен от три на пет години.

В жалбата се прави формално позоваване и на трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Изложените в подкрепа на същите аргументи на първо място касаят съставомерността на деянието, поради твърдения за неустановено местонахождение на пострадалата на пешеходната пътека, както и за изграждане на изводите за умишлено нарушение на правилото по чл.119, ал.4 от ЗДвП въз основа на предположение. Сочи се, че като водач на автобус от градския транспорт подсъдимият е предприел маневра на зелен сигнал на светофарната уредба без да има представа, че отнема предимство на пешеходец, който не е видял нито при изчакване на светофара, нито при започване изпълнението на маневрата. Относно наложеното наказание се възразява както за увеличения му размер, така и за постановеното ефективно 1 изпълнение. Акцентира се на неправилно повторно отчитане на квалифициращо обстоятелство като индивидуализиращо отговорността такова (нарушеното правило за движение); на невъзможност на подсъдимия да възприеме възрастта на пострадалата; на недоказано по делото наличие на множество пешеходци, водачи на МПС или пътуващи в автобуса лица на инкриминираните време и място на произшествието; на пренебрегнато значение на смекчаващи отговорността фактори (относими към личността на подсъдимия и оказаното съдействие при водене на делото). По този начин, според защитника, санкционирането се основавало на общи оценки вместо на конкретно установени факти, а от друга страна не се постигало съответствие между престъплението и наказанието, което нямало поправителен индивидуален ефект, а значително тежки последици за личността и социалното й функциониране. Въз основа на това се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или за изменението му с намаляване на наложените наказания с приложение на чл.66, ал.1 от НК.

В касационното съдебно заседание подсъдимият Т. и защитникът му поддържат жалбата с искането за изменение на въззивното решение по съображения, свеждащи се основно до необосновано завишаване на наложените наказания. В предоставената му последна дума подсъдимият изказва съболезнования към семейството на пострадалата и настоява, че не е искал да причини произшествието, за което моли да бъде оправдан.

Последното е настъпило в условията на правомерно започната маневра без възприет пешеходец на пешеходната пътека, разположена настрани, при което съприкосновението е настъпило в т.нар. „мъртва точка“ за него като водач на автобус.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение, тъй като в дейността си въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, механизмът на произшествието бил установен по несъмнен начин, както и авторството на престъплението, а законът - правилно приложен при констатираното нарушение на правилото по чл.119, ал.4 от ЗДвП с прецизно изясняване на субективната страна на деянието. Постановеното увеличение на наказанието според прокурора е сторено при съобразяване разпоредбите на чл.54 и чл.36 от НК с правилно отчитане на значимите за отговорността обстоятелства, сред които е откроена тежестта на нарушението от професионален водач на автобус.

Повереникът на частните обвинители също счита за драстично нарушеното правило за движение при установеното по делото предприето правомерно пресичане на кръстовището и от други пешеходци, както и съприкосновението с пострадалата именно на пешеходната пътека. Акцентира се и на загубата за семейството на доверителите му, както и на възможността да се постигне генералната функция на наказанието с изискващото се по-строго и ефективно изпълнявано наказание. С 2 постъпила по делото молба от 23.05.2025 г. е поискано възстановяване на направените от доверителите му разноски пред настоящата инстанция, за установяване на чийто размер е приложен постигнатият с тях договор за правна защита и съдействие.

Частните обвинители Я. Н. и Е. Н. заявяват становище за правилност на въззивното решение, чието потвърждаване желаят. Считат наложеното наказание за справедливо при обстоятелствата на настъпване на произшествието, за което е липсвало съпричинително поведение на дъщеря им. Сочат също тежко отразилата се и на другото им дете загуба в противовес на довода на подсъдимия за необходимостта да се грижи за детето си.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 41 от 20.03.2024 г. по нохд № 3299/2023 г. СГС е признал подсъдимия Р. Б. Т., роден на **** г., за виновен в това, че на 21.01.2022 около 19.57 ч. в гр. София при управление на моторно превозно средство – автобус „****Г“ с рег. № **** по бул. „Царица Йоанна“ в района на кръстовището с бул. „Добринова скала“ нарушил чл.119, ал.4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Е.ова Н., с ЕГН **********, настъпила на 24.01.2022 г., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. „последно“, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. На основание чл.343г, подсъдимият е лишен от право на управление на МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Съдебният акт е подписан с особено мнение на председателя на състава относно наложеното наказание.

Въззивен контрол върху постановената присъда е упражнен от АС – София по внохд № 1189/24 г. въз основа на депозирана жалба от частните обвинители чрез повереника им с искане за увеличаване на определената комплексна санкция и постановяване ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода. С атакуваното понастоящем решение № 326 от 16.10.2024 г. присъдата на СГС е изменена в този смисъл, като наложеното „лишаване от свобода“ е увеличено от три на четири години, отменено е приложението на чл.66, ал.1 от НК и е определен първоначален общ режим за изтърпяването му, а срокът на наказанието „лишаване от право на управление“ е променен от три на пет години.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

При разглеждането й по същество, съдът прие същата за частично основателна.

Подлежащите на приоритетно разглеждане доводи в жалбата за допуснато 3 съществено процесуално нарушение не са достатъчно конкретизирани и не позволяват детайлното обсъждане в тази насока, но независимо от това касационната инстанция не констатира такива. На първо място не е налице пропуск на съда да осигури разкриване на обективната истина и да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото и да ги подложи на внимателна проверка. Основният оспорен фактологичен момент касае местонахождението на пострадалата при настъпване на произшествието, което според твърденията в жалбата не е на пешеходна пътека. Установеният по делото механизъм на настъпване на произшествието сочи, че то е станало при навлизане с маневра за завиване надясно на управлявания от подсъдимия автобус на процесното кръстовище на разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба, като по същото време пресичане от дясно наляво спрямо неговата посока на движение също правомерно е предприела и пострадалата пешеходка. Изводите относно начина на движение на участниците в произшествието и конкретната пътна обстановка са направени въз основа на обсъдените показания на свидетели- очевидци, счетения за процесуално годен протокол за оглед на местопроизшествие с констатациите в него и изготвена скица на произшествието, както и приобщените видеозаписи, които са и експертно изследвани. Конкретният възприет механизъм на настъпване на произшествието е резултат от задълбоченото изследване на доказателствените източници и на базата на оценените като компетентно дадени заключения на комплексни медицинска, видео и автотехнически експертизи. По проследим за страните път е изведен един от основните изводи, основан на тези на вещите лица относно мястото на настъпване на съприкосновението на пострадалата и автобуса. По широчината на пътното платно то е било на около 4 м. вляво от десния бордюр (т.е. в лявата пътна лента) по посока на движението на автобуса и върху обособената пешеходна пътека. Безспорно е изяснено, че към момента на започване на извършваната маневра „десен завой“, свързана с навлизане на едрогабаритното превозно средство (каквото е автобусът) в съседната лента, пострадалата е започнала преминаване през пешеходната пътека на разрешен светлинен сигнал на светофара. Тя е била видима за подс. Т. още преди това, тъй като е изчаквала на тротоара на бул. „Добринова скала“ за времето на спиране на управлявания от него автобус на бул. „Царица Йоанна“. При едновременното им навлизане в кръстовището и прибирането на предната част на автобуса надясно към тротоара е настъпило съприкосновение със страничната му част в зоната на предната врата с пешеходката, вследствие на което тя паднала, левият й крак е бил прегазен от задното ляво колело, а тялото й било притиснато към асфалтовата настилка от преминаващия заден мост на автобуса.

Видимостта на подсъдимия като водач на автобуса към намиращата се на тротоара пострадала, предприела пресичане на платното, е надлежно изяснена още от първата инстанция, за което изрично са послужили показанията на свидетелите Т. Б. – 4 пътник в автобуса, и Х. Т. – управлявал движещ се зад него лек автомобил, както и изследваните видеозаписи от камери, монтирани в автобуса и в района на процесното кръстовище. Поради това и напълно неоснователно се твърди презюмиране на тези фактически констатации. Доводите в жалбата, свеждащи се до твърдения за затруднение да бъде забелязана появата й поради тъмно облекло в тъмна част от денонощието не са намерили обстойно обсъждане, тъй като не са правени пред въззивната инстанция. Установеното по делото обективно възприятие на останалите лица, сред които и друг водач на превозно средство е от значение и за отговора на същите, а в съвкупност със задължението на водача да стори това без затруднение на процесния пътен участък, е и в основата на последващия извод за нарушеното правило на движение. Отказът на първоинстанционния съд да приеме основателност на идентично възражение е аргументиран с това, че по делото не са установени препятствия във видимостта на водача към пострадалата от части на автобуса или от околната обстановка. Извън това е необходимо да се посочи не само, че якето на пострадалата е било светло (показания на свид. Н. и тези на свид. Б. и Т.), но и че е без значение възможното последващо (при вече достигнатата конфликтната точка с движещия се автобус) попадане на пострадалата в т. нар. „мъртва точка“ за водача, доколкото с вече предприетата маневра, той сам се поставил в невъзможност да види удара при прибирането на предната част на автобуса надясно към тротоара.