Определение № 476 от 31.03.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Плевен, 29.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500185 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр.чл. 279, вр.чл.272 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от Й. Г. К., адрес: гр.Плевен, ********** и М. Н. С., адрес: гр.Плевен, **********, чрез адв.Н. Н. –ПАК против разпореждане №260024/07.02.2023г. на Пл.РС, постановено по ч.гр.д.

№7790/2016г. по описа на същия съд, с което са върнати на длъжниците /в качеството им на наследници на Н.Х.К., ЕГН ********** от гр.Плевен/, подадените възражения срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№7790/2016г. на Пл.РС.

В жалбата се посочва, че мотивите на горепосоченото разпореждане, с което се приема, че преклузивният срок за подаване на възражение от длъжника е изтекъл, противоречат на изводите, формирани с Определение №199/16.01.2023г. по гр.д. №218/2023г. на Пл.РС, с което е прието, „че не е подадено възражение срещу издадената Заповед за изпълнение от длъжника, същата не е придобила стабилитет и за лицето е налице правната възможност да се защити чрез възражение“. За жалбоподателите не става ясно налице ли е правна възможност за защита срещу издадената заповед за изпълнение чрез възражение, поради което молят окръжният съд да отмени обжалваното разпореждане.

В законоустановеният срок по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор 1 на въззивната частна жалба от „Топлофикация-Плевен“ АД, ЕИК **********, гр.Плевен, **********, представлявано от изп.директор Й.В., чрез юрк.Ц.В..

Въззиваемата страна счита подадената въззивна частна жалба за неоснователна. Сочи се, че Заповедта на изпълнение е връчена лично на нейния адресат и наследодател на частните жалбоподатели - Н.Х.К. на 28.10.2016г.Същият не е упражнил правата си за защита по чл.414 от ГПК депозиране възражение в предвидения двуседмичен срок или предявяване в рамките на същия срок на отрицателен установителен иск. Поради тази причина заповедният съд е приел, че Заповедта за изпълнение е влязла в сила и е разпоредил издаването на ИЛ. Цитира се съдебна практика в тази насока.

Въззиваемото дружество посочва, че производството по гр.д. №218/2023г. по описа на Пл.РС е самостоятелно и недоволната от крайния акт на съда страна може да се защити по редна на въззивното обжалване. Постановеното Определение №199/16.01.2023г. по гр.д. №218/2023г. на Пл.РС няма преюдициален характер спрямо процедурата по ч.гр.д. №7790/2016г. по описа на Пл.РС и не може да обуславя неправилност на обжалваното разпореждане.

В заключение въззиваемата страна моли окръжният съд да остави без уважение подадената въззивна частна жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата и с отговора на частната жалба не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

Окръжният съд като прецени доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното ч.гр.д.№7790/2016г. по описа на Пл.РС е видно, че на 19.10.2016г. е постъпило заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ АД, ЕИК ********** срещу длъжника Н.Х.К., ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, **********, за следните суми: 4684,99лв.-главница за посочен период, договорна лихва в размер на 3911,68лв. за посочен период, и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Обстоятелствата по заявлението произтичат от ползвана топлинна енергия за периода 01.07.2003г. – 30.04.2016г.в недвижим имот на адрес: гр.Плевен, 2

**********, без същата да е заплатена от потребителя.

Издадена е Заповед за изпълнение №4884/20.10.2016г., с която е разпоредено длъжникът Н.Х.К., ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, **********, да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.Плевен, **********, представлявано от изп.директор Й.В. горепосочените суми, както и деловодни разноски в заповедното производство.

Препис от Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 28.10.2016г.

В законовия преклузивен срок по чл.414 от ГПК -12.11.2016г., длъжникът Н.Х.К., ЕГН ********** не е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, поради което на осн.чл.416 от ГПК Пл.РС е приел, че същата е влязла в сила и е разпоредил да се издаде ИЛ в полза на заявителя „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ АД, ЕИК **********.

Постъпили са възражения на 25.01.2023г. срещу издадената Заповед за изпълнение от М. Н. С. и Й. Г. К., като законни наследници на длъжника Н.Х.К.,починал на 24.02.2017г.,двете от гр.Плевен, към които са приложени копие от Определение №199/16.01.2023г., постановено по гр.д. 218/2023г. по описа на Пл.РС и Удостоверение за наследници с изх.№14-727/07.03.2017г.

С обжалваното разпореждане №260024/07.02.2023г. Пл.РС е върнал подадените от М. Н. С. и Й. Г. възражения срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7790/2016г. на Пл.РС, като се е мотивирал, че двуседмичният срок за подаване на възражение по чл.414, ал.2 от ГПК е изтекъл на 12.11.2016г.

Безспорно е установено от фактическа страна по делото, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена за длъжника Н.Х.К. лично срещу подпис на 28.10.2016г.

Безспорно е установено, че длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в предвидения двуседмичен срок, който е изтекъл на 12.11.2016г.

Безспорно е установено, че на 25.01.2023г. наследниците на длъжника Н.Х.К. – М. Н. С. и Й. Г. К. са депозирали два броя възражения срещу издадената Заповед за изпълнение.

3

Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.2 от ГПК / към датата на връчване на заповедта за изпълнение – 28.10.2016г. /, след като длъжникът получи заповедта за изпълнение, той може в 2-седмичен срок да подаде писмено възражение. Този срок е преклузивен , определен е императивно в закона и не може да бъде продължаван дори със съгласието на другата страна. В рамките на компетентността на съда, пред който се подава възражението по чл.414, ал.1 от ГПК, е да прецени дали то е насочено срещу дълга и в този смисъл дали има характер на възражение по смисъла на цитираната разпоредба (в този смисъл определение №39 от 19.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №844/2009 г., II т. о., ТК). При липса на подадено в срок възражение, заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, тъй като според чл.410, ал.2 от ГПК самото заявление обективира такова искане, а нормата на чл.416 от ГПК не предпоставя издаването на изпълнителния лист от отделно искане на заявителя.

Съгласно трайната съдебна практиката на Върховния касационен съд, неподаването на възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл.422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение .

Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл.424 ГПК или чл.439 от ГПК /в първия случай при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №956/22.12.2010г. по ч.т.д. №886/2010г.ВКС, ТК, I т.о.; определение по ч.гр.д. №221/2010г. на четвърто г.о. на ВКС; определение по ч.т.д. №1366/15 г. на второ т.о./.

В конкретния случай Пл.РС правилно е приел, че на осн.чл.416 от ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила и е разпоредил да се издаде ИЛ в полза на заявителя. Видно от приложеното към ч.гр.д.№7790/2016г. по описа на Пл.РС съобщение, Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника срещу подпис на 28.10.2016г., т.е. длъжникът е уведомен редовно за нейното издаване. В законоустановения 14-дневният срок по чл.414, ал.2 от ГПК /до 12.11.2016г./, длъжникът не е депозирал възражение, като по този начин възможността на наследниците му да депозират възражение на по-късен етап, също е погасена.

4

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че производството по чл.439 от ГПК, развило се по гр.д. №218/2023г. на Пл.РС, е самостоятелно и отделно от заповедното производство по ч.гр.д. № 7790/2016г. на Пл.РС.

Същото е регламентирано в Глава 32 на ГПК – „Защита срещу изпълнението“ и дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден въз основа на заповед за изпълнение изпълнителен лист /както е настоящият случай/. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлото в сила решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили след издаването му. Постановеният по него акт не е обвързващ за заповедния съд, тъй като същият не представлява акт на въззивна инстанция, а самостоятелен такъв в отделно исково производство.

Предвид изложеното следва да бъде потвърдено като правилно разпореждане №260024/07.02.2023г. на Пл.РС, постановено по ч.гр.д.

№7790/2016г. по описа на същия съд, с което са върнати подадените от М. Н.

С. и Й. Г. К. възражения срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№7790/2016г. по описа на Пл.РС.

При този изход на делото частните жалбоподатели от М. Н. С. и Й. Г. К. и двете с адрес: гр.Плевен, **********, следва да бъдат осъдени да заплатят на „Топлофикация-Плевен“ АД, ЕИК **********, гр.Плевен, деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция , в размер на 50лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.25а,ал.3 от НЗПП/изготвяне на писмен отговор,без явяване в съдебно заседание/.

Возим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260024/07.02.2023г. на Пл.РС, постановено по ч.гр.д. №7790/2016г. по описа на същия съд, с което са върнати подадените от М. Н. С. и Й. Г. К. възражения срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7790/2016г. по описа на Пл.РС.

5

ОСЪЖДА М. НИКОЛОВА С. и Й. Г. К. ,двете от гр.Плевен, **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ АД, ЕИК **********,гр.Плевен, **********, представлявано от изп.директор Й.В., разноски по делото в размер на 50,00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.25а,ал.3 от НЗПП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6