Решение № 274 от 12.08.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Разлог, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20251240101132 по описа за 2025 г.

Производството е инициирано въз основа на молба, подадена от К.В., родена на *, като законен представител на детето й В.В., роден на *, ЕГН*, ч/з адв. А.П.М., личен №*, АК-Б., адрес г.Б., у.,,Б.М.”№1А, о.2-3, определена за процесуален представител с решение №*/10.04.2025 г. на Председателя на НБПП, против И.В., ЕГН*, с адрес г.Б., у.„Х.Б.№10, с която е предявен иск по чл.150 от СК, - изменение на издръжка постановена от Трети основен съд в Б. по дело П2 №1168/2017 на основание КОНВЕНЦИЯ за м/ународното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството от 2007 г. /Хагски протокол/.

Ответникът е баща на ненавършилото пълнолетие дете В.В., роден на *, ЕГН*. С Решение постановено от Трети основен съд в Б. по дело П2 №1168/2017, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето от 100,00 €. Сочи, че майката К.В. и детето В.В. живеят в г.Б., като доходите на К.В. са около 90`000.00 сръбски динара. Излага, че ответникът изпълнявал нередовно и със закъснение задължението си за издръжка на детето съгласно решението от 10.01.2018 г. на Трети Основен съд в Б.. Ищцата била подпомагана за осигуряване на основните потребности на детето от бабата по майчина линия и други роднини.

Твърди, че предвид изтеклия период от време от решението от 10.01.2018 г. и по-голямата възраст на детето, потребностите му са се увеличили и се претендира изменение на разм. на дължимата от бащата месечна издръжка на 500.00 €, платими до 5-то число на месеца, считано от 09.05.2024 г (дата на инициираното в С. производството за промяна на решението).

Излага, че потребностите на детето са се увеличили с оглед нарастването на възрастта му, променил се е разм. и на минималната работна заплата, като към датата на постановяване на решението, с което е определен първоначалния размер на издръжката, детето е било на 4 год.

Ето защо е предявен иск с правно основание чл.150 от СК, като ищецът моли съда да допусне увеличение на издръжката, постановена от Трети основен съд в Б. по дело П2 №1168/2017 на основание КОНВЕНЦИЯ за м/ународното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството от 2007 г. /Хагски протокол/, като същата бъде увеличена от 100,00 € на 500,00 € месечно, считано от момента на подаване на ИМ до настъпване на 1 основания, които водят до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност на иска като оспорва претендирания му размер като прекомерно висок, тъй като същият не отговаря нито на възможностите на ответника, нито на нуждите на детето. Твърди, че в ИМ липсват каквито и да било твърдения водещи до обосноваване на направеното искане за увеличаване на дължимата се месечна издръжка над така определения вече размер. Навежда твърдения, че освен заплащаната ежемесечна издръжка от 200.00 €, при всяко виждане с детето ответникът е поемал разходи за закупуване на дрехи, обувки, учебни пособия и други вещи, необходими за нормалното му развитие. Излага, че към настоящия момент е безработен и без постоянен доход, няма недвижимо имущество, нито други активи, от които да реализира приходи.

Допълнително, след развода е създал ново семейство и има второ дете на 6 г., чиято издръжка е негово законово задължение като моли това обстоятелство да бъде взето предвид при преценката за възможностите му да заплаща издръжка в поискан размер.

Оспорва твърдението, че получава доходи от наеми на недвижими имоти, като сочи, че не притежава недвижими имоти на свое име, не отдава такива под наем и не реализира подобни доходи.

Съдът като взе предвид събраните по делото док-ва, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

М/у страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени док-ва се установява, че ищецът е дете на ответника в процеса.

В Решение от 10.01.2018 г. на Трети основен съд в Б. по дело П2 №1168/2017, съдът е определил разм. на издръжката, дължима от ответника И.В. на В.В. ч/з неговата майка и законен представител К.В. от 100,00 €, считано от 01.11.2017 г. в бъдеще, докато са налице законовите условия или докато решението не се промени от всяка 01. до 15. число на месеца, за текущия месец, с плащания по W.U. на законовия представител в 15-дневен срок от постановяване на решението.

От представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №*/15.07.2015 г., издадено от о.П. е видно, че ищецът е с българско гражданско и с биологични родители К.В. и И.В., роден на * в С., гражданство- българско и с ЕГН*.

Видно от представена мед. документация, ищецът В.В. е имал здравословни проблеми, за които се е налагало доболнично лечение през 2024 г., което най-вероятно, предвид изписания протокол за лечение е изисквало средства за осъществяването му.

Видно от представено Удостоверение /л.25 от делото/, майката К.В. е трудово ангажирана, като през м.05.2024 г. е реализирала нетна заплата от 90`353,16 динара, което съобразно курс сръбски динар – лев, се равнява на около 1`536.00 лева.

Съобразно разпределената доказателствена тежест и съобразно доказателствените искания на ищцовата страна, съдът е изискал информация от ТД на НАП за действащи трудови договори на ответника, както и информация от О.Б. за притежаваните от ответника недвижими имоти на територията на общината. Видно от представената по делото справка от ОА-Б., за ответника И.В. има декларирани данни за притежавано от него само движимо имущество към 16.07.2025 г., а именно: л. а. марка „Т.А.“, рег. на 18.02.2025 г. Видно от представената по делото информация от ТД на НАП-Б. към 16.07.2025 г. няма данни за подадени ел. трудови записи /в това число уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени, изменени, прекратени трудови договори/ за ответника.

От приети по делото писмени док-ва, неоспорени от ищцовата страна, касателно преводи, извършвани от ответника на майката и законен представител на ищеца е видно, че по система за разплащания Р.д. м.01 до м.07/2025 г. е преведена сума от 88`080.00 сръбски динара, което се равнява средно на около 1`490.00 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

2

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (чл.143, ал.2 от СК). Правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например ч/з получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП №5 от 16.11.1970 г. на ВС).

В закона (чл.150 от СК) е установена възможността за последващо изменение разм. на първоначално определената издръжка посредством нейното увеличаване, респ. намаляване при изменение на обстоятелствата.

Според чл.142, ал.1 от СК, р-рът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от % от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК).

Изискването на чл.139 от СК, - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл.143, ал.2 от СК, е специална норма по отношение на чл.139 от СК, и изключва неговото приложение. Освен това, ищеца по делото с оглед възрастта му, е дефинитивно неработоспособен, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл.140, ал.1, т.2 от СК), поради липса на лица от първи ред. Издръжката на дете се дължи от двамата родители, независимо при кого живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.

Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са предпоставка за определяне на нейния размер (чл.142, ал.1 от СК). Ответникът е в трудоспособна възраст и е работоспособен, но съобразно приетите по делото писмени док-ва, не е трудово ангажиран, не е наличен сключен трудов договор, регистриран в системата на НАП. Съдът обаче следва да отбележи, че ответникът в отговора на ИМ изрично заявява, че плаща по 200.00 € месечна издръжка, същевременно в открито СЗ потвърждава, че има възможност за заплащане на издръжка от 150,00 €. Липсват данни за наличие на здравословни или други причини, които биха му създали допълнителни трудности при изпълнение на законовото му задължение да заплаща издръжка на ненавършилото му пълнолетие дете. Доказа се по делото, че ответникът отглежда и се грижи за още едно дете, което е от един и същи ред - чл.141, т.1 от СК, като това обстоятелство води до извод за липсата на възможност за ответника да предоставя издръжка на детето си В.В. в претендирания размер. В хода на производството не се установи от ищцовата страна, че ответникът притежава материалните възможности да заплаща издръжка от 500,00 €. Не се установи и наличие на специални потребности за детето, които да налагат заплащането на издръжка в този размер.

От друга страна, съдът не възприема доводите на ответника, изложени в отговора и които се застъпват в открито заседание, свързани с това, че същият дължи издръжка на другото си дете, доколкото всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на своето дете, както и да осигурява условия на живот, необходими за това. С други думи, грижата за другото дете, не следва да освобождава дължащия издръжка родител.

След съвкупна преценка на събраните в хода на производството док-ва се мотивира извода, че за времето от датата на постановяване на Решение от 10.01.2018 г. на Трети основен съд в Б. по дело П2 №1168/2017 за разм. на дължимата издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, са настъпили съществени изменения на обстоятелствата, които са поставили ищеца в състояние, което да обективира искането за изменение на първоначално определената издръжка. От датата на определяне на издръжката 3 в първоначалния й размер е изминал значителен период от време, през който се е променил както етапа на развитие на личността на детето (с повишаване на възрастта на детето обикновената му ежедневна нужда също се увеличава), така и в обективната икономическа обстановка - цените на основните стоки за бита - храна, облекло, електричество, отопление, вода, транспорт са се повишили значително. От друга страна не са налице данни, че ответникът е в състояние да заплаща претендирания размер от ищеца.

Съдът счита, че ответникът следва да заплаща на сина си В.В. издръжка от 200,00 € месечно, равняващи се на 391,17 лева, изчислени по фиксинг на БНБ, доколкото майката на детето упражнява преките и непосредствени грижи за същото, действително ответника не е трудово ангажиран, но не следва да се забравя и че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.

Издръжката за бъдещ период се следва, считано от датата на подаване на ИМ - считано от 09.05.2024 г (дата на инициираното в С. производството за промяна на решението) съобразно (т.21 от Постановление №5 от 16.11.1970 на Пленума на ВС) до настъпване на основания, обуславящи нейното изменение или прекратяване. По силата на чл.146, ал.1 от СК, при забава плащането на месечна вноска, в/у сумата се дължи заплащане на законната лихва, като дължимостта настъпва на първо число на месеца, следващ този, за който се дължи издръжката.