Определение № 775 от 24.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. Варна, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20253100601489 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.

Делото е образувано по жалба от С. К. Щ. срещу определение рег.№ 1435 от 15.09.2025 г. на ВРС, постановено по ЧНД № 3324 по описа на същия съд за 2025 г.

С обжалваното определение, съставът на Варненския районен съд е потвърдил постановление на прокурор при Варненска районна прокуратура от 17.06.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1192/2024 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Направено е искане за отмяна на определението и постановлението за прекратяване и връщане на делото на прокурора за разследване.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в частната жалба, както и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Предмет на въззивното производство е определение рег.№ 1435 от 15.09.2025 г. на ВРС, постановено по ЧНД № 3324 по описа на същия съд за 1

2025 г., с което е потвърдено постановление от 17.06.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1192/2024 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК.

Прекратеното досъдебно производство е било образувано на 04.09.2024 г. за разследване на престъпление по чл.144, ал.3 от НК за това, че на 10.05.2021 г. в гр.Варна били отправени закани с убийство по отношение на С. Щ., като това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му.

След проведеното разследване компетентният прокурор е преценил, че в случая не е налице от обективна страна съставът на чл.144 НК. Приел е, че причинените от И повреди на имущество на жалбоподателя са с обща стойност далеч по-ниска от една минимална работна заплата, при което евентуално би било налице престъпление по чл.216, ал.4 НК, което не е престъпление от общ характер, а такова от частен характер, тъй като се преследва по тъжба на пострадалия. В резултат на тези съображения компетентния прокурор е прекратил на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение съставът на ВРС е разделил условно свидетелите на две групи, като всяка от тях е обвързана от тезата на една от страните в конфликта. Съобразил е и наличието на родство или близост между тях и е преценил, че въз основа на показанията им не може да бъде възприета с необходимата степен на категоричност и безпристрастност заявеното от която и да е от групите. Горното е навело и извода за правилност на възприетото от прокурора в постановлението, че по делото не може да се установи еднозначно от обективна и субективна страна извършването на деяние по чл.144, ал.3 НК. Предвид това постановлението на прокурора при ВРП като правилно и законосъобразно е било потвърдено.

Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения относно липсата на категорични доказателства за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК на 10.05.2021 г. По отношение изводите за отсъствието на съставомерност на конкретното деяние прокурорът е изложил съображения както от фактическа, така и от правна страна, че в случая липсва обективен елемент на престъплението по чл.144, ал.3 НК. От материалите по ДП не може да се извлече извод за наличието и на субективния елемент у И на 10.05.2021 г. да се закани с убийство на жалбоподателя, с ясната идея, че това 2 може да възбуди у него основателен страх. Не се установява тя да е имала намерение да посегне на живота му на тази дата.

ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА:

От анализа на събраните в пода на ДП доказателства може да се направи единствено възможния извод за липсата на категорични доказателства за престъпно посегателство, извършено от И по отношение личността на нейния брат на 10.05.2021 г.

С оглед ниската стойност на повредените от И вещи, под минималната работна заплата, правилен се явява и извода, че деянието й следва да се квалифицира престъпление по чл.216, ал.4 НК, което се преследва по частен ред.

Този извод са направили прокурора от ВРП и съставът на ВРС. Изводът е правилен и обоснован. В потвърденото от първоинстанционния съд постановление прокурорът е направил анализ на събраните в хода на ДП доказателства. Собствен анализ е направил и ВРС, по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Приетото за установено се подкрепя от доказателствената съвкупност.

Съображенията на съда, изложени в атакувания пред настоящата инстанция акт, са обстойно мотивирани и не страдат от визираните в ч.жалба пороци. В този смисъл е неоснователно оплакването за необоснованост и неправилност на атакуваното определение.

С оглед съображенията, изложени по-горе, въззивната инстанция счита атакуваното определение на ВРС за законосъобразно и правилно, а доводите в частната жалба – за неоснователни, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

В жалбата сезирала настоящия съд, С. Щ. е навел твърдения за противоправно поведение на своята сестра и на други дати, но същите не са били предмет на разследване по ДП, поради което и няма да бъдат обсъждани от съда.

Водим от изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК въззивния съд, 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 1435/15.09.2025 г. на ВРС, постановено по ЧНД № 3324 по описа на същия съд за 2025 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4