Решение № 58 от 21.06.2022, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 107/2022
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 21.06.2022
- В сила
- 21.06.2022
- Състав
- ЛЮЛИН ВЕНЕЛИНОВ ЛОЗАНОВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА, ВЛАДИМИР ДОБРЕВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Видин, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Л.В.Л
Членове:
ВЛ.Д.СТ.
Н.Д.Н. при участието на секретаря АА.Т като разгледа докладваното отЛ.В.Л. Въззивно частно наказателно дело № 20221300600107 по описа за 2022 година
С протоколно определение №349/25.03.2022г. по ЧНД№ 247/2022г., по описа на Районен съд – Видин, относно осъдения ВЛ. ПЛ. Д. с ЕГН **********, е допуснато групиране на наказанията на осъдения ВЛ. ПЛ. Д. с ЕГН **********, като на основание чл.23-25 от НК е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото измежду наложените му по НОХД № 833/202г. и по НОХД № 858/202 г. и двете по описа на Районен съд-Видин, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца, което да бъде изтърпяно при „строг” режим. На основание чл.24 от НК е увеличено наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца с 1/ един/ месец „лишаване от свобода“, при първоначален „строг” режим. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното до момента наказание „лишаване от свобода” по някоя от горе цитираните присъди. На основание чл.59, ал.1 от Н К е зачетено времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест” по някоя от горе цитираните присъди.
Против определението е подадена в срок жалба от защитника на осъдения Д. – адвокат Г.Г.. В жалбата се изразява недоволство от определението на ВРС в частта с която е приложен чл.24 от НК, като се изтъкват аргументи, че приложението на тази норма не е необходимо с оглед целите на наказанието и на групирането на наказания, респ.: осъдения е излязъл от затвора и си е намерил работа с постоянен договор, като е наел и квартира в град София, а връщането му в затвора, макар за един месец, ще доведе до загубване на работата и квартирата, и евентуално ще го подтикне към набавяне на средства с поведение за което е бил осъждан. Иска се да бъде отменено определението в частта, с която е приложен чл.24 от НК.
1
Представителя на ОП - Видин, в с.з. заяви, че определението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено, включително и в частта му за приложението на чл.24 от НК, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на определението, намира, същото следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционния съд правилно е съобразил и приложил чл.23-25 от НК, относно наказанията по цитираните по - горе присъди. Деянията които са били предмет на посочените НОХ дела са в реална съвкупност, което е наложило групиране на наказанията за тези престъпления. Видно от справката за съдимост на осъдения, не са налице други деяния, които да са в реална съвкупност с описаните.
В рамките на своите правомощия ВРС е приложил чл.24 от НК и е увеличил наложеното най – тежко наказание от наказанията по цитираните присъди, като досежно увеличението са спазени изискванията на цитираната норма. Относно оплакването на осъдения против приложението на последната и при преценка на правилността на определението на ВРС в тази му част, следва да се съобрази следното: Наказанието няма за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешко достойнство, нито е само възмездие за извършено престъпление. То има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, който да се приучи към спазване на законите и добрите нрави в обществото. Не на последно място, то има за цел да му се въздействува предупредително и му се отнеме възможността да върши други престъпления, а също така, за да се въздействува предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото. Ето защо, за да приложи чл.24 от НК, Съдът следва да направи преценка на цялата престъпна дейност на подсъдимия. След такава преценка и при обоснован извод, че и най-тежкото наложено на осъдения наказание за отделните престъпления не ще осъществи целите на наказанието така, както са посочени в чл. 36 от НК, Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 24 от НК.
ВРС е извършил такъв анализ и е обосновал приложение на горния регламент с тенденциозноста в престъпната дейност на Д.. Действително, видно от справката за съдимост на осъдения, той е осъждан многократно, като присъдите, а в частност и двете цитирани по – горе, са за тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността. Показателно е обстоятелството, че Д. е извършил деянията за които са му наложени двете наказания през непродължителен период от време, при условията на повторност и скоро след като е изтърпял наказание „лишаване от свобода” за предишни престъпления. Тези обстоятелства са индиция, че този осъден е развил резистентност към специалната превенция на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, а преценено заедно с всичките му предишни осъждания, го характеризира негативно като личност с утвърдени престъпни навици. Налага се извода, че относно този осъден наложеното му най - тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, не е годно да изпълни целите на чл.36 от НК и е необходимо същото да бъде увеличавано съобразно чл.24 от НК, както правилно е сторил това ВРС. По тези съображения следва да се потвърди атакуваното определение на 2
ВРС.
ВОС не подлага под съмнение обстоятелството, че осъдения е започнал работа в друг град, в която насока са представения трудов договор, длъжностна характеристика и документ за проведен първоначален инструктаж. Независимо от това, неоснователни са доводите в жалбата, че изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срока от 1 месец, с който е увеличено най- тежкото наказание от групираните, ще създаде битови проблеми на осъдения, което ще го подтикне към престъпна дейност. Тези доводи по същество сочат на слаби морално-волеви задръжки на осъдения, и не поставят под съмнение правилността на приложението на чл.24 от НК, но са допълнителен аргумент за правилността на определението на ВРС в тази му част, която е в унисон с целите на наказанието по чл.36 от НК.
Водим от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №349/25.03.2022г. по ЧНД№ 247/2022г., по описа на Районен съд – Видин, за групиране на наказания на осъдения ВЛ. ПЛ. Д. с ЕГН **********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3