Решение № 663 от 24.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. София, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно търговско дело № 20221001000159 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260112 от 30.12.2021 г., постановено по т.д. № 200/2020 г. от Софийски окръжен съд, ответникът - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 е осъден да заплати на М. П. П., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

- сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението, за периода от 17.08.2020 г. – дата, на която е предявена претенцията по чл. 380 от КЗ до датата на изтичането на тримесечния срок 16.11.2020 г.;

- сумата от 5 213.20 /пет хиляди двеста и тринадесет лева и двадесет ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение/ от ПТП, настъпило на 01.02.2019 г., ведно със законната 1 лихва, считано от 17.11.2020 г., като е отхвърлил акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението, за периода от 17.08.2020 г. – датата, на която е предявена претенцията по чл. 380 от КЗ до датата на изтичането на тримесечния срок - 16.11.2020 г.;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 да заплати:

- държавна такса и разноски по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 2 110 лева;

- адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. от САК, на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 560 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - М.

П. П., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 1 463 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. П. П., ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 40 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и в частта, в която акцесорните искове, имащи за предмет присъждане на законната лихва върху двете обезщетения за вреди са отхвърлени, за периода от 17.08.2020 г. – датата, на която дата е подадена претенцията по чл. 380 от КЗ до 16.11.2020 г.

Жалбоподателят излага доводи з а неправилност на решението, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществените вреди е занижено по размер и не съответства на действително претърпените от него неимуществени вреди, както и поддържа, че следва да се присъди законната лихва от деня, в който е подал претенцията по чл. 380 от КЗ.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2020 г., както и да присъди законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 17.08.2020 г. до 16.11.2020 г.

Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски, като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати адвокатско възнаграждение 2 на упълномощения процесуален представител.

Насрещната страна - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 не е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който да изрази становище за основателността на въззивната жалба, но нейната основателност се оспорва от процесуалния представил в съдебното заседание пред въззивния съд.

Моли да се потвърди първоинстанционното решение в атакуваната част.

Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Ищецът – М. П. П., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 01.02.2019 г., около 09:15 часа в гр. Пирдоп, на кръстовището на ул. „Цар Освободител“ и ул. „Панагюрско шосе“ е настъпило ПТП, в което е участвал като пешеходец и е бил ударен на пешеходната пътека от лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № ********, управляван от Г. С. М., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че:

- мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР, които извършили оглед и съставили протокол за ПТП;

- виновен за настъпване на ПТП е водачът на автомобила, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

3

- вследствие на удара е получил фрактура на лява колянна става / 3 изразени фрактурни линии през латералния кондил на лява бедрена кост с наличие на дислоцирани в дорзална и дистална посока костни фрагменти, част от които навлизали в ставната междина/;

- на 02.02.2019 г. е бил приет за лечение в „Уни Хоспитал“ гр.

Панагюрище, където е била извършена оперативна интервенция с поставяне н а метална остеосинтеза, последвала рехабилитация и през 2020 г. е извършена нова операция за смяна на колянната става с протеза;

- на 17.08.2020 г. е предявил претенция за обезщетяване, по която ответникът е образувал щета, но не е изплатил обезщетение;

С предявените искове поискал ответникът да заплати:

- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2020 г.;

- обезщетение за претърпените имуществени вреди /разноски за лечение, метални импланти и смяна на колянна става с протеза/, в размер на сумата от 5 213.20 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2020 г.;

Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът – Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 подал отговор на исковата молба /л. 77/, с който признал обстоятелството, че автомобилът, участвал в ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но оспорил основателността на предявените искове /главни и акцесорни/ и поискал да се отхвърлят с доводи, че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Оспорил дължимостта на законната лихва от деня на подаване на писмената претенция по чл. 380 от КЗ

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че пешеходецът е навлязъл внезапно на пътното платно при ограничена видимост и не е съобразил разстоянието до приближаващия се автомобил - чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от 4 страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства установява, че на 01.02.2019 г., около 09:15 часа в гр. Пирдоп, на кръстовището на ул. „Цар Освободител“ и ул. „Панагюрско шосе“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № ********, управляван от Г. С. М., ЕГН ********** ударил ищеца, който като пешеходец пресичал пътното платно на ул. „Цар Освободител“ на надлежно обозначената пешеходна пътека.

Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР, които извършили оглед и съставили протокол за ПТП.

Пострадалата пешеходка М. П. П., ЕГН ********** е била първоначално транспортирана в ЦСМП в гр. Пирдоп, а на следващия ден – 02.02.2019 г. е била приета за лечение в „Уни Хоспитал“ гр. Панагюрище, където е установена фрактура на лява колянна става - 3 изразени фрактурни линии през латералния кондил на лява бедрена кост с наличие на дислоцирани в дорзална и дистална посока костни фрагменти, част от които навлизали в ставната междина;

От заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза /115 / се установява посочената фрактура, извършена оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, последвалата рехабилитация и причинната връзка на ПТП с извършената през 2020 г. нова операция, при която е сменена колянната става с протеза.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило психиатрична експертиза на ищеца – л. 141.

5

По делото няма данни да е било образувано досъдебно наказателно производство по отношение на водача на лекия автомобил или да му е наложено административно наказание.

От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза /л. 137/ се установява описания механизъм на настъпване на ПТП и обстоятелството, че ударът е бил предотвратим от водача.

Водачът на лекия автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 17.08.2020 г., по образуваната щета, но не е изплатено обезщетение.

Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.