Решение № 3317 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3317 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110113975 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Радел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ф. В. Т., с която срещу О. Т. Л. са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 156, вр. чл. 149 ЗЗД за сумата от 1200 лева, представляваща заплатен от ищцата и подлежащ на връщане депозит /гаранция/ по едногодишен договор за наем, сключен с ответника на 06.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 56,79 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната за периода 06.11.2024 г. до 10.03.2025 г.

Ищцата твърди, че по силата на договор за наем от 06.10.2023 г., ответникът й предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр.

София, ул. „........... Съгласно т.2 (2) от договора, ищцата предоставила на наемодателя и настоящ ответник, депозит в размер на 1200 лева като гаранция за изпълнение на задълженията й по договора за наем, като било уговорено, че след изтичане на срока на договора, наемодателят е длъжен да върне депозита в едномесечен срок, в случай че са спазени всички клаузи на договора и не са налице задължения за консумативи, наеми и неустойки. Твърди още договорът да е бил прекратен поради изтичане на срока му, като всички наемни вноски и консумативни разноски за периода на действието му, били заплатени. Не са били констатирани и повреди по имота. Ищцата канила многократно ответника да възстанови процесната сума, но плащане не постъпило. Моли за решение, с което претенцията да бъде уважена, като съдът присъди и сторените по делото разноски.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в срок по чл. 131, ал.

1 ГПК чрез назначения от съда особен представител. Намира исковете за 1 неоснователни с твърдения, че депозитът следва да бъде задържан от ответника до установяването на липсата на каквито и да било вреди по имота. Сочи, че не бил представен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаването на имота и съответно липсата на щети по същия. Оспорва акцесорната претенция за лихва с твърдения, че ищцата не е отправила надлежна покана до ответника, съответно той не е бил поставен в забава. Моли за отхвърляне на исковете. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от ищцата.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за отдаване под наем на недвижим имот от 06.10.2023 г., по силата на който ответникът е представил на ищцата за временно възмездно ползване недвижим имот на адрес: гр. София, ул. „...........срещу заплащане на наемна цена в размер на 1200 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора наемателят е предоставил на наемодателя депозит в размер на сумата 1200 лева като гаранция за изпълнение на задълженията на наемателя по договора – за заплащане на наемната цена, консумативните разноски и грижата за имота.

Предвидено е задължение за наемодателя след изтичане на срока на договора да върне депозита в едномесечен срок, в случай че няма дължими суми за консумативи, наеми и неустойки. Договорът е сключен със срок от една година – до 06.10.2024 г.Изрично е предвидено, че след изтичането на уговорения срок страните могат да продължат действието му с анекс, като договорят наемна цена за новия срок на договора. Наемателят е поел задължение да заплаща разноските за електроенергия, ВиК услуги и отопление на имота. Предвидено е, че договорът се прекратява с изтичане на уговорения срок, по взаимно съгласие на страните с едномесечно предизвестие, при неизпълнение на задълженията на насрещната страна с едномесечно писмено предизвестие.

По делото не е спорно, а и това се установява от изявленията на страните, съдържащи се в договора за наем, както и от приетата като доказателство разписка, че ищцата е заплатила на ответника сумата 1200 лева, имаща функцията на депозит съобразно уговореното с договора.

Като доказателства по делото са приети документи, от които се установява, че ищцата е заплащала наемната цена през целия процесен период, консумативните разноски във връзка с ползването на имота към „Софийска вода“ АД, „Електрохолд Бъгария“ ЕАД и „Топлофикация София“ ЕАД, вкл. и дължимите за имота такси към етажната собственост до края на срока на договора за наем.

При така установеното от фактическа страна по приложението на шравото съдът приема следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 156, вр. чл. 149 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на наемно правоотношение по посочения в исковата молба договор за наем, реално предаване на ответника на депозит по процесния договор за наем в сочения размер, прекратяване на договора за наем, задължение на ответника, произтичащо от договора за връщане на депозираната сума.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи настъпване на падежа на задължението за предаване на депозираната сума.

2

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответната страна е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, респ., че са налице обстоятелства, обуславящи задържането на сумата – наличие на вреди по имота. С доклада по делото съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства за възраженията си, че са налице обстоятелства, обуславящи задържането на заплатената като депозит сума.

В настоящото производство между страните не е формиран спор относно обстоятелствата, че помежду им е бил сключен договор за наем с едногодишен срок, че имотът е бил предаден на наемателя за ползване срещу уговорена наемна цена и заплащане на консумативни разноски за ползването, както и че ищцата е била изправна страна – заплащала е дължимите суми на наемодателя и разноските към комуналните дружества и касата на етажната собственост. Не е спорно също така, че при сключването на договора за наем ищцата е заплатила на ответника процесната сума в размер на 1200 лева – депозит съгласно чл. 2, ал. 2 от договора.

Получаването на сумата от една страна не се оспорва от ответника, а от друга в самия договор и нарочна разписка е отразено, че сумата е била получена от наемодателя. В договора за наем страните са уговорили сроковете и условията, съгласно които за наемодателя е възникнало задължение да върне получената и служеща като депозит за изпълнение на задълженията на наемателя по договора за наем сума.

Във връзка с възраженията на ответника, че по делото не е било установено ползването да е било прекратено и имотът да е върнат на наемодателя, следва да се посочи, че с договора за наем изрично е отречена възможността за продължаване на договора за наем мълчаливо, чрез продължаване на ползването от наемателя. С решение № 28 от 01.03.2017 г. по гр. дело № 60094/2016 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях. Спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Съблюдаването на спазването на тези уговорки, при възникнали спорове между страните, следва да се извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между страните, освен ако не са налице законови ограничения за това /недействителност/, при направени в процесуалните срокове и ред възражения за това. С оглед на това, съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с валидните клаузи от договорите между страните. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС. Постигнатата между страните уговорка относно писмено продължаване на договора при договаряне на наемна цена съобразно пазарните процеси, дерогира възможността за превръщането на договора в безсрочен при наличие на предпоставките на чл. 236, ал. 1 ЗЗД – продължаване на ползването на имота от наемателя и липса на противопоставяне от наемодателя (така изрично Решение № 60292 от 2.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4050/2020 г., IV г. о., ГК). В случая страните са дерогирали диспозитивната норма на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, като с договора са предвидили друго, а именно наемното правоотношение да продължи действието си и след изтичането на уговорения срок само с изрично писмено съгласие на страните при предоговаряне на условията.

Следва също така да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, както ползването от страна на наемателя да е продължило, така и договорът да е бил прекратен на друго основание, а не с изтичането на уговорения срок. Въз основа на доказатествата по делото съдът приема, че действието на 3 договора е преустановено с изтичането на уговорения срок, считано от 06.10.2024 г., към който момент не са били налице непогасени задължения на наемателя за наемна цена и за консумативни разноски, свързани с ползването на имота. Не се установява такива да са възникнали от ползването на имота и впоследствие, доколкото ишцата е представила доказателства за заплатени консумативни разноски за м.10.2024 г.

Както се посочи и по-напред, с клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора е предвидено, че в едномесечен срок, считано от изтичане на срока на договора за наем, наемодателят дължи връщане на получената като депозит сума. Същата може да бъде задържана, ако са налице непогасени задължения на наемателя по договора за наем, респ. нанесени на имота повреди. Съгласно решение № 198 от 17.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 814/2010 г., II т. о., ТК, доказателствената тежест за причинените щети върху имота се носи от ответника - наемодател. По делото не е установено наличието на щети по наетия имот, които да се дължат на поведението на наемателя и тя да отговаря за тях. Не са установени и други противопоставими на ищцата в качеството й на наемател по договора основание за задържане на депозираната у ответника сума. Следователно ответникът дължи връщане на платения депозит, възлизащ на сумата 1200 лева, с оглед което и предявеният главен иск следва да бъде изцяло уважен.

По иска за обезщетение за забава:

В конкретния случай падежът на задължението за връщане на получената от наемодателя като депозит сума е установен в договора за наем – с изтичането на едномесечен срок от прекратяването на същия (06.10.2024 г.). Ето защо и задължението на наемодателя е било изпълнимо в рамките на този едномесечен срок, т.е. до 06.11.2024 г. вкл., след която дата наемодателят е изпаднал в забава и дължи на кредитора си обезщетение за забавено изпълнение, съизмеримо със законната лихва за периода до подаване на исковата молба (10.03.2025 г.). Чрез използване на общодостъпен лихвен калкулатор и на основание чл. 162 ГПК съдът определя, че искът е основателен до размера от 56,34 лева (28,81 евро) и следва да се отхвърли до размера от 56,79 лева (29,04 евро) и за датата 06.11.2024 г., когато ответникът все още не е изпаднал в забава.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за производството се следват и на двете страни.

Сторените от ищеца разноски са, както следва: 100 лева за държавна такса (51,13 евро), 400 лева (204,51 евро) - депозит, от който е изплатено възнаграждението на особения представител на ответника и 1000 лева (511,29 евро) – заплатено в брой на процесуалния представител адвокатско възнаграждение. Ответникът чрез процесуалния си представител е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът, като съобрази ниската фактическа и правна сложност на спора, цената на предявените искове, срочното разглеждане на делото в едно съдебно заседание и обстоятелството, че процесуалният представител на ищцата не е участвал в същото, намира, че тези разноски следва да бъдат намалени до сумата от 250 евро. В тежест на ответника съобразно изхода от спора, следва да се възложат разноски в общ размер на сумата 505,46 евро от общо признати разноски в размер на 505,64 евро.