Решение № 1665 от 03.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1665 гр. Плевен, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430103323 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид:

Производството е образувано по искова молба от ***, ***, срещу ***, ***, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1998,12 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2010г. до 31.01.2012г., частично от сумата в размер от 2240,28 лв. за периода от 01.12.2009г. до 02.05.2025г., и 3077,53 лв. - лихва за забава за периода от 02.03.2010г. до 02.05.2025г., частично от сумата в размер от 3224,02 лв. за периода от 02.03.2010г. до 02.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е ответникът е „небитов клиента“ на *** и дължи суми за консумиране и незаплатена ТЕ, доставена до имот, находяш се в ***2, ***, ***. Сочи, че спрямо ответника като „небитов клиент“, е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.2 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл.298, ал. 1, т.2 от ТЗ, които стават задължителни за страните по търговската сделка. Твърди се, че страните не са сключили писмен договор, съгласно изискването на чл. 149, 1 ал.1, т.З от ЗЕ, между тях липсва възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на претендиралите суми. Твърди се, че с оглед липсата на облигационно договорно отношение между страните, и след като е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот, ответникът дължи заплащане на сумите за използвана топлинна енергия. Твърди се, че видно от приложеното извлечение от сметка, ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия до абонатен ***, и задължението не е погасено, с което ответникът се е обогатил за сметка на ***. До завеждане на исковата молба нямало постъпили плащания от клиента, поради което иска от съда да уважи предявените искове. Претендира направените деловодни разноски.

Ответникът не е взел становище по делото чрез писмен отговор или в проведеното по делото о.с.з.

Съдът намира, че независимо, че по делото са приети два иска като частични, в случая, доколкото се касае за месечни задължения, възникнали за определени периоди от време и конкретизирани като такива – за главницата – за периода от 01.01.2010г. до 31.01.2012г. и за лихвата върху тази главница – за периода от 02.03.2010г. до 02.05.2025г., то не се касае за частични искове, а за уточнение в какъв размер са налице неплатени задължения от ответника.

Поради горното, и независимо от формулировката на ищеца, съдът следва да се произнесе с диспозитиви само за посочените суми, очертани ясно с размер и период.

При преценката на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Установява се от представения по делото ***, че ответникът *** закупил на посочената дата ***, находящ се в ***2, с площ 49 кв.м. и Сутерен с площ 67.10кв.м. На 19.12.2008г. ответникът е подал до ищеца *** заявление за откриване на партида на адреса на офиса, но договор между страните не е подписан. Видно е от представеното извлечение по сметка и задълженията на ответника за топлоенергия за процесния период - от 01.01.2010г. до 31.01.2012г. – главница в размер на 1998.12лв. и лихва за забава върху тази главница в размер на 3077.53 лв. за периода от 02.03.2010г. до 02.05.2025г. Приложени са по делото и издадените от ищеца на ответника фактури за главницата за исковия период /от л. 12 до л.

2

31/, а от подробната таблица за задължението по елементи, се установява, че главницата от 1998.12лв. се състои от начисления за суми за БГВ – 1968.12лв. и суми за дялово разпределение от 30.00лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да докаже че през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

От правна страна, съдът приема, че между страните не са били налице договорни отношения. Ищецът се позовава на изначална липса на основание, която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД. Този фактически състав изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за връщане на даденото. Дължи се връщане на всичко получено, а не само на това, с което получателят се е обогатил., респ. онова от което се възползвал. Когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му (т.4 Постановление №1 / 28.05.1979г. по гр.д. № 1/79г. Пленум на ВС). Ищецът се е позовал на факта за доставена от него и потребена от ответника топлинна енергия в топлоснабден имот в сградата, в количества и стойност, посочени в издавани от него помесечни фактури за исковия период и липсата на облигационно правоотношение, което съставлява основанието за получаването й, поради което доказването на факта на доставка на топлинната енергия прави иска доказан по основание. По делото не се спори, че имотът е топлоснабден и реално е доставяна ТЕ през процесния период, в посочените количества и стойност – във връзка с твърденията си за даване на нещо на ответника, както и изискуемостта на вземането. Установи се, че ответникът е „небитов клиент“ по смисъла на 3 разпоредбата на §1, т.33а. При съпоставка на понятията за битов и небитов клиент е видно, че разликата е във вида правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая ответникът е търговец, който при осъществяване на своята дейност в офис, а не задоволяване на битови нужди, ползва топлоенергията. След като не е установен източник на облигационно договорно отношение между страните, а е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот от ответника, той дължи сумите за използвана топлинна енергия на основание чл. 55 от ЗЗД. Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск за установяване съществуването на парично вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване е доказан по основание.

Относно размера съдът намира иска за главница за доказан, доколкото страните по делото не спорят за това. Поради изложеното, съдът счита, че по делото е установено по категоричен начин, че потребената в процесния имот топлоенергия е в количество и в посочената стойност за исковия период.

По делото не се спори относно факта, че към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на тази сума, поради което същият дължи връщане на получената без основание вещ, респективно нейната стойност. Предявеният главен иск в размер на 1998.12лв. – главница, е основателен и доказан.

По отношение на претенцията за лихва, съдът счита, че същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според чл.

84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора. Претенцията относно вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1 от ЗЗД би била основателна само за периода от поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД, а не от деня на който е била дължима месечната вноска за топлинна енергия. Поради това и искът за присъждане на лихва следва да бъде 4 отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде присъдена единствено законна лихва, считано от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв. Съдът, като взе предвид изхода на спора, и доколкото е отхвърлил един от предявените искове, счита, че на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 129.92 лева, от които 79.92 лева за д.т. и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в размер на 1998.12лв. за периода от 01.01.2010г. до 31.01.2012г., представляваща стойността на получена без правно основание топлоенергия в имот на ответника - ***, находящ се в ***2, за небитово топлоснабдяване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 28.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу ***, ***, иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 3077.53 лв. за периода от 02.03.2010г. до 02.05.2025г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, със седалище и адрес 5 на управление ***, да заплати на ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 129.92 лева, представляваща разноски в производството, съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6