Решение № 71 от 10.06.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Оряхово, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Б. Х.в при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Д. Б. Х.в Гражданско дело № 20261460100035 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. М. Д., ЕГН ********** против “Стик - Кредит” АД, ЕИК 202557159.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между Г. М. Д. и „Стик – Кредит“ АД, договор за потребителски кредит № 1338063.

С исковата молба се твърди че:

Ищеца е страна по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 1338063, подписан с ответното дружество "СТИК КРЕДИТ" АД. Сочи се, че Д. не е получил екземпляр от договора за кредит при подписването му. Главницата по кредита е в размер на 800,00 лева. Твърди се, че ищеца е получил покана за доброволно изпълнение за суми както следва: главница: 800,00 лева; лихва 24,00 лева; наказателна лихва 786,75; неустойка 280,00 лева или общо 1892, 75 лева.

Считат, че не ищеца не дължи на ответника суми над заетата, в размер на 800,00 лева, като излагат съображенията си.

Сочи се, че уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата на чл. 27 от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че с невключването на неустойката, която представлява скрита лихва в ГПР е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Предвид това, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл. 23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално 1 получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който считат същата за неоснователна.

Считат, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. При формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Излагат съображенията си затова.

Сочи се, че уговорената неустойка не е включена, но и не е следвало да бъде включвана в ГПР. Сочи се, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Като самостоятелно основание се извежда, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

С отговора от ответника е постъпила искова молба по насрещен иск с правно основание чл. 211 ГПК.

Предявени са в условията на евентуалност искове с правно основание:

1. чл. 79, ал. 1 ЗЗД с който се иска от съда да осъди Г. М. Д., ЕГН **********, да заплати на “СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, сумата от 409.03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1338063 от 21.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

2.

При условията на евентуалност, в случай че съда приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК се иска от съда да осъди Г. М. Д., ЕГН **********, да заплати на “СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, ЕИК 207024290, сумата от 409.03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1338063 от 21.04.2025, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Твърди се, че между страните е налице Договор за потребителски кредит № 1338063 от 21.04.2025, сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който “СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 е предоставило на Г. М. Д., ЕГН **********, кредит в размер на 800 лева, което е в равностойност на 409.03 евро. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на процесния договор чрез плащане по банкова сметка, посочена от потребителя.

Съгласно чл. 1 от договора и от погасителния план, неразделна част от договора, кредитополучателят се е задължил да върне главницата за срок от 30 дни при лихвен процент от 36% на падеж с дата 21.05.2025 г.

Твърди се, че след подписване на договора и усвояване на кредита, 2 кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 17, поради което се е активирала предвидената в чл. 27 договорна неустойка. Кредитополучателят не е правил никакви плащания по договора. Едновременно с това договорът е изцяло падежирал на 23.05.2024 г.

Твърди се, че общото задължение по договора към момента е в общ размер на 1258.38 евро, от които: 409.03 евро главница, 12.27 евро възнаградителна лихва, 143.16 евро договорна неустойка и 693.92 евро такси.

Представят справка за плащанията по процесния договор.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника по насрещният иск Г. М. Д. не е постъпил отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. От пълномощника на ищеца е постъпила молба по хода на делото и по същество на спора. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

От ответника, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Несторов, Угляров, М.“ е постъпила молба с която се подържа отговора. Изразяват се становище, по същество на спора, представя списък с разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно установено, че между Г. М. Д. и „Стик – Кредит“ АД е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 1338063/21.04.2025г, както и неговото съдържание.

Съдът е приел за безспорно установено, че по Договор за потребителски кредит № 1338063/21.04.2025г, Г. М. Д. е получил в заем сума 409.03 евро / 800 лева.

Съгласно чл. 1 от договора за потребителски кредит № 1338063/21.04.2025г същия е договорен при следните условия: кредит в размер на 800 лева, лихвен процент 36.00%, ГПР от 42.58 %, 30 дневен срок за погасяване и обща сума за връщане от 824 лв.

Съгласно чл.17 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение заемателят се задължава в срок от три дни от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения:

1. Поръчител с посочени множество изисквания към него.

2. Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора.

Съгласно чл.27 от договора, ако кредитополучателя не изпълни задължението си посочено в чл.17, дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който това обезпечение не е предоставено. От погасителния план по договора се установява, че общо дължимата сума по кредита когато не е осигурено обезпечение е в размер 1104 лв / главница + лихва + неустойка/. В този случай размера на неустойката по договора е определена на 280 лева.

3

От представената с насрещната искова молба справка за кредит № 1338063, неоспорена от Г. М. Д. се установява, че общо начислената сума по кредита е 1258.38 евро/2852.34 лв. която включва посочените по горе суми за главница 409.03 евро, лихва 12.27 евро, неустойка 143.16 евро и други приходи 693.92 евро. От справката се установява, че ищеца не е извършвал плащания по кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От ищеца Г. М. Д. е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между Г. М. Д. и „Стик – Кредит“ АД, договор за потребителски кредит № 1338063/21.04.2025г.

От ответника е предявен насрещен иск с които са предявени в условията на евентуалност искове с правно основание:

1. чл. 79, ал. 1 ЗЗД с който се иска от съда да осъди Г. М. Д., ЕГН **********, да заплати на “СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, сумата от 409.03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1338063 от 21.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

2.

При условията на евентуалност, в случай че съда приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК се иска от съда да осъди Г. М. Д., ЕГН **********, да заплати на “СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, ЕИК 207024290, сумата от 409.03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1338063 от 21.04.2025, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „Стик – Кредит“ АД, договор за потребителски кредит № 1130218 от 30.07.2024г.

Съдът намира, че ответникът „Стик – Кредит“ АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 4 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Съдът намира, че договорът за заем е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 42.58 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.