Протоколно определение № 175 от 11.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 175 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора И. Г. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20245000600168 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:36 часа се явиха:

Обвиняемият А. В. А. не се явява, редовно уведомен. Призовката му е изпратена с отбелязване, че същият не желае да присъства в насроченото за днешна дата съдебно заседание, като ще бъде представляван от адв. К. К..

В залата се явява същият с пълномощно по делото.

За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание. Неявяването на обвиняемия А. В. А., който изрично е изразил волята си, че не желае да присъства в съдебното заседание, за което не е посочил уважителни причини, не е пречка за разглеждане на делото, поради което съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото с прочитане на частната жалба на адв. К. – защитник на обвиняемия А. В. А., срещу определението на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по ЧНД № 279/2024 г. по описа на същия съд, с 1 което спрямо обв. А. е взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен, иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия А..

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Поддържам протеста. Нямам искания по доказателствата.

Не правя отводи.

Адв. К.: Поддържам изцяло подадената жалба. Не правя отводи.

Представям характеристика за подзащитния ми от кмета на селото.

Прокурорът: Да се приеме характеристиката.

Съдът намира, че представената от защитата на обвиняемия А. характеристика на същия е относима към предмета на делото и следва да бъде приета, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА характеристика на А. В. А. от 04.04.2024 г., издадена от К. на с. З..

Прокурорът: Нямам искания.

Адв. К.: Нямам други искания.

Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Моля да приемете, че въззивната жалбата е неоснователна, поради което потвърдите изцяло определението на ОС Пазарджик. Съображенията, които ще изложа накратко, са следните:

На първо място, в действителност в хода на производството, проведено пред първоинстанционния съд същият правилно е приел, че са налице всички необходими изисквания, налагани от закона, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.

2

Макар и на ранен етап на разследването, първоинстанционният съдия си е дал труда да направи задълбочен анализ на всички събрани доказателства и правилно е достигнал до извод, че е налице първата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно наличие на обосновано предположение за това, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен като такъв.

По отношение на доводите, които защитата прави както в жалбата, така и в производството пред първа инстанция, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че извършеното от обвиняемия престъпление е по чл. 115 вр. чл. 18 НК - опит за убийство, а може би се касае за нанасяне на лека телесна повреда, за това че на практика липсват каквито и да е доказателства, сочещи, че обвиняемият е действал при форма на вина пряк умисъл, на тези възражения първоинстанционният съд е дал задоволителен отговор в постановеното от него определение. Правилно е приел, че не могат да бъдат изключени с аргументите, сочени от защитата, свидетелските показания на свидетелите Т. П. и П. П. - това са пострадалият и неговата съпруга, както и другите свидетели. Нормално е те да са видели случващото се и да го описват добросъвестно. Няма основания да считаме, че тези основания не следва да бъдат ценени по причина, каквато липсва. Правилно е отбелязал съдът, че по отношение на останалите свидетели силен аргумент в подкрепа на тезата, че достоверно предават нещата, например обстоятелството, че детето на пострадалия, разпитано като свидетел, добросъвестно излага тезата, че е видяла нанасяне на удари, но не е видяла дали обвиняемият държи в ръката си нож. Всички тези обстоятелства са такива, които водят до извод, че разпитаните по делото свидетели излагат добросъвестно пред органите на досъдебното производство това, което са възприели.

От друга страна, са твърденията на самия обвиняем, който твърди, че е нанесъл един-единствен удар с юмрук в тила на пострадалия, при положение, че дори в записите от камерите, разгледани в съдебно заседание се вижда, че ударите са два. Основният спор е дали в ръката на обвиняемия е имало нож, т.е има ли годно средство, с което в тази изключително опасна зона - тила на главата са били нанесени двата удара и това ще даде отговор налице ли е опит за убийство или нещо друго. Намирам за правилен извода на съда, за това че 3 ударите са нанесени с нож. От една страна, е налице съдебномедицинско удостоверение, от което е видно, че по главата на пострадалия има две порезни рани. Ако се приеме версията на самия обвиняем, няма как да бъде обяснено защо има такива порезни наранявания, каквито човек с юмрук не може да нанесе. От друга страна, в тилната област, която е такава, че ако са нанесени, както са нанесени удари с нож, има опасност да се достигне до летален изход. Твърде лесно е при нанасяне на удар с нож в областта на тази част от тялото на човека да се достигне до смъртен изход. По тези причини е налице обосновано предположение, че деянието, извършено от обвиняемия е такова по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 2 НК.

По отношение на следващите изискуеми от закона условия за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, изцяло следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, с малка забележка от моя страна - по отношение на подредбата на определението. Първото, което следва да бъде отбелязано е, че в случая са налице условията, предвидени в чл. 63 ал. 3 т. 2 от НПК, че деянието е такова, за което законът презумира, че ако е извършено такова деяние, е налице основателна опасност за извършване на престъпление или укрИ.е. Съдът е следвало да разсъждава само по отношение на факта има ли други доказателства от естеството на такива, които да могат да опровергаят тази оборима законова презумпция. Според мен няма, напротив и другите обстоятелства са в насока, подкрепяща наличието на основателна опасност от извършване на друго престъпление. Правилно са били ценени данните за предишни осъждания, макар и част от тях с голяма давност назад в годините, така и данните за други заявителски материали срещу това лице.

С оглед на всичко, моля да потвърдите определението.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да уважите жалбата, като измените определението на ОС Пазарджик и на моя подзащитен определите по-лека мярка за неотклонение.

Считам, че дори на настоящия етап, дори да се правят изводи, че е налице обосновано предположение за извършване на вмененото деяние от моя подзащитен, то в самия начален етап на започване на ДП не е ясно и нямаме конкретизирано обвинение спрямо моя подзащитен - така, както е формулирано в постановлението за привличане на обвиняем, където е 4 посочено, че моят подзащитен бил направил опит умишлено да лиши от живот пострадалия. Аз считам, че за да е налице релевантно обвинение, това не е достатъчно. Умисълът, както е очертано в разпоредбата на чл. 11 НК, е даден като родово понятие. Той може да бъде пряк, може да бъде и евентуален, но съгласно разпоредбата на чл. 18, която е включена в обвинението, не става ясно, че той е привлечен да носи отговорност за опит при пряк умисъл. А това е необходимо, защото не за подзащитния ми, а за мен, като негов адвокат, не е ясно той, прокурорът, когато е одобрил постановлението за привличане на разследващия полицай, какво е имал предвид, че моят подзащитен е извършил деянието при евентуален или пряк умисъл. А това е от съществено значение, защото както при евентуалния умисъл е недопустимо, съдът не може да извършва разширително тълкуване на постановлението за привличане и да приема, че деянието на подзащитния ми е извършено при пряк умисъл, както е направил първостепенният съд.

Моля да насочите вашето внимание на стр. 5 от определението, където съдът е посочил: „Не може да има никакво съмнение, че умисълът на обвиняемия е бил пряк, а не евентуален. Това е така, защото обвиняемият, стоейки в гръб на пострадалия, му е нанесъл неочаквано за него два нелеки удара в областта на задната част на главата, което несъмнено показва, че е предвиждал и искал настъпването…“. Ако анализираме тези няколко изречения от определението, без да означава, че ги изваждам от контекста на цялото определение, самият съд приема съмнение в основата на това, че нямало съмнение. Тук не става въпрос за съмнение или нещо друго, а че обвинението трябва да бъде формулирано по такъв начин, че да изключва всякакво съмнение за това обвинение. А както е формирано, аз твърдя, което ми е основната теза, че дори и да има такова деяние, то е извършено при евентуален умисъл. Това, че ударът бил нанесен отзад – в гръб, че ударите били нелеки. Аз считам, че ударите са с незначителна жива сила, защото са само порезни рани, а не с по-голямо увреждане на областта в тази част. Много добре ми е известна практиката на Върховния съд, че за умисълът се съди по оръжието, което се използва от извършителя и по областта, където са причинени уврежданията. Да, но това не е достатъчно, защото не може да се обсъжда априори. В тази насока ще се позова на едно решение на Върховния съд от далечната 1959 г. Това е решение № 677/1959 г. на Трето н.о. Това е по стария НК, по време на който опитът е бил възможен както при евентуален, 5 така и при пряк умисъл. Какво казва ВС? Той подчертава, че не може извод за наличие на умисъл за убийство да се основава само на абстрактното логическо съображение, че оръжието, с което е действал, е годно да причини смърт и че причинената с това оръжие рана е на такова място по тялото, близко до жизнено важни цели. Това би имало своето оправдание, само ако установяването на фактическата обстановка от страна на обвинението, че кръгът на съзнаването влиза в представата за възможно настъпване на смъртта. Но тук то е анализирано с оглед на стария НК. Тук не става въпрос само за представата, че може, което е елемент на евентуалния умисъл, а трябва да имаме искане за настъпване на тези общественоопасни последици, които е предвиждал и е искал да настъпят, но в постановлението за привличане няма такова формулиране на обвинението. Принципът забрана за reformation in pejus не допуска да бъде влошавано положението на подсъдимия, но когато няма такова обвинение. Това не е проблем на защитата. Това е проблем на обвинението, което трябва да конкретизира обвинението и да не поражда съмнение. А при тази формулировка, освен съмнение, няма друго. Поради което считам, че липсва такова обвинение, след като не е формулирано, че е действано при пряк умисъл. Този извод не може да се установи чрез тълкуване на вида на умисъла, а трябва да бъде отразено като елемент от субективния състав и то като елемент от субективния състав, абсолютно необходим. Това решение, което цитирах не е публикувано, то се намира в монографията на Никола Манчев „Престъпление против личността“ издателство на ДИ от 1963 г. Ето защо считам, че е налице тази съществена, неотстранима на настоящия етап процесуална предпоставка, която нарушава правото на защита. Не можем да разберем по кой вид умисъл той е обвинен. Моля да не възприемате съображенията на прокурора в днешното съдебно заседание, че всичко в определението е анализирано подробно. Самото определение има надграждане на обстоятелства, които са с голяма давност. Както е посочено в самото определение, това е сходното престъпление, извършено през 1997 г. Това престъпление и този период е отдавна отминал и съдът дава тежест на това деяние като характеристична данна, а не анализира в подробности характеристичните данни, събрани към настоящия момент. Дори в характеристичната справка, в което виждам преднамереност, за да не кажа обвинителен уклон. Защо се отчитат като характеристични данни тези обстоятелства, когато са изминали 23 години от 6 деянието, а не се отчитат сегашните характеристични данни, които са събрани за моя подзащитен като личност? ВС е постоянен в практиката си, че заявителските материали не могат да бъдат отчитани в наказателното производство, тъй като са в нарушение на разпоредбата за принципа за невиновност. Тези заявителски материали се отнасят за същите деяния, за които моят подзащитен е реабилитиран и става нарушаване на принципа non bis in idem. Те се отчитат веднъж като отегчаващи вината обстоятелства за това, че е осъден, но въпреки това е реабилитиран и се отчитат и в заявителските материали. Няма правна логика.