Решение № 92 от 28.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000048 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д. Ж. Х. срещу решение № 434/18.10.2023 г. постановено по електронно дело 20223100900814 (ТД 814/2022 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, в части, с които е била отхвърлена претенцията на пострадало лице за присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди понесени от пътник, увреден при ПТП, причинено от застрахован водач за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер на главница от 35 000 лв. и за имуществени вреди за разлика над 1011.60 лв. до поискани 1517.40 лв., ведно със законна лихва върху тези суми от 09.11.2022г. до окончателното им изплащане. Приета е за разглеждане и въззивна жалба на подпомаган от застрахованото лице застраховател ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу друга част от същото решение, с която искът по чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетяване на неимуществените вреди е бил уважен за горница над неоспорена главница от 10 000лв. и над 750лв. за имуществените разходи и са били разпределени разноските между страните.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с двете искания на насрещни страни за контрол върху акта по същество са разгледани в определение №87/06.02.2024, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът Д. Ж. Х., чрез адв. В. Н. се оплаква за неправилно 1 приложени законови критерии за определяне на справедлив имуществен еквивалент на болките и страданията, понесени при телесното увреждане (продължителност на лечението на счупената раменна кост, оперативната интервенция с имплант, който още не е отстранен, повече от 5 месечно обездвижване, домашното лечение с наложително битово обгрижване и медикаментозно лечение, остатъчни белези от оперативни рани, незатихващи болки и остатъчни ограничения в движението, които пречели на пострадалия да се върне на работа), както и промените в емоционалното и психическо сътресение на пострадалия. Счита, че размер от поне 35 000лв. ще съответства най-точно на икономическата и обществената конюнктура в страната и обичайните размери за такива вреди, присъждани от съдилищата.

Оплаквания се сочат и по преценката на фактите от поведението на пострадалия, като въззивникът счита, че не е било доказано че пътникът е знаел, че водачът е употребил алкохол, тъй като свидетелят Н. е посочил само че той лично, а не СА. е употребил алкохол на празненството, а преки свидетелства дали самия пострадал е видял СА. да участва в почерпката не са били събрани. Счита за неправилен, като обоснован с хипотетично предположение, изводът за 1/3 принос на пострадалия в причиняването на вредите.

В писмена пледоария по същество пълномощникът на ищеца поддържа бланкетно същите доводи. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди в пълния претендиран размер.

Въззиваемият ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрисконсулт С. оспорва в отговор оплакванията в тази въззивна жалба. Сочи, че няма предпоставки за увеличаване на размера на компенсацията за понесени вреди до размер който би довел до неоснователно обогатяване, като счита дори за занижен приетия от първата инстанция принос при доказано неправомерно поведение на пострадалия. Като въззивник застрахователят излага оплаквания по установените от първата инстанция факти за противоправното поведение на пострадалия, като счита, че събраните гласни доказателства за близко познанство са били достътъчни за обосноваване на извод за знание от страна пътника не само на повлияването на поведението на водача от употребен алкохол, но и на липса на негова правоспособност да управлява МПС. Поддържа възражението си за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия със съзнавано поемане на много по- значителен риск от отчетена от първата инстанция 1/3, като същевременно оспорва като необосновано завишен и несъответен на справедливостта и размера на неимуществените вреди над 10 000лв.

В отговор на тази въззивна жалба въззиваемия Х., чрез пълномощника си оспорва изложените оплаквания с доводи, идентични с тези, посочени като обосновка на своята жалба.

Допълнително пред настоящата инстанция застрахователят се позовава и на извършено след постановяване на обжалваното решение плащане на сума от 12 101.31лв като сбор от главници и лихви, но въпреки дадената възможност на пълномощника на тази страна, не е постъпило уточнение на частта от дълга, която длъжникът е предложил на своя кредитор.

В пледоарията по същество упълномощеният адвокат на осъдения 2 застраховател поддържа бланкетно същите доводи и моли за отмяна на решението в обжалваните части за неоснователно претендирани от ищеца горници, както и за отхвърляне на неоснователна въззивна жалба на ищеца, евентуално за допълване на вече постановения акт и със съответно на новия присъден размер допълнително осъждане на привлечения като ответник по обратен иск застрахован водач, управлявал автомобил след употреба на алкохол и без правоспособност.

Помагачът на въззиваемия С. О. А. е пропуснал срока за отговор по жалбата на ищеца и не е заявил становище по жалбата на подпомаганата ответна страна.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Пълномощникът на въззивника-ищец е поискал присъждане на възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга в полза на адв. Н..

Въззивникът – ответник е конкретизирал в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л.53) направени разходи за настоящата инстанция.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ на частично уважаване и отхвърляне на горница от предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществени и имуществени щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 35 000 лв. за понесени болки и страдания поради телесни увреждания и психически стрес и 1517.40лв. направени парични разходи за лечението на пострадалия, дължими по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включваща и дължима от застрахования законна лихва върху главниците. Ползващият се от застраховката пътник Х. е основал претенцията си на твърдения за преживяното мозъчно сътресение със загуба на съзнание и телесно увреждане в областта на ляво рамо (закрито счупване на тяло на лява раменна кост), проведено първоначално оперативно болнично лечение за фиксиране на фрактура с имплант, последвано от домашно медикаментозно лечение.

Ищецът е посочил, че възстановяването продължило 4-5 месеца, но събитието ще остави негативни промени в целия му следващ живот. Комплексът от телесни и психични страдания е посочен като пряк резултат от пътен инцидент предизвикан на 20.07.2019г. на републикански път между Вълчи дол и Суворово от осъден за транспортно престъпление застрахован водач С.

А. (привлечен като ответник по обратния иск на застрахователя), който при управление с превишена скорост на застрахования лек автомобил, изгубил контрол върху МПС с лява дирекция, което излязло от пътното платно, преобърнало се по таван и след плъзгане странично по полето се установило на дясна страна, като при това било увредено тялото на Х. (пътувал на лява предна седалка).

3

Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования и размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалия, така и забавата си. Позовал се е на непълнота на доказателствата за причиняване на обема на вредите, извън тези, установени в наказателното преследване и е възразил за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на ответника, като е посочил неизпълнено задължение за употреба на предпазен колан и съзнателно поемане на риск от пътник, качил се в управляван от неправоспособен водач, който е употребил алкохол непосредствено преди началото на пътуването.

Обезщетението за неимуществени и имуществени вреди в рамките на обжалвани размери до 35 000 лв. и 1517.40 лв. е било поискано от пострадалия преди предявяване на претенцията в съда и срокът за разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без застрахователят да е съобразил резултат от разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилист, причинил телесни увреждания на пътника. Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал пешеходец да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви, считано от уведомяването на застрахователя.

Решението, в частите, с които са присъдени 10 000 лв. и 750 лв, като части от дължими застрахователни суми, редуцирани след установено съпричиняване, от справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди поради съпътстващи телесно увреждане на рамото болки и психически страдания и разходите за лечение, наред с определени лихви за забава от 09.11.2022г., не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение, поискано ведно с дължими от застрахования лихви(като акцесорна последица от определяне на главниците).

Обжалваната допустима част от съдебното решение визира както отчетения принос на пострадалия до само 1/3 от общия причинно-следствен комплекс, така и точния паричен еквивалент определен от първа инстанция по справедливост до само 30 000лв. като компенсация на неимуществените вреди.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на вредоносното събитие, установен от първата инстанция въз основа на влязло в сила споразумение, заместващо присъда и официално удостоверени в протоколи от ПТП и оглед на местопроизшествие с фотоалбум следи от превъртането на автомобила след загубеното управление от застрахования водач. Неоспорими, на осн. чл. 300 ГПК са и съставомерните квалифициращи резултатно транспортно престъпление обстоятелства: причиняване на средно 4 по степен увреждане на пътника (счупена кост на дясното рамо), установено като пряка последица от сблъсъка на тялото му с вътрешност на купето, както и пияното състояние на водача (управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 1.28 промила), липсата на правоспособност за управление на МПС и скорост на управление при навлизане в завой 105км/ч (при разрешена до 90 км/ч за този участък от пътя). Няма оплаквания по отреченото от първата инстанция допълнително средно телесно увреждане(мозъчно сътресение със загуба на съзнание), което не е установено и като съставомерен престъпен вредоносен резултат.

Спорни са само продъжителността и интензитета на болките и страдания като психически и емоционални негативни изживявания, чийто паричен еквивалент следва справедливо да обезщети пострадалия за телесното увреждане на рамото му и последиците от него върху живота му занапред.