Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 471 от 11.12.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1562/2023
Вид
Решение № 471
Подписан
11.12.2023
В сила
19.01.2024
Състав
Петя Йорданова Котева

Цитирани разпоредби

  • чл. 209 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 210а · Закон за защита на потребителите
  • чл. 233, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 233, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 233, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 63, т.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 23 · Закон за защита на потребителите
  • чл.178 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. П., 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201562 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 001661 от 15.06.2023г.

(НП), издадено от директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, П. и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което „Стефи Лоджистик и Дистрибюшън” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Никола Вапцаров” № 4Б за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал.1 пр.1-во Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв (две хиляди лева), както и за нарушение на чл. 63, т.3 от ЗЗП е наложена на основание чл. 209 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин лева).

В жалбата бланкетно се твърди, че атакуваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Застъпва се становище за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените в съвкупност доводи се прави искане НП да бъде отменено.

В хода на съдебното производство за дружеството-жалбоподател – редовно призовано, не изпраща представител.

За Административнонаказващият орган (АНО) директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, П. и Благоевград към 1

Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП - редовно призован, се явява юрисконсулт Ангел Димитров, който оспорва като неоснователна.

В придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда е направено искнане от АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд и при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

От фактическа страна:

В Регионална дирекция София на КЗП постъпил сигнал от потребител с вх. № С-03-88/05.01.2023г. за предоставена невярна информация за цената на стоки, които се продават с намаление в магазин „Аванти” в гр. П.. В резултат на този сигнал, на 17.01.2023г. служителите на КЗП Е. Г. Г. и М. С. Р. посетили търговския обект, находящ се в гр. П., ул. „Благой Гебрев”, бл. 26, стопанисван от дружеството-жалбоподател. По време на проверката се установило, че действително се предлагат за продажба стоки с намаление на цените, което е обозначено за съответен артикул чрез червен етикет, върху който са били видими двете цени - предишната задраскана цена на стоката и нова по-ниска цена с надпис „шок цена”, като нямало съобщение за срока, през който стоките се продават с намалени цени. Били избрани произволно бутилка бяло вино COLORITO, 750 мл с обявена „шок цена” 11.99 лв и бутилка червено вино KATARZYNA MEZZEK MAVRUT 2020, 750 мл с обявена „шок цена” 8.99 лв, които били маркирани на касата съответно на цена 12.99 лв и на цена 9.87 лв.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол № К2754252, посредством който св. Е. Г. Г. в качеството си на гл.инспектор в РД София, КЗП указала на търговеца да се яви на 24.01.2023г. за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Екземпляр от протокола е връчен по реда на чл. 233, ал.4 от ЗЗП на Р.В.В.– лице, което е в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател (продавач-консултант в магазин „Аванти”, в чието присъствие е била извършена проверката в търговския обект).

На 06.02.2023г., въз основа на фактите в Констативен протокол № К2754252/17.01.2023г., св. Е. Г. приела, че дружеството-жалбоподател прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, пр.1во от ЗЗД, тъй като предоставената от него информация на етикетите на стоките за продажната им цена била невярна и подвеждаща, както и че не е 2 изпълнило задължението си съгласно чл. 63, т.3 от ЗЗК, тъй като търговецът не е посочил срока, през който стоките се продават с намалени цени и съставила АУАН № 001661 за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл.

68д, ал.1 пр.1-во от ЗЗД и за нарушение на чл. 63, т.3 от ЗЗК.

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН и при идентична фактическа обстановка АНО издал атакуваното НП, с което санкционирал търговеца за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал.1 пр.1-во ЗЗП на основание чл. 210а от ЗЗП наложил имуществена санкция в размер на 2000 лв (две хиляди лева), а за нарушение на чл. 63, т.3 от ЗЗП наложил на основание чл. 209 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин лева).

НП е връчено на 16.08.2023г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка по несъмнен начин предвид приетите писмени доказателства сигнал от потребител с вх. № С-03-88/05.01.2023г., Констативен протокол № К-2754252 от 17.01.2023г. с приложения, Покана с изх. № С-03-88 от 30.01.2023г. за съставяне на АУАН, АУАН № 001661 от 06.02.2023г., пълномощни, Заповеди №№ 334 ЛС от 22.04.2015г. и 365 от 30.03.2023г. и двете на председателя на КЗП, както и с оглед свидетелските показания на Е. Г. Г. и М. С. Р., които настоящият състав кредитира изцяло като достоверни, тъй като са логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства.

От правна страна:

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни за лица предвид разпоредбата на чл. 233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП и представените по административнонаказателната преписка писмени доказателства –заверени копия на Заповеди №№ 334 ЛС от 22.04.2015г. и 365 от 30.03.2023г. и двете на председателя на КЗП.

При извършената дължима проверка относно правилното приложение на процесуалния закон съдът отчете, че ЗАНН съдържа императивни правила и изисква строга формалност по отношение на реда по който се поставя началото и се провежда административнонаказателното производство.

Законодателят е категоричен за необходимостта от лично възприемане на действията на актосъставителя от нарушителите, когато са физически лица или от законните им представители, когато са юридически лица или договорни представители, с изрична представителна власт, което е свързано с правото на нарушителя да се защити своевременно, като възрази още в началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство. Изключение от правилото по чл. 40, ал.1 от ЗАНН се съдържа в ал.2, която разпоредба съдържа изрично предвидени предпоставки, за съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя. В конкретния случай по административнонаказателната преписка е представена Покана с изх. № С-0388 от 30.01.2023г., която се отнася за съставяне на 06.02.2023г. на АУАН на 3 дружеството-жалбоподател, за която, обаче, не са представени доказателства за надлежното й връчване по реда на чл.178 от НПК, към който препраща чл.

84 от ЗАНН. При това положение не са били налице предпоставките за съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, но актосъставителят явно е приел, че е налице редовно призоваване и в отсъствието на нарушителя съставил АУАН. Безспорно това представлява процесуално нарушение както на чл. 36 от ЗАНН, която норма е посочена в АУАН, така и на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, а и на правото на защита на дееца, лишавайки го от възможността още в този начален момент да направи възражения по констатациите, свързани с вмененото му нарушение. Съдът намира, обаче, че нарушението на посочените нормативни правила не е със съществен характер, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на търговеца, като съображенията са следните:

В конкретния случай, по реда на чл. 233, ал.4 от ЗЗП АУАН е редовно предявен, като е връчен препис от него на Р.В.В.– лице, което е в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател (продавач-консултант в магазин „Аванти”, в чието присъствие е била извършена проверката в търговския обект), като същата е удостоверила саморъчно в съдържанието на документа, че на 03.05.2023г. е получила препис от акта. Ето защо обстоятелството, че АУАН е предявен чрез редовно връчване на препис от него по реда на чл. 233, ал.4 от ЗЗП, санира процедурата по съставянето му в отсъствието на нарушителя, тъй като е било гарантирано правото на защита на наказаното лице, включващо както да разбере обвинението, което е предявено с АУАН, така и да прави възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и да представя доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая. Именно извършените действия по връчването на препис от акта съобразно предвидената възможност в чл. 233, ал.4 от ЗЗП, обезпечава възможността нарушителят да се защити по фактическите основания и правната квалификация на вменените му нарушения.

Предвид горепосоченото съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране отговорността на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на развилото се административнонаказателно производство, за каквито и не претендира санкционираното лице.

По отношение на нарушението на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал.1 пр.1-во ЗЗП:

Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП въвежда императивна забрана на 4 всички нелоялни търговски практики. В нормата на чл. 68г, ал.4 от ЗПП изрично е посочено, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к от същия закон. От своя страна чл. 68д, ал.1 от ЗЗП дава легална дефиниция на понятието заблуждаваща търговска практика, съгласно която такава е налице, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговки решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай е налице точно такава заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 от ЗЗП, при която търговецът предоставя на потребителя невярна информация относно цената на обявените за продажба съответни марки бяло и червено вино в бутилки, доколкото те се маркират на касата на установена по-висока цена. Не е спорно, че информацията предоставена чрез етикетите е насочена към потребителите, за да взимат решение за покупка въз основа ва възприетото по отношение на цената на процесните стоки. При закупуването им, потребителят очаква, че след заплащане реално закупува стоки с цена обявена чрез етикета, а в действителност получава стоки на по-висока цена, тъй като предоставената от търговеца информация относно цената е невярна.

Използваната от търговеца заблуждаваща нелоялна търговска практика е от естество съществено да промени икономическото поведение на потребителя, а именно той да бъде подведен да вземе търговско решение да закупи стоката, което решение той не би взел без използването на тази търговска практика.

По изложените съображения съдът намира, че правилно е квалифицирано извършеното нарушение, като изрично е посочена разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП, която въвежда общата забрана за употреба на нелоялни търговски практики, и са направени привръзки с чл. 68г, ал.4, която норма визира, че нелоялни са и заблуждаващите търговски практики и с чл.