Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5658 от 31.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11664/2024
Вид
Решение № 5658
Подписан
31.08.2026
В сила
31.08.2026
Състав
Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, Герасим Ангелов Пенчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5658 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100511664 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 14 071 от 17.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 62 135/2023 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 по иск с правно основание чл.411 КЗ сумата 6 334,41 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско+“ с № 440222151004227/07.06.2022 г., със срок на валидност от 11.06.2022 г. до 10.06.2023 г. за лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ****, с включени 15,00 лева ликвидационни разноски, във връзка с ПТП, настъпило на 16.09.2022 г. около 08,40 ч. в гр.Пловдив по вина и при движение на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ **** по бул.“Васил Априлов“ с посока от ул.“Напредък“ към бул.“Дунав“, в района на кръстовището с ул.“Георги Бенев“ и предприета маневра за престрояване, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество с полица № BG/20/121003564009, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Със същия акт ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 517,38 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, като се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и несправедливо поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалнаправни норми. Навеждат се доводи, че съставът на СРС не е обсъдил всички събрани в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал, са обсъдени едностранно и в полза на ищеца. Твърди се, че от събраните свидетелски показания се установява, че автомобилът на С.Т. е бил ударен от бус, неправомерно преминал през кръстовището на червен светофар; че не са взети предвид показанията на С.Т. относно обстоятелствата, при които същата е била ударена от трети участник преди да настъпи процесното ПТП, като от горното следва, че 1 изключителна вина за настъпване на процесното ПТП носи водачът на буса, който е избягал от мястото на ПТП и в този случай претенцията трябва да бъде насочена срещу Гаранционен фонд. Релевират се съображения, че процесното ПТП е случайно събитие по смисъла на чл.15 НК по отношение на водача на лек автомобил „Дачия Логан“; че г-жа Т. е продължила движението си през кръстовището напълно правомерно, тъй като в момента на преминаването й е светнал жълт светофар, а съгласно чл.24, ал.1 ЗДвП водачът на пътното превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко и с ППЗДвП, Глава Осма относно жълтия сигнал на светофара. Сочи се и че изготвената АТЕ не е съобразена със свидетелските показани, не е взело предвид съществен за механизма на произшествието факт, че автомобилът на Т. е бил ударен от бус, който го е завъртял, преди процесното ПТП и не следва да се кредитира.

Моли да се постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният срещу жалбоподателя иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена в цялост с доводи, че наведените в нея възражения са неоснователни. Поддържа се и че първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си всички събрани доказателства и е постановил решението си, кореспондиращо на тях; че не са налице допуснати процесуални нарушения в хода на разглеждане на делото, както и нарушения на материалното право.

Инвокирани са съображения и че в хода на делото няма събрани доказателства, които да установяват по безспорен начин наличието на друго превозно средство, което да е участвало в ПТП по това време на това кръстовище, като няма и доказателства, които да установяват вина на друг участник в произшествието, освен такива, които сочат на вина на водача, застрахован при ответника. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.

Съдът е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.411 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за заплащане на сумата 6 334,41 лева, с вкл. 15,00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата.

Настоящият съдебен състав като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована дължимостта на претендираното от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД регресно вземане на основание чл.411 КЗ в заявения размер, ведно със законната лихва от 13.11.2023 г. до окончателното й изплащане, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:

По силата на цитираната разпоредба на чл.411 КЗ от 2015 г. в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направи към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по 2 имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея по покрит риск; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора, чиято кумулативна даденост в конкретния случай е установена.

От приетия в производството пред СРС като доказателство двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие от 16.09.2022 г., чиято автентичност не е оспорена и оборена в процеса, и събраните гласни доказателства – показанията на Г.К.Б. и С.В. Т. безспорно е установено по делото, че на 16.09.2022 г. около 8,40 ч. в гр.Пловдив в района на кръстовището, образувано между бул.“Васил Априлов“ и ул.“Георги Бенев“ е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил /л.а./ „Дачия Логан“ с рег.№ ****, управляван от С.Т. /МПС-1/ и л.а.„Шкода Октавия“ с рег.№ ****, управляван от Г.Б. /МПС-2/. От визираното писмено доказателство, показанията на свидетеля Г.Б., които съдът кредитира като обективни, логични и последователни се установява, че произшествието е настъпило при следните обстоятелства: водачът на л.а.

„Дачия Логан“ с ДК № **** се е движил по бул. “Васил Априлов“ с посока от ул.“Напредък“ към бул.“Дунав“ и в района на кръстовището с ул.“Георги Бенев“ същият предприема маневра за престрояване в ляво, при което реализира произшествие със спрелия пред него вляво поради засилен трафик /имало е колона/ л.а.„Шкода Октавия“. Инициалният удар е настъпил в задната дясна страна на л.а.„Шкода Октавия“. Последните обстоятелства се потвърждават и от показанията на водачката С.Т..

В протокола е отразено, че на МПС-2 са нанесени видими щети: заден десен калник, праг десен, задна и предна дясна врата и др. Относно уврежданията на л.а.„Шкода Октавия“ с рег.№ **** е представен и снимков материал, неоспорен в процеса.

Посоченият механизъм на произшествието се потвърждава и от депозираното заключение на изслушаната автотехническа експертиза /АТЕ/, изготвено от вещото лице инж.Й.Й., неоспорено в процеса.

Настоящата инстанция не дава вяра на показанията на свидетеля С.В. Т. по въпроса относно причината за осъществилия се удар между нея и л.а.„Шкода Октавия“ с рег.№ ****, а именно – че е била ударена от бус, вследствие на което се е завъртяла, колата й е станала неуправлаема и е ударила стоящата в средната лента кола, тъй като същите противоречат на направените от нея извънсъдебни признания в изходящия от г-жа Т. като автор двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие от 16.09.2022 г. относно обстоятелствата за настъпване на произшествието и вината й за неговото реализиране, които не са оборени в процеса. Съдът намира, че тези й показания са израз на защитната й позиция във връзка с инцидента.

В подкрепа на горното са и показанията на г-жа Т. относно съставянето на протокола.

Същите са непоследователни и съдържат вътрешни противоречие: първоначално свидетелката твърди, че полицаите са съставили двустранния констативен протокол; после, че „ние си съставихме протокола“, след това – че колегата й /който шефката й е изплатила, за да й помогне/, го е писал, защото е била в шок, а след предявяването на протокола вече признава, че тя го е писала и че подписът до б.“А“ е неин. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Изводът на съда се основава и на обстоятелството, че п ри разпита й г-жа Т. е признала, че не й е бил указван натиск да посочи, че тя е виновна за произшествието, но въпреки липсата на въздействие при изготвянето на протокола в него няма каквото и да е отразяване от г-жа Т. за участието на трето моторно превозно средство в инцидента, като последната не е предоставила и някакви конкретни и логични обяснения за липсата на такова отбелязване от нейна страна в протокола при изслушването й като свидетел.

Неоснователно е становището на жалбоподателя, че показанията на С.Т. относно причината за настъпилия удар между процесните леки автомобили се потвърждавали от тези на другия свидетел г-н Г.Б.. При разпита му последният е заявил, че не знае как се е движил л.а.„Дачия Логан“ преди произшествието между тях, че не го е видял. Сочи, че госпожата /която била вътре в автомобила/ е казала, че е светнало червено, преценила е, че не може да спре и е решила да мине на червен светофар, съответно, че в кръстовището е имало бус, който я е ударил, като свидетелят Б. изрично е подчертал, че това са били обяснения на водачката и че той не е видял абсолютно нищо.