Решение № 249 от 12.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Враца, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20261400500221 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13/21.01.2026 г. по гр. д. № 311/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово е осъден на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД К. Р. Й., с ЕГН **********, от *** да заплати на Г. С. Н., с ЕГН ***, от гр. *** сумата от 1559,89 евро, равняващи се на 3050,88 лв., представляваща причинени имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи), формирани като стойност от смъртта на 7 пчелни семейства, недобит мед, восък и прополис от 7 пчелни семейства, в следствие на осъществено на 25.05.2021 г. третиране на собствен на ответника земеделски блок с леща от 332,86 дка., с препарат за растителна защита, съдържащ веществото „имидаклоприд“ и при неспазване на мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитна дейност, което е било възложено от ответника К. Й. на „Джи Ви Ел Мизия“ ЕООД с Договор на изработка от 01.07.2020 г. и изпълнено от работник на дружеството - С. Л. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда - 12.05.2025 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати и сумата от 743,46 евро, равняващи се на 1454,08 лв. - лихва за забава върху присъдената главница от 1559,89 евро за периода от 25.05.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 12.05.2025 г.. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. С. Н. да заплати на К.

Р. Й. сумата от общо 53,75 евро, равняващи се на 105,12 лв. - дължими съдебно-деловодни 1 разноски по компенсация, съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ответника К. Р. Й.. С жалбата се заявява, че решението, в осъдителната част, е неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Искът бил недоказан изцяло.

Ищецът не провел необходимото пълно и главно доказване на предявения от него осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Решението било постановено по аналогия на влязлото в законна сила решение по гр. д. № 619/2021 г. на PC - Оряхово, водено от друго лице срещу същия ответник, а не на база самостоятелно доказване на правнорелевантните факти. Както диспозитива, а още по - малко мотивите на решението по гр. д. № 619/2021 г. не се ползвали със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело, независимо че ответникът е едно и също лице и че става въпрос за събития, настъпили по едно и също време. Съдът ползвал значителен обем доказателства именно от това дело, за да обоснове крайните си изводи за причинена на ищеца вреда, неправомерно поведение у ответника и причинно-следствена връзка. Твърденията в жалбата се онагледявали с цитираните по-долу изводи на районния съд. От решение № 96/22.06.2023г. по гр.д.№ 619/2021 г. на PC Оряхово се установявало, че ответника К. Й. е бил осъден да заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на св. Б. поради извършено третиране на блок с леща с активно вещество „имидаклоприд“; От влезлите в сила 3 бр. наказателни постановления на ОДБХ, и трите от 17.06.2021г., се установявало че ответник бил санкциониран поради установено наличие на „имидаклоприд“ в блока с леща; От Констативен протокол № 1/27.05.2021г., съставен от ОДБХ - Враца по повод проверка на пчелните семейства на св. Б., били установени 11 бр. пчелни семейства с признаци на отравяне; Данни за отравяне на пчелните семейства на св. Б. се съдържали и в резултатите от взетите проби на трупчета на пчели от неговото стопанство; Сходна информация се съдържала и в Постановление за отказ за образуване на ДП от 27.08.2021г. по пр. вх.№ 4175/2021г. на ВРП; От разпита на свидетелите Т. и Б. се доказвал подмора на 7 бр. кошера на ищеца Н., който той отглеждал в двора си и които според свидетелите загинали в резултат на пръскането на блока с леща; Св. Б. лично възприел загиналите пчелни семейства на ищеца; От приетото по делото повторно заключение на СВМЕ се установявало, че пчелите на ищеца имали обща паша с пчелите на св. Б., поради което вероятната причина за смъртта би могла да бъде третирането на блока с леща с активно вещество; Св. Б. успял да докаже причината за подмора на неговите пчелни семейства, което било видно от влязлото в сила решение по гр.д.№ 619/2021 г. на PC - Оряхово; В постановление на ВРП били посочени имена на собственици на загинали пчелни семейства в близост до третирания блок с леща, сред които фигурирало и името на ищеца. По този начин, с изцяло косвени доказателства и позовавайки се на решение по друго дело между различни страни, съдът мотивирал извода си за наличие на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, в т.ч. и причинно- следствената връзка като приел по категоричен начин, че установеното погиване на пчелите на ищеца в резултат на отравянето им с „имидаклоприд“ и отчитайки едновременното погиване на голям брой пчели на различни лица /факт, който не е доказан по делото/, съвпадащо с извършеното мероприятие, както и с оглед липсата на данни за 2 извършено третиране на земеделски площи от други производители на същата дата, се доказвало по безспорен начин причинно-следствената връзка между действията на ответника по третиране на площите със съответния ПРЗ, съдържащ активното вещество „имидаклоприд“ /а не с отразения в дневника за агротехнически мероприятия Бор 11%/, чрез възлагането на тези действия на трето лице, както и че именно в резултат на тези действия ищецът е претърпял имуществени вреди. Изводът на съда, че прекият извършител на деянието е лицето С. Л. Г. - работник на „Джи Ви Ел Мизия“ ЕООД бил напълно недоказан.

В случая съдът ползвал материали от другото дело, за да обоснове собствените си изводи.

Ищецът следвало да докаже, че претендираните вреди са резултат от конкретно противоправно деяние - действие или бездействие, а не съдът служебно да ползва външни за делото доказателства. Ответникът като възложител по договор за изработка с юридическото лице „Джи Ви Ел Мизия“ ЕООД не носел отговорност за причинени в хода на изпълнението на възложената от него работа вреди на трети лица, която работа била превъзложена от изпълнителя на друго лице. Освен това, по дефиниция възлагането на работа от страна на едно юридическо лице винаги било за правомерни действия. Извършител на непозволено увреждане можел да бъде само конкретно физическо лице, каквото ищецът дори не посочил в исковата молба. Не само, че не бил посочен прекият извършител на деликта, но не било доказано по никакъв начин в какво конкретно се изразява виновното поведение на това лице и каква е връзката му с настъпилите за ищеца вреди. Според ППВС № 928/12.1966г., за да бъде ангажирана отговорността на възложителя на една работа било необходимо да бъдат изложени изчерпателни съображения защо се твърди, че е налице такава отговорност. В исковата молба изцяло липсвали такива съображения, но това очевидно не направило впечатление на съда. Решението било неправилно и по отношение размера на присъденото обезщетение в следния смисъл: при установен от вещото лице В. Г. по съдебносчетоводната експертиза общ приход от 7 броя пчелни семейства в размер на 1 818,15 евро, фактически разходи за производството на мед, восък и прополис в размер на 983,21 евро /1 923 лв./, здравно-осигурителни вноски – 206,15 евро и данък общ доход – 52,11 евро, сумата на пропуснатите от ищеца ползи се равнявала на 576,68 евро, а не на присъдените от съда 1 559,89 евро. На стр. 13 от заключението на ССчЕ изрично било посочено, че нормативнопризнатите разходи се приспадат от придобития през годината доход от стопанска дейност, без да е необходимо лицата да доказват разходите си, които за пчеларите са 60%. От законова гледна точка правилно било от общият приход от 1 818,15 евро да се приспаднат разходи в размер на 60% или 1 090,89 евро, ЗОВ 206,15 евро и ДОД 52,11 евро, при което за ищеца оставали 469 евро. Нямало причина съда да му дава толеранс без от приходите да се приспадат нормативно-признатите разходи, защото в такъв случай се нарушавал материалния закон. След като законодателят приел, че за доходите, придобити от дейност по производство на непреработени продукти от селско стопанство разходите са 60 на сто, то независимо от изчислените от вещото лице 983,21 евро фактически направени разходи, за такива следвало да бъдат приети нормативно установените 1 090,89 евро. Разходите, които законодателят нормативно определил за конкретната дейност, били разходи и непризнаването им от съда представлявало съществено нарушение. По този начин 3 процедирали НАП и всички кредитни институции. В този случай обезщетението за забава за периода от 25.05.2021 г. до 12.05.2025 г. върху сумата от 469 евро, равняващи се на 917,28 лв., възлизали на 223,53 евро или 437,18 лв., а не определените от съда 743,46 евро. В жалбата се иска да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната част, като неправилно и да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищеца Г. С. Н. обективно съединени осъдителни искове. Евентуално, исковете били основателни за следните суми: 469 евро, пропуснати ползи и 223,53 евро, обезщетение за забава.

Жалбоподателя претендира разноски за двете инстанции.

В законния срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Г. С. Н.. Същият заявява, че следва да се остави без уважение въззивната жалба и да се остави в сила обжалваното решение, което обективно, обосновано и добросъвестно анализирало изчерпателно представените по делото доказателства, вследствие, на което достигнало до законосъобразен диспозитив решаващ спора на страните. Преповторените във въззивната жалба оплаквания, намерили своя обоснован отговор в мотивите на съдебния акт, който бил аргументиран съобразно нормите на закона, а не съобразно субективните разбирания предлагани от жалбоподателя. Въззиваемия не бил убеден в предложеното разбиране на съдебния акт, че присъдената сума следва да се редуцира по посочения начин, тъй като произведените продукти мед и производни били ползвани от ищеца само за лично потребление, същият не бил земеделски производител, или търговец, който е осъществявал приход от мед и негови производни, за да следва да се облага този доход, но не обжалвал решението. Целта на исковата му претенция била постигането на минимална справедливост и обезщетение за причинената му имуществена вреда, така че да не се вреди и занапред по този начин от недобросъвестни лица, а не пълна компенсация за материалните му загуби от деянието. Предвид на тези разбирания, съобразно събраните по делото многобройни доказателства, моли за оставяне решението в сила.

В съдебното заседание въззивника, в докладвана молба, поддържа подадената жалба по доводите в същата.

В съдебното заседание въззиваемата страна, в докладвана молба, поддържа подаденият отговор на въззивната жалба по доводите в същия.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Оряхово ищеца Г. С. Н. е предявил иск за осъждане ответника К.

Р. Й. да му заплати сумата от 5306 лв., представляваща причинени имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи), формирани като стойност от смъртта на 7 пчелни семейства по 250 лв. всяко /1750 лв./, недобит мед от 7 пчелни семейства по 50 кг. на 4 стойност 8 лв. за килограм /2800 лв./, недобит восък от 7 пчелни семейства по 4 кг. от кошер по 9 лв. за килограм /252 лв. /, както и недобит прополис от 7 пчелни семейства по 0,9 кг. от кошер по 80 лв. за килограм /504 лв./, в следствие на осъществено на 25.05.2021 г. третиране на собствен на ответника земеделски блок с леща, с препарат за растителна защита, съдържащ веществото „имидаклоприд“ и при неспазване на мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитна дейност, което било възложено от ответника на „Джи Ви Ел Мизия“ ЕООД с договор на изработка от 01.07.2020 г. и изпълнено от работник на дружеството - С. Л. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда - 12.05.2025 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 2528,90 лв. лихва за забава върху претендираната главница за периода от 25.05.2021 г. до депозиране на исковата молба 12.05.2025 г.. Ищеца твърди в исковата молба, че бил собственик на 7 броя пчелни семейства, находящи се в неговия имот в гр. ***, като на 25.05.2021 г. същите били унищожени, поради извършено третиране с препарат за растителна защита, съдържащ веществото „имидаклоприд“, на намиращи се в съседство масиви, засадени с леща, собственост на ответника. Последният възложил третирането на „Джи Ви Ел Мизия“ ЕООД по сключен договор на изработка от 01.07.2020 г. и същото било изпълнено от работник на дружеството - С. Л. Г.. В резултат на това, на ищеца били нанесени вреди, чрез измирането на 7 броя пчелни семейства, като е лишен и от техните ползи за стопанската 2020/2021 г., а именно добив и реализация на мед, на восък и на прополис от тези пчелни семейства, с посочване на стойността на всяка вреда по посочените пера. Твърди се наличие на причинна връзка между противоправното деяние - третиране на собствен на ответника земеделски блок е леща, със забранен за ползване препарат за растителна защита, съдържащ веществото „имидаклоприд“ и при неспазване на мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитна дейност и настъпилите за ищеца имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи). Също така се твърди, че ответникът не е вписал в дневника за проведени химични обработки употребата на препарата за растителна защита, съдържащ веществото „имидаклоприд“ и така е нарушил чл. 107, ал. 1 и чл. 115а от Закона за защита на растенията, както и чл. 33, ал. 1 от Закона за пчеларството.