Определение № 1290 от 20.04.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3942/2026
- Вид
- Определение № 1290
- Подписан
- 20.04.2026
- Състав
- МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94 · Закон за гражданската регистрация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1290 гр. Перник, 20.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20261720103942 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу К. Г. Г. за суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1861/ 2025 г., по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
Съгласно чл. 130, изр. първо ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
Според т. 10а от Тълкувателно решение по т.д. № 4 /2014 г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, така и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
В случая от справка по ч.гр.д. № 1861/ 2025 г., по описа на Районен съд – Гоце Делчев, е видно, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД срещу К. Г. Г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парични суми, както и че с разпореждане № 632/ 12.03.2026 г. на заявителя са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви искове за установяване на вземанията си срещу длъжника в рамките на едномесечен срок от получаване на съобщението. Настоящият състав намира, че последните са неправилни.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, производството. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпостваки: 1. препис от заповедта за изпълнение да е връчен на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2. връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника К. Г. Г. на посочения от заявителя адрес по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, съвпадащ с регистрираните му постоянен и настоящ. В изпратените на този адрес книжа длъжностното лице по призоваването обаче 1 нито е посочило данни, че длъжникът не живее там, нито е посочило техния източник, както изисква императивната разпоредба на закона. Тоест липсва една от двете кумулативни предпоставки, визирани в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за да бъдат дадени указания на заявителя да предяви искове за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и следва да се тълкува стеснително, не може да се приложи в случая, тъй като няма данни длъжникът К. Г.
Г. да не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по чл. 94 ЗГР.
Въз основа на горните съображения настоящият състав намира, че препис от заповедта за изпълнение е връчен редовно на длъжника, като в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е депозирано възражение, поради което заповедта е влязла в сила и въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя. Последното обосновава извод, че за „Топлофикация-Перник“ АД липсва правен интерес от предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.
Поради това и съгласно чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, Районен съд - Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от „Топлофикация-Перник“ АД искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 3942/ 2026 г., по описа на Районен съд - Перник.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Перник.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.
Да се изпрати за сведение на Районен съд – Гоце Делчев по ч.гр.д. № 1861/ 2025 г. препис от определението след влизането му в сила.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2