Решение № 1002 от 17.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300501172 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез юрисконсулт П. П., против решение №1085/11.03.2026 г., постановено по гр. дело №7520/2025 г. на ПдРС, VІІ гр. състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният установителен иск за главницата - за разликата над сумата от 86.16 евро до пълния претендиран размер от 156.30 евро, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за сградна инсталация, и обезщетението за забава - за разликата над сумата от 13.93 евро до пълния претендиран размер от 18.32 евро, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №502 от 22.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1086 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, по отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с определение №6057/09.05.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№1086 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив.

С въззивната жалба се иска отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло исковете. Навеждат се подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в тази част.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се иска въззивната жалба да се остави без уважение, а решението в атакуваната 1 му част да се потвърди. Претендират се и разноски за особения представител.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството си на енергийно предприятие, е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр.

Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Ответникът, в качеството си на собственик на обект, находящ се в ***********, има качеството на клиент на топлинна енергия. За периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. била доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, включваща главница за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. в размер на 305.70 лева, както и обезщетение за забава в размер на 35.83 лева за периода 04.07.2023 г. – 20.01.2025 г. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1086/2025 г. на Районен съд Пловдив, която била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК.

Поради изложеното предявява исковите претенции и се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 305.70 2 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. за обект, находящ се в *************, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 35.83 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.07.2023 г. – 20.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №502 от 22.01.2025 г. по ч.гр.д. №1086 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, по отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с определение №6057/09.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. №1086 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника В. М. – адв. Н., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Възразява се, че клаузите от общите условия на ответното дружество са неравноправни. Поради изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

От състава на първоинстанционния съд са изложени съображения, че искът е допустим.

Прието е, че за основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, дружеството следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за обект, находящ се на адрес: *************, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Отбелязано е, че облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като са изложени съображения, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

Прието е, че, за да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като М. е титуляр на правото на собственост върху процесния според приобщената справка от ТД на НАП Пловдив – декларирал го е по чл.

14 ЗМДТ. Съобразено е и, че това е регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника, като се явява потребител на доставена топлинна енергия, респективно - страна по продажбеното правоотношение и дължи цената на 3 доставената и разпределена топлинна енергия.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са приети заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж. В. Ш., се установява, че за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г. абонатната станция, обслужваща сградата, където се намира процесния обект, находяща се в ***********, е работила, същата е подавала топлинна енергия за отопление и битово-гореща вода. Подадена била общо 122,834796 MWh топлинна енергия, от които били отчислени разходи в размер на 3.614505 MWh за сметка на ищеца. През процесния период 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г. в ап.12 няма присъединени отоплителни тела тип радиатор към топлопреносната мрежа. Отопляемият обем на имота е 137 куб.м. През имота на ответника преминава щранг – лира с мощност 768 W.

Същото не е снабдено с уред за отчет и начисления на потребеното количество топлинна енергия за отопления са ставали на база максимална нормативна мощност. В имота на ответника няма монтирани отоплителни тела с монтирани ИРУ на същите, няма монтирани водомерни устройства за топла вода. Компонента за битово – гореща вода не е начислявана. През процесния период в имота няма монтирани ИРУ за отчитане изразходваното количество топлинна енергия за отопление. За имота са прилагани изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването – на един брой отоплително тяло тип щранг – лира с мощност 768W по максимална нормативна мощност поради липса на отчет. Количеството топлинна енергия, разпределено в имота на ответника за процесния период е общо 1.759680MWh, в това число 0.828730 MWh за отдадена сградна инсталация, 0.93095 MWh за отопление и 0,00 MWh за битово-гореща вода. Няма разлика между разпределено от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищеца.

Въз основа на заключението е прието, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на количеството отдадена топлинна енергия от сградната инсталация. Съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон за енергетиката - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Във връзка с начислената топлинна енергия за сградна инсталация 4 е съобразено, че с решение от 03.07.2023 г., постановено по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС се отменя разпоредба на чл. 6.1.1. от методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, по силата на която се начислява топлинна енергия за сградна инсталация. Посоченото решение е оставено в сила с решение №1037/10.02.2025 г., постановено по адм. д № 85/2024 г. на ВАС, петчленен състав. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В тази насока в ТР №2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС от 03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г., съдът е приел, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.01.2024 г. методиката се явява действащия подзаконов нормативен акт.

Към момента на постановяване на съдебния акт е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) с решение по преюдициално запитване относно съответствие на национално законодателство с Директива 2012/27, а именно решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/2023 г., което е задължително при тълкуване на относими правни норми на основание чл. 633 ГПК. В същото е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда – етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички топлопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, но само доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на индивидуалното потребление. СЕС приема, че математическата формула, посочена в т.6.1.1. от методиката, по която се изчислява т. нар. дялово разпределение в сметките за парно, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27. СЕС сочи и конкретни пропуски във формулата за дялово разпределение: „В случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага Съдът, е видно – освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши – че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Всъщност подобна формула би следвало да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина“.