Решение № 1107 от 16.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1107

***, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430101887 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 в вр. с чл.225, ал. 1 от КТ.

Постъпила е искова молба от А. М. О. ЕГН ********** от *** против ***, ***, ***, за отмяна на *** за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението, обезщетение за времето, през което е останал без работа на основание чл.225, ал.1 от КТ за периода от 29.04.2026г. до 29. 10.2026г. в размер на 3300 евро. Ищцата твърди, че с *** считано от 01.08.2025г., е назначена на ***, на осн. чл.68 ал.1 т.3 от КТ-до завръщане на *** Т.А., а на 10.09.25 г. е подписано *** с което, считано от 11.09.2025г., била преназначена да изпълнявам длъжността на мястото на друг отсъстващ *** - В.П.М. със срок - до нейното завръщане. Сочи, че на 28.04.2026 г. заместваната от нея *** В.П.М., след спечелен конкурс, е назначена на ***. Сочи, че на същата дата й е връчена ***, с която трудовият й договор е прекратен на осн.чл.325 ал.1 т.5 от КТ поради завръщане на *** и отпадане на необходимостта да му се заема длъжността. Сочи, че на същата дата ответникът е обявил пред ***- ***, едно свободно място за длъжността"***" - мястото, от което е освободена. Счита, че 1 заповедта за прекратяване на ТПО е незаконосъобразна, т.к. липсва реално завръщане на *** и мястото е останало свободно. Претендира разноски.

В с.з. размерът на исковата претенция по чл. 344 ал.1 т. 3 вр с чл. 225 ал.

1 от КТ е намален, до сумата от 2594.50 евро.

Ответникът счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Описва провеждането на конкурса за ***, като сочи, че *** В.П.М. е била в неплатен отпуск, защото временно е изпълнявала длъжността *** до провеждане на конкурс, но след спечелването на конкурса, считано от 28.04.2026г. е била назначена за постоянно на тази длъжност. Твърди, че правоотношението на *** на длъжност *** ***“ е било прекратено със *** поради което обективно е отпаднало състоянието „отсъствие“, което е било основание за съществуването на трудовия договор с ищцата. Сочи съдебна практика. Счита, че „завръщане на длъжността“ е било обективно невъзможно за ***, и че е било задължително прекратяването на трудовия договор с ищцата. Твърди, че обстоятелството, че мястото е обявено за свободно и е назначен друг ***, не влияе на законосъобразността на прекратяването на ТПО с ищцата. Излага аргументи, че трудовия договор на *** е следвало задължително да бъде прекратен, т.к. заемането на двете длъжности – *** и ***, би създало недопустима несъвместимост. Оспорва иска по чл. 225 ал. 1 от КТ като неоснователен, и като размер. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, приема за установено следното: Безспорно е между страните и това се установява от приложения *** че ищцата е била назначена при ответника на длъжност „*** в ***“ за определено време, считано от 01.08.2025г. до завръщане на *** Т.М.А.. С *** към трудовия договор, между страните е уговорено, че считано от 11.09.2026г., ищцата е се преназначава на длъжност *** ***“, на мястото на В.П.М. до завръщането й. От трудовия договор на В.М. *** и допълнително споразумение от 01.11.2024г., е видно, че тя е работила на длъжност *** ***“ при ответника на безсрочен трудов договор. От *** е видно, че *** е сключила с *** В.М. трудов договор за временно изпълняване на длъжността *** – до заемане на длъжността въз основа на конкурс. След проведения конкурс и класиране на първо място на него, В.М. е заела длъжността *** за 2 неопределено време, което е отразено в допълнително споразумение от 27.04.2026г. Същевременно, на 27.04.2026г. В.М. е подала молба за освобождаване от длъжността *** ***“ при ответника и за прекратяване на ТПО, поради заемане на длъжността „***“. Издадена е *** за прекратяване на трудовия договор между В.М. и ответника по взаимно съгласие, а със следваща поред *** трудовото правоотношение на ищцата А. О., е било прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т. 5 от КТ, поради завръщането на ***, като в заповедта е описано, че *** е назначен след конкурс на друга длъжност, поради което е отпаднала възможността за неговото завръщане на заеманата длъжност, поради това е отпаднало основанието за съществуване на срочния трудов договор за заместване. Ищцата е подписала заповедта си за уволнение на 28.04.2026г., като е отбелязала, че не е съгласна и че е нарушен КТ. Видно от обява на ответника от 28.04.2026г., на осн. чл. 259ал. 1 от ЗПУО, до *** е обявено свободно работно място за длъжността „***“, като по делото не е спорно между страните, че се касае за длъжността, от кояьто ищцата е била уволнена.

Във връзка с предявения паричен иск, по делото е изготвена ССчЕ, от която е видно, че обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ, на базата на БТВ от м.

03.2026г., е както следва: за периода 29.04. – 29.10.2026г. в размер на 8081.69 евро, и за периода 29.04. – 02.07.2026г. в размер на 2882.78 евро. Ищцата е представила и доказателства, че е регистрирана в *** от 29.04.2026г. до 22.07.2026г., като липсват твърдения от ответника, че тя е започнала работа при друг работодател до датата на съдебното заседание – 02.07.2026г.

Спорни по делото са въпросите - законосъобразна ли е *** за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата А. О., на основание чл.

325 ал. 1 т. 5 от КТ, издадена от ***, и подлежи ли на отмяна, като основен въпрос в тази връзка е дали прекратяването на трудовото правоотношение с *** на заеманата длъжност води до отпадане на основанието за съществуване на ТПО – условието за завръщане на ***, следва ли ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, дължи ли се обезщетение чл. 225 ал. 1 от КТ, за какъв период, на какво основание и в какъв размер?

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

3

По предявения главен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Не е спорно по делото, че правоотношението между ищцата и ответната *** е породено от процесния трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, с № 450/30.07.2025г. и за конкретния заместван *** В.М. – от *** Съгласно цитираната материалноправна разпоредба, срочен трудов договор се сключва за заместване на *** или ***, който отсъствува от работа; в случая поради отсъствие на заместван *** В.М.. Времетраенето на срочния трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ се определя от времето на отсъствие на замествания ***, поради което в трудовия договор следва да бъде отразено не само наименованието на длъжността и характера на работата за изпълняваната длъжност на замествания, но и кой е замествания *** на длъжността.

Заместваният *** може да бъде посочен чрез имена, ЕГН или по друг начин, който еднозначно указва за личността му. За да е валидна клаузата за срок, заместваният *** трябва да бъде индивидуализиран в достатъчна степен, за да може времетраенето на договора да е изначално определено или определяемо, а заместващият да има яснота до кой момент ще съществува трудовото му правоотношение /в този смисъл практиката на ВКС – решение № 22/02.02.2018 г. по гр. д. № 636/2017 г., ІV ГО и цитираните в него решение № 80/03.03.2012 г. по гр. д. № 640/2011 г., ІІІ ГО и решение № 282/08.01.2016 г. по гр. д. № 1906/2015 г., ІІІ Г0/. В случая правоотношението е възникнало като срочно при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ при яснота за времетраенето на трудовия договор чрез посочване на заместваната *** по еднозначно индивидуализиращ я начин и при липса на спор относно личността на последната. Също съгласно практиката на ВКС /решение № 86/22.07.2015 г. по гр. д. № 5957/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 997/19.07.2011 г. по гр. д.

№ 908/2011 г. на ВКС, ІV ГО и цитираното в него решение по гр. д. № 2072/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО/, срочният трудов договор за заместване, съгласно чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, се прекратява "със завръщане на замествания на работа".

Това уволнително основание е налице не само когато заместваният се завърне на работа, но и когато трудовото правоотношение с титуляря на длъжността, на която временно е назначен друг *** или ***, бъде прекратено докато трае заместването. Трудовият договор за заместване може да съществува само дотогава, докогато има заместван *** или ***, т. е. той е негова функция. В този случай фактът на прекратяването се приема за равнозначен на факта на 4 завръщане на работа, тъй като и в двете хипотези вече не е налице отсъстващ ***. Отпада основанието за съществуването на договора по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, и работодателят може да го прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ.

Прекратяването на трудовото правоотношение с титуляря не създава права на заместника, тъй като нито трансформира трудовото правоотношение от срочно в безсрочно, нито задължава работодателя да сключи безсрочен трудов договор с него. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КТ, от която следва, че правоотношението по договора за заместване не се трансформира автоматично в безсрочно с прекратяването на трудовото правоотношение със замествания, а за целта е необходимо и работодателят да не се противопостави. Щом като съществуващият срочен трудов договор е бил прекратен, трудово правоотношение би могло да възникне само на основание нов трудов договор.

Следва да се отбележи, въпреки, че това не е предмет на разглеждане на настоящето производство, че в тази връзка правилно работодателят е обявил длъжността, която ищцата е заемала за свободно работно място. За да се трансформира срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ в безсрочен на основание чл. 69, ал. 2 КТ е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: прекратяване на трудовия договор със замествания през време на заместването, заместващият да продължи да работи 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна – предпоставки, които в случая не са налице, доколкото трудовият договор със замествания *** е бил прекратен, но заместващата не е продължила да работи 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя, а напротив – издадена е заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, която заповед има характер на възражение по смисъла на чл. 69, ал. 1 КТ.

Доколкото трудовото правоотношение на ищцата е срочно, основанието за прекратяването му е изтичането на срока, а заповедта на работодателя за прекратяване на ТПО има единствено констативен характер. При това положение, предвид прекратяването на трудовото правоотношение със заместваната ***, считано от 28.04.2026г., се е осъществило прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, с оглед изложените от съда съображения, че посоченото уволнително основание е налице не само когато заместваният 5 се завърне на работа, но и когато трудовото правоотношение със замествания *** бъде прекратено.

Поради всичко дотук изложено се налага извода, че трудовото правоотношение между страните по делото, на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, е прекратено законосъобразно на 28.04.2026г г., поради което исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е израз на субективното право на уволнения *** или *** да заеме отново длъжността, от която е бил незаконно уволнен. Уважаването на този иск е предпоставено от признаване на уволнението като незаконно и отмяна на заповедта за уволнение, от съществуването на трудово правоотношение между страните, преди незаконно уволнение, по безсрочен трудов договор /или срочен такъв, на който обаче срокът не е изтекъл към момента на постановяване на съдебния акт/.

Доколкото съдът приема, че главния иск следва да се отхвърли, то неоснователна се явява и претенцията на ищцата по акцесорния такъв - за възстановяването й на работа.