Решение № 6 от 13.01.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Сливен, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500430 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв.М., пълномощник на „М.К.“ ЕАД със седалище гр.С., бул. „Ц.С.“, № 137, ет.3 против решение № 536/19.06.2025г. по гр.д. № 402/2025г. на СлРС, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК на Ц. Д. Х., ЕГН: ********** сумата от 2651.92 лв. представляваща недължимо платена сума по нищожните Договор за заем Microcredit № 901200040092 от 17.11.2020 г. и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2025 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 670.81 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано, в посочената по – горе част като незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като неправилно е приложил разпоредбата на чл.161 1 от ГПК, по този начин е обърнал доказателствената тежест по делото и е облагодетелствал ищцовата страна. Твърди се, че е недопустимо съдът да позволява с въпроси поставени на ВЛ да се задължава ответната страна да състави документ, който да е в полза на насрещната страна. Изцяло в тежестна жалбоподателя било да докаже, че е заплатил претендираните суми. Съдът бил нарушил два основни принципа – на състезателност и на равенство в процеса. Страната отправя оплакване за това, че исковата молба е била нередовна, тъй като в нея се претендирали „неоснователно заплатени суми“, без те да бъдат конкретизирани – за кои вноски става въпрос, на кои дати са били платени и т.н. На следващо място жалбоподателят изразява опасение, че тъй като процесуалният представител на ищеца не е посочил банкова сметка, по която страната да извършва доброволни плащания е възможно този „пропуск“ да е нарочен и да цели жалбоподателят да бъде обременен в бъдеще с допълнителни разноски. Поради изложеното счита, че съдът следва по аналогия да приложи разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК. Предвид всички тези съображения, жалбоподателят твърди, че съдът е следвало да остави без движение исковата молба и при неотстраняване на нередовностите по нея да прекрати производството по делото. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Страната не е направила доказателствени или процесуални искания, както и не е претендирала разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.П., пълномощник на Ц. Д. Х., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поставената задача на ВЛ е изисквала жалбоподателят да предостави достъп до деловодството си, а не да съставя документ по чл.190 от ГПК. С поведението си жалбоподателят възпрепятствал работата на ВЛ по изготвяне на експертно заключение, което поведение следва да се квалифицира като „възпрепятстване на доказването“ по смисъла на чл.161 от ГПК. Според разпоредбата на чл23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен , потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и неустойки. Според принципа заложен в чл.55, ал.1 , предл.1 от ЗЗД, който получи нещо без основание следва да го върне. Предвид на изложеното, съдът правилно бил уважил 2 предявения от ищцата иск и го осъдил да и върне сумата от 2651.92лв. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

В с.з. въззивната страна не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява. В писмена молба до съда процесуалният и представител – адв.П. заявява, че оспорва въззината жалба, поддържа депозирания по нея отговор и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред РС – Сливен е бил предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за заем Microcredit № 9012- 00040092 от 17.11.2020 г. и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г., сключени между ищцата Ц. Д. Х. и ответното дружество „М.К.“ АД, поради противоречието им със закона и поради накърняване на добрите нрави, както и частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2651,92 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожните Договор за заем Microcredit № 9012- 00040092 от 17.11.2020 г. и Договор за 3 допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9012- 00040092 от 17.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2025 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение исковете са били уважени изцяло.

Основното оплакване на въззивника е за неправилно приложение на разпоредбата на чл.161 от ГПК от районния съд. Твърди се, че поради неправилните действия на съда се е стигнало до изместване на доказателствената тежест и жалбоподателят е бил задължен да състави документ, който да е в полза на ищцата. Всички тези оплаквания са неоснователни.

В разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК е посочено, че всяка страна следва да докаже фактите, на които се позовава. Начините, по които това може да стане са различни, в зависимост от доказателствата, които се намират в самата страна, доказателствата, които се намират в ответната страна или у трето, неучастващо по делото лице. Всяка страна представя доказателствата, които се намират у нея. Когато обаче поради някаква причина тя не разполага с необходимите доказателства, законосъобразен метод е тя да поиска насрещната страна да представи доказателствата, които са у нея или да даде обяснения пред съда, или да поиска да се извърши експертиза от независимо ВЛ, което след като се запознае с всички доказателства – у страните и евентуално у трети лица, да даде заключение по знание и съвест. Точно този метод е бил поискан от ищцовата страна и допуснат от съда. Въобще никой не е поискал ответникът да съставя документи, които ще му вредят, а единствено да предостави достъп на ВЛ до своето счетоводство за да се установи обективната истина, която в крайна сметка е целта на съдебното производство.

Разпоредбата на чл.161 от ГПК предвижда, че когато една от страните създаде пречки за събиране на доказателствата, които касаят спорни по делото факти, съдът може да приеме за доказани тези факти. В случая на два пъти жалбоподателят е попречил на вещото лице да извърши справки в счетоводството му за да установи точния размер на заплатените от ищцата погасителни вноски. Жалбоподателят е бил предупреден от съда за 4 последиците, които ще се реализират ако той не съдейства на ВЛ чрез предоставяне на необходимите му данни, но въпреки това не е предоставил достъп на ВЛ. Правилно съдът е приел, че ищцата е извършила плащане на сумата от 4651.92лв. по двата договора.

На следващо място следва да се коментира оплакването на жалбоподателя за недопустимост на исковата молба поради непосочване на банкова сметка, по която да се преведат сумите след приключване на делото.

Посочването на банковата сметка не е основание за недопустимост на исковата претенция. Дадено лице е възможно въобще да няма банкова сметка и въпреки това да са му напълно основателни исковите претенции.

Тъй като жалбоподателят не е направил други възражения по същество на спора – относно наличието/липсата на неравноправни клаузи, размера на присъдените суми и т.н., съдът приема, че по отношение на тези части на решението страната е съгласна по същество с мотивите на първоинстанционния съд и не дължи подробни съображения.

Предвид изложеното, съдът изцяло споделя изложеното от първа инстанция и намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала деловодни разноски за настоящата инстанция по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 565.19лв., което представлява дължимото адвокатско възнаграждение единствено по оценяемия иск (2651.92лв.). Тъй като това е и сумата посочена в списъка по чл.80 от ГПК, съдът намира че не следва да присъжда адвокатско възнаграждение в по - голям размер (пред РС са били предявени повече искове и възнаграждение се дължи за всеки от тях).

По тези съображения, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 536/19.06.2025г. по гр.д. № 402/2025г. на С. районен съд.

ОСЪЖДА „М.К.“ ЕАД със седалище гр.С., бул. „Ц.С.“, № 137, ет.3 да заплати на адвокат П. С. П. от САК, ЕИК ...... сумата от 565.19 лева адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Сливен, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500430 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв.М., пълномощник на „М.К.“ ЕАД със седалище гр.С., бул. „Ц.С.“, № 137, ет.3 против решение № 536/19.06.2025г. по гр.д. № 402/2025г. на СлРС, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК на Ц. Д. Х., ЕГН: ********** сумата от 2651.92 лв. представляваща недължимо платена сума по нищожните Договор за заем Microcredit № 901200040092 от 17.11.2020 г. и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2025 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 670.81 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано, в посочената по – горе част като незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като неправилно е приложил разпоредбата на чл.161 1 от ГПК, по този начин е обърнал доказателствената тежест по делото и е облагодетелствал ищцовата страна. Твърди се, че е недопустимо съдът да позволява с въпроси поставени на ВЛ да се задължава ответната страна да състави документ, който да е в полза на насрещната страна. Изцяло в тежестна жалбоподателя било да докаже, че е заплатил претендираните суми. Съдът бил нарушил два основни принципа – на състезателност и на равенство в процеса. Страната отправя оплакване за това, че исковата молба е била нередовна, тъй като в нея се претендирали „неоснователно заплатени суми“, без те да бъдат конкретизирани – за кои вноски става въпрос, на кои дати са били платени и т.н. На следващо място жалбоподателят изразява опасение, че тъй като процесуалният представител на ищеца не е посочил банкова сметка, по която страната да извършва доброволни плащания е възможно този „пропуск“ да е нарочен и да цели жалбоподателят да бъде обременен в бъдеще с допълнителни разноски. Поради изложеното счита, че съдът следва по аналогия да приложи разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК. Предвид всички тези съображения, жалбоподателят твърди, че съдът е следвало да остави без движение исковата молба и при неотстраняване на нередовностите по нея да прекрати производството по делото. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Страната не е направила доказателствени или процесуални искания, както и не е претендирала разноски.