Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9328 от 15.07.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1325/2026
Вид
Решение № 9328
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Веселина Чолакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9328

Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267050701325 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Производството по делото е образувано по подадена жалба от Г. Д. Т., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM № 2208011/15.04.2026 г. издадена от старши полицай в Четвърто РУ при ОДМВР-Варна , с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца и е отнето СУМПС № В00264112.

Жалбоподателят оспорва заповедта с основанията на чл.146,т.3, т.4 и т.5 от АПК като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона, като излага подробни съображения. Основно акцентира, че е управлявал МПС без знанието, че е с прекратена регистрация, тъй като не е бил уведомен от Гаранционния фонд. Сочи се, че по никакъв начин не е бил уведомен за прилагането на нормата на чл.143,ал.10 от ЗДвП. Счита, че не е осъществен състав на нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна, съответно отсъстват предпоставките за налагането на ПАМ. Поддържа жалбата в писмено становище и моли за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът – старши полицай в Четвърто РУ при ОДМВР-Варна се представлява от гл. юрисконсулт Г., който оспорва жалбата. Счита, че са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, поради което моли за отхвърляне на жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

С. Г. Д. Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GА № 4764310/15.04.2026 г. от полицай в Четвърто РУ при ОДМВР-Варна, за допуснато нарушение на чл.140,ал.1,предл. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен заради това, че на 15.04.2026 г., около 11:00 часа в [населено място] на вход за [жк], по ул.*** в посока Първи май управлявал собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], който бил с прекратена регистрация от 03.03.2026 г. , във връзка с чл.143,ал.10 от ЗДвП.

Видно от представена справка от АИС ( л.11 от делото ) автомобилът е с първоначална регистрация от 04.05.2015 г., която е прекратена на 03.03.2026 г. на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП. Регистрацията на автомобила е служебно възстановена на 15.04.2026 г. , поради плащането на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM № 2208011/15.04.2026 г. от старши полицай в Четвърто РУ при ОДМВР-Варна , с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца и е отнето СУМПС № В00264112.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1,б.з)гг) от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОДМВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОДМВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП със Заповед № 3653-7399/04.09.2025 г. е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на служителите от РУ при ОДМВР-Варна при преминало обучение и успешно положили изпит, съгласно Заповед № 8121з-1656/07.12.2021 г. на главния секретар на МВР- за нарушения на ЗДвП извършени на територията обслужвана от съответното РУ при ОДМВР-Варна. По делото са представени доказателства за положен изпит отразено в протокол № 442р-3408/04.02.2022 г. Нарушението е извършено на входа на [жк], която територията е обслужвана от Четвърто РУ при ОДМВР-Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената в чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и съдържа реквизитите, визирани в чл. 59 АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. з)гг) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2 / чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП/.

След изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е отпаднало задължението за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, обаче изисква при прекратяване регистрацията да се уведомява собственика на ПС, посочен в регистъра. Т. е. уведомяване изисква и разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ. Съгласно същата информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11, изр. 2 КЗ когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

В случая не са налице доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомяван от Гаранционния фонд по реда и при условията на КЗ. Прекратяването на регистрацията на МПС в тези хипотези не настъпва по силата на закона (както в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП), а е предвидена процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства. Това уведомяване не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, тъй като информацията за прекратяване на регистрацията не е публично достъпна и собственикът на МПС, а и всяко трето лице, на което е предоставено управлението на автомобила, не могат да се сдобият с нея. Именно от узнаването за служебното прекратяване на регистрацията на автомобилът му собственикът е длъжен да съобрази поведението си с правните последици от това. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства, в който смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС, І и ІІ колегия на ВАС.

Предвид липсата на доказателства, а и твърдения за това, че жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, то не може да се приеме, че поведението му осъществява състава на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съответно, че са били налице основания за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква з)гг) ЗДвП.

Предвид горното, ЗППАМ е издадена в противоречие на материалния закон.

Отделно, ЗППАМ е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, което е достатъчно основание за нейната незаконосъобразност. Като проявление на този принцип, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл. 6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че за управлявания от жалбоподателя автомобил е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" още в деня на връчване на ЗППАМ и регистрацията е служебно възстановена в същия ден. Противоправното деяние е преустановено и е изпълнена целта на ЗППАМ, а действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие от 27.04.2006 г. (л.36-37) в размер на 300 евро. Същите следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на учреждението, със статут на юридическо лице, което може да отговаря по имуществени претенции и в чиято структура е органът, издал процесния по делото акт, каквото (ЮЛ), съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР е ОДМВР-Варна.