Решение № 403 от 01.04.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 403

Монтана, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ канд № 20267140600069 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №72 от 12.12.2025г., постановено по АНД №20251410200382/2025г., Районен съд Бяла Слатина е потвърдил Наказателно постановление №17/27.05.2024г. издадено от Директора на ОДБХ-Враца, с което на „М. К.“ ЕООД [населено място] на основание чл.132, ал.2 във вр. с чл.132, ал.1, т.2 от Закон за храните (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Т., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно постановено при допуснати нарушения на материалния закон. В съдебно заседание, касатора не взема становище по касационната жалба.

Ответника не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от ЗХ, което правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган. В решението са изложени мотиви, че законосъобразно са приложени разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая законосъобразно е наложена имуществена санкция на основание чл.132, ал.2 във вр. с чл.132, ал.1, т.2 от ЗХ. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

Настоящият съдебен състав отбелязва, че въззивният съд правилно е кредитирал свидетелските показания на актосъставителя Д. Д. и свидетеля по АУАН Т. Т., тъй като те са съответни на събраните по делото писмени доказателства. Тези свидетелски показания установяват по категоричен начин, че дадените на търговското дружество предписания не са били изпълнени към датата на извършената проверка, като това е дало основание да бъде съставен АУАН за установено нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от ЗХ Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че даденото предписание и наложената имуществена санкция са наложени на ненадлежно лице. Както от даденото предписание, така и в съставения АУАН и издаденото наказателно постановление е посочен точно адресата има - „М. К.“ ЕООД [населено място]. В тази връзка са съответни на фактическото установяване по делото и мотивите на въззивният съд, че адресат е бизнес оператора по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗХ, респективно воденото наказателно производство не страда от съществен порок.

Не се споделят и доводите, че АУАН и наказателното постановление не съдържат необходимите реквизити. Както обосновано е посочил в мотивите си въззивният съд, в случая има ясно и точно описание на нарушението, което е подведено под релевантните правилни разпоредби, които са съответни за извършеното нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че неизпълнение на даденото предписание е надлежно и точно установено и не е оборено в хода на съдебното производство пред въззивния съд.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №72 от 12.12.2025г., постановено по АНД №20251410200382/2025г., по описа на Районен съд Бяла Слатина.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: