Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4489 от 01.12.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2374/2022
Вид
Определение № 4489
Подписан
01.12.2022
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, мл. с. Ивелина Чавдарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4489 гр. Варна, 01.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100502374 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. П. и П. С. В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2686/12.08.2022 год., постановено по гр. дело № 7656/2021 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от Д. С. П. и П. С. В. против Ж. Г. Д. и Ж. Б. Ч. искове с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот – новосъздаден УПИ ІІІ-1279, кв. 35 по ПУП на местност „....“ гр. Варна, съставляващ поземлен имот с идентификатор 000 по КК на гр. Варна, с площ от 750 кв. м., тъй като при изработването на кадастланата карта и кадастралните регистри е допусната грешка, изразяваща се в погрешното вписване в кадастралните регистри към кадастралната карта на ответницата Ж. Г. Д. като собственик на 43 кв. м. ид. части, редуцирани до 32, 25 кв. м. ид. части и на ответницата Ж. Б. Ч. като собстеник на 68 кв. м. ид. части след урегулирането на поземления имот със Заповед № 099/18.12.2015 год. на кмета на община Варна по чл. 16, ал.

5 ЗУТ и защото съгласно Заповед № 099/18.12.2015 год. на кмета на община Варна по чл. 16, ал. 5 ЗУТ при определяне на новообразувания урегулиран поземлен имот ІІІ-1279, кв. 35 по ПУП на местност „....“ гр. Варна, общинска собственост са останали 127 кв. м. във връзка с провеждане на улична регулация, като процесните 111 кв. м. попадат именно в тези 127 кв. м. и имотът е изцяло собственост на ищците.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушенение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно определяне на предмета на правния спор и в неправилен анализ и преценка на доказателствата.

Оспорен е изводът на съда, че осъществените административни процедури по прокарването на временен път и фактическото ползване от страна на ответниците по никакъв начин не изключват обстоятелството, че ответниците са станали собственици на идеални части от имота на ищците въз основа на договора за покупко-продажба от 2002 год. и че административните процедури нямали нищо общо с покупко- продажбата.

По отношение на другото наведено основание от ищците за придобиване на имота по давност неправилно и в разрез със събраните по делото доказателства е прието, че същото не е недоказано, с оглед на което и неправилно е прието, че в полза на ищците не е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС.

1

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете против двете ответници да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

С жалбата е направено искане за събиране на доказателства във въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на двама свидетели при условията на довеждане за установяване на твърденията на ищците за осъществявано от тях владение върху целия процесен недвижим имот, както и относно периода на владението.

В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, всяка една от ответниците оспорва жалбата, счита, че е неоснователна. Ответниците оспорват и направените с жалбата искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Съдът, като се запозна с делото, намира, че направеното с жалбата искане за събиране на доказателства във въззивното производство е неоснователно. На ищците са били допуснати гласни доказателствени средства за установяване на твърденията им за осъществявано от тях владение върху целия процесен недвижим имот, както и относно периода на владението и за тези обстоятелства в първата инстанция са разпитани двама свидетели.

От изложеното е видно, че в случая не са налице условията на чл. 266, ал. 2 и/или ал. 3 ГПК за събиране на доказателства във въззивното производство.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Д. С. П. и П. С. В. чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 2686/12.08.2022 год., постановено по гр. дело № 7656/2021 год. по описа на РС-Варна;

ОТХВЪРЛЯ направеното с въззивната жалба искане за събиране на доказателства във въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на двама свидетели при условията на довеждане за установяване на твърденията на ищците, настоящи въззивници, за осъществявано от тях владение върху целия процесен недвижим имот, както и относно периода на владението;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 30.01.2023 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2