Решение № 1945 от 16.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1945 гр. В., 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Орлин Чаракчиев като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110100205 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. П. П., ЕГН: **********, с адрес:

В., Н., гр. *, срещу „У. Е. У.“ КФТ , дружество регистрирано в Б., У.; номер на регистрацията: *, действащо на територията на Република Б. чрез "У. Е. У. Кфт. - клон Б." КЧТ, ЕИК: *, с адрес и седалище на управление: гр. С., *, район И., ж.к. "зона Л.С.", сграда И. иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от от Регламент (ЕО) № 261/2004 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял с над три часа полет * от летище В., Б. до летище Л. Л., В., изпълнен на 02.08.2021 г, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди в исковата молба чрез адв. Г.Д., че е направила резервация за пътуване с полет номер * на 02.08.2021 г. на въздушния превозвач „У. Е. У.“ с маршрут от летище В., Б., до летище Л. Л., В., за което и била издадена бордна карта. Полетът бил осъществен, но със закъснение от повече от три часа. В резултат на закъснелия полет ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство и неудобство, както и загуба на време.

Съгласно чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 претендира парично обезщетение в размер от 400 евро. Твърди, че ответникът "У. Е." не е депозирал отговор на извънсъдебна претенция нито е заплатил дължимото парично обезщетение. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски .

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „У. Е. У.“ КФТ.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената позиция 1 по спора, чрез писмена молба от процесуалния представител, с която страната сочи, че на 25.02.2022 г. ответникът е платил сумата от 883,34 лв., от която 782,33 лв. главница, законна лихва за периода 10.01.2022 г. – 25.02.2022 г. в размер от 10,21 лв. и част от разноските на стойност 90,80 лв., като се претендира неизплатен остатък от адвокатското възнаграждение в размер на 259,20 лв. от общо сторените ранозкси от 350,00 лв.

В о.с.з. ответникът не се представлява, като е депозирал молба чрез процесуалния си представител, в която сочи, че на 24.02.2022 г. е платил на ищцата галвницата, съдебни разноски и законна лихва. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети.

Елементите от фактическия състав на договорната отговорност за вреди в следствие на неизпълнение на договор за въздушен превоз на пътници са: вреди (претърпяна загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди); договор; неизпълнение на договора, поради причина, за която длъжника отговаря, и причинно-следствена връзка между вредите и неизпълнението.

В тежест на ищеца по делото е да докаже, че 1/ наличие на облигационно отношение между страните по договор за въздушен превоз от В. - Л. с полет номер * на 02.08.2021 г.; 2/ допуснато закъснение от повече от три часа при осъществява не полета. В тежест на ответника е да докаже изправността си по договора, а именно, че е изпълнил превоза съгласно договореното (в указаното време и до указаното място) или че е налице причина за неизпълнението, която изключва отговорността му (форс мажорно обстоятелство или случайно събитие).

В случая, видно от представените от ищеца и ответника платежни нареждания с молбите по хода докладвани от съда, а и страните не спорят, че ответникът е заплатил на дата 25.02.2022 г. на ищцата процесната сума от 400,00 евро (782,33 лв.), включително законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2022 г. до плащането, в размер на 10,21 лв.

Респективно съдът намира, че изwършеното от ответника плащане съставлява конклудентно, но недвусмислено признание на ответника за възникнало в негова тежест задължение за обезщетяване на пътника. Респективно за доказани следва да се считат и всички правнорелвантни факти включени в предмета на доказване на процесния иск с правно основание чл. 7, §1, б.„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, т.е. искът се явява доказан по основание и размер, както и акцесорният за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до изплащането ѝ.

2

Доколкото плащането на главницата и законната лихва е настъпило в хода на процеса, същото следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и искът следва да се отхвърли, не поради неоснователност и недоказаност, а поради погасяване чрез плащане.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. Доколкото последното е на минимума определен по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК. Тъй като с молбата по хода ищецът изрично е признал, че с плащането от 25.02.2022 г. ответникът е погасил и част от разноските по делото съответни на 90,80 лв. съдът намира, че визираната сума следва да бъде приспадната от общо дължимите от ответника разноски от 350,00 лв. и така се формира неизплатен остатък от 259,20 лв., който да се присъди на ищцата с решението по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. П., ЕГН:**********, с адрес: В., Н., гр. * срещу „У. Е. У.“ КФТ, дружество регистрирано в Б., У.; номер на регистрацията: *, действащо на територията на Република Б. чрез "У. Е. У. Кфт. - клон Б." КЧТ, ЕИК: *, с адрес и седалище на управление: гр. С., *, район И., ж.к. "зона Л.С.", сграда И. иск с правно основание чл. 7, т.

1, б. „б“ от от Регламент (ЕО) № 261/2004 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял с над три часа полет * от летище В., Б. до летище Л. Л., В., изпълнен на 02.08.2021 г, ведно със законната лихва върху главницата , от датата на подаване на исковата молба - 10.01.2022 г. до 25.02.2022 г., поради извършено плащане на главницата и законната лихва в хода на процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА „У. Е. У.“ КФТ , дружество регистрирано в Б., У.; номер на регистрацията: *, действащо на територията на Република Б. чрез "У. Е. У. Кфт. - клон Б." КЧТ, ЕИК: *, с адрес и седалище на управление: гр. С., *, район И., ж.к. "зона Л.С.", сграда И., да заплати на Г. П. П., ЕГН:**********, с адрес: В., Н., гр. *, сторените от последната съдебно-деловодни разноски по делото в общ размер на 259,20 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.:

_

3