Решение № 4017 от 11.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4017 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110103875 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, чрез процесуалния му представител – юрк.

Н.К.а, срещу Г. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

410, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1640 лв., включваща сумата 1630 лв., представляваща изплатено от ищеца /след приспадане на сумата 237.15 лв. – незаплатени предстоящи вноски по застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № 0306Х0385812/ на трето лице – собственика на лек автомобил „Рено Лагуна“, с ДКН ********, застрахователно обезщетение по щета № ********, във връзка с настъпило на 08.06.2018 г., около 08:00 часа, в гр.

Бяла, област Варна, на кръстовището на ул. „Черни нос и ул. Трифон Милушев“ ПТП – движещият се по посока гр. Варна л. а. „Рено Лагуна“ е ударен от оставено без надзор и управление в обхвата на пътя, излязло внезапно на платното товарно животно – кон, отговорност за което носи собственика му Г. Х. И., като с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят придобива право на регрес срещу виновния водач, и сумата 10 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата 1640 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 501.79 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2020 г. – 31.01.2023 г., за които суми е издадена заповед № 513/03.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.

1 гр. д. № 1280/2023 г. по описа на ВРС, ХLVІ състав.

В исковата си молба ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ” АД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Срещу същата длъжникът е депозирал възражение, поради което в законоустановения срок е предявил настоящите искове за установяване на вземанията си. Твърди, че на 08.06.2018 г., около 08:00 часа, в гр. Бяла, област Варна, на кръстовището на улиците „Черни нос“ и „Трифон Милушев“, движещият се по посока гр.

Варна лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ********, е ударен от оставено без надзор и управление в обхвата на пътя, излязло внезапно на платното, товарно животно – кон. В резултат на това са нанесени значителни имуществени вреди предимно в предната част на автомобила. За процесното ПТП е съставен протокол за ПТП от 08.06.2018 г. Поддържа, че отговорност за оставеното без надзор животно носи собственикът му – ответникът Г. Х. И..

Излага, че към момента на произшествието процесният лек автомобил е имал активна застраховка „Каско на МПС“ при дружеството, със срок на действие 22.05.2018 г. – 21.05.2019 г. На 11.06.2018 г. е подадено уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Във връзка с образуваната преписка по щета е установено, че нанесените на лекия автомобил вреди са на стойност 1630 лв.

На собственика на увредения автомобил била изплатена сумата 1392.85 лв., като при плащането е приспадната сумата в размер на 237.15 лв., представляваща неплатени предстоящи вноски по застрахователната премия.

Посочва, че е сторил ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Така общият размер на обезщетението възлиза на сумата 1640 лв. Твърди, че на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД има право да получи от виновното лице регресно вземане. Поддържа, че с писма от 28.08.2022 г. и 18.05.2019 г., получени редовно от ответника, го е поканил да заплати доброволно заплатеното от него обезщетение за възстановяване на увредения автомобил и извършените ликвидационни разноски по претенцията, но плащане не последвало. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Х. И., чрез процесуалния му представител – адв. П. Б.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Оспорва същите по основание и размер. Поддържа, че липсват каквито и да е доказателства относно размера на претендираните щети, както и относно причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Счита, че сумата на претендираните от ищеца вреди е крайно завишена и не отговаря на описаните от него щети по МПС, както и на социално-икономическата обстановка в страната през съответния период. Посочва, че ищецът не е приложил доказателства за това кои детайли са подменени, кои отремонтирани и на каква стойност. Оспорва механизма на процесното ПТП.

Твърди, че няма вина за ПТП, а такава носи само и единствено водачът на процесното МПС. Заявява, че неговият кон не е бил без надзор, а е бил под надзора и грижите на стопанина си заедно с другите животни от стадото, воден от него като негов стопанин и е предприел пресичане на пътното платно с цел достигане до пасище. Конят при навлизане на пътното платно е бил видим за водача на МПС и той е имал възможност да предотврати ПТП като намали скоростта или спре. Счита, че вината за инцидента е на водача на МПС, който не е съобразил поведението си с пътната обстановка и с другите 2 участници в движението. Поддържа, че не са налице основанията на чл. 50 ЗЗД за ангажиране на неговата отговорност в случая. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията по автомобила и процесното ПТП. Предвид изложеното, моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание на 29.11.2023 г. ищецът депозира нарочна молба, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Н.К.а, в която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът се представлява от адв. П. Б., който поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

В предоставения от съда срок представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 513/03.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 1280/2023 г. по описа на ВРС, XLVI състав, срещу длъжника Г. Х. И. за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника. С разпореждане от 23.02.2023 г., съобщението за което е получено на 02.03.2023г., на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова молба е депозирана в съда на 29.03.2023 г. /изпратена по куриер на 28.03.2023 г./, тоест в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ:

За основателността на така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса, че на посочената дата 08.06.2018 г. е настъпило ПТП по вина на ответника Г. Х. И., който е оставил без надзор собствения си кон, като последният внезапно е излязъл на пътното платно, в резултат на което са настъпили твърдените имуществени вреди по процесния автомобил по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че по отношение на процесния автомобил има валидно сключен договор по застраховка „Каско на МПС”, действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие; че е уведомен за инцидента, като е образувал съответна преписка по щета; че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице в резултат на реализираното ПТП, съответно какъв е размерът на ликвидационните разноски по щетата.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 08.06.2018 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ********, и товарно животно – кон, собственост на ответника Г. Х. И.; че лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ********, е застрахован по застраховка „Каско на МПС” при ищеца, с полица № 0306Х0385812, със срок на действие – 22.05.2018 г. – 21.05.2019 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 3

– 08.06.2018 г.; че при застрахователя е образувана преписка по щета № ********, за ликвидацията на която са направени разходи в размер на 10 лв.; че на 08.08.2018 г. ищецът е заплатил на увреденото лице – собственика на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ********, застрахователно обезщетение в размер на 1392.85 лв., като при плащането на определеното обезщетение в размер на 1630 лв. е приспадната сума в размер на 237.15 лв., представляваща неплатени предстоящи вноски по застрахователната премия.

В представения по делото протокол за ПТП № 1602149/08.06.2018 г. /л.

16 от делото/, представляващ официален свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на удостоверителната му власт, е посочено, че в гр.

Бяла, по ул. Черни нос и на кръстовището с ул. „Трифон Милушев“ Г. Х. И. – собственик на животно – кон, оставя без надзор в обхвата на пътя и излиза внезапно на пътното платно и блъска движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ********, вследствие на което настъпва ПТП. Ответникът лично и без възражения е подписал съставения протокол за ПТП, което съдът приема като признание от негова страна на неизгодни за него факти, а именно тези относно обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента.

Представено е решение № 2020/03.12.2018 г., постановено по НАХД № 3831/2018 г. по описа на ВРС, XIII състав /л. 48 – л. 49 от делото/, с което е отменено издаденото Наказателно постановление от 26.06.2018 г. във връзка с процесния инцидент, с което на Г. Х. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.

106, ал. 1 ЗДвП. В мотивите на съдебния акт е посочено, че субект на административно нарушение по чл. 106, ал. 1 ЗДвП, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 184, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП, може да бъде лице, имащо качеството на „водач“ на пътно транспортно средство с животинска тяга, на животни или на стада, каквото качество жалбоподателят Г. Х. И. не притежава. Административно-наказателната му отговорност е ангажирана в качеството му на собственик на кон, оставен без надзор, а в ЗДвП не е предвидена хипотеза на ангажиране на такава отговорност на собственик на животни, оставил същите без надзор, в резултат на което е настъпило ПТП.

Описаният в протокола за ПТП механизъм на настъпването му се установява и от заключението на вещото лице А. Х. В., съгласно което на 08.06.2018 г. около 08:00 часа участник II с лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ********, управляван от А. И. П., се е движил в гр. Бяла по ул.

„Трифон Милушев“. На кръстовището, образувано с ул. „Черни нос“, от ул.

„Черни нос“ излиза внезапно на пътното платно животно – кон, оставен без надзор, собственост на Г. Х. И., и настъпва сблъсък между животното и лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ********. Произшествието е посетено от служители на ОД МВР Варна и е съставен ПТП № 1602149/08.06.2018 г. За произшествието е уведомен застрахователя и след оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис-заключение по щета № ********.