Определение № 629 от 06.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. София, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500252 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК .

С определение № 18357 от 14 ноември 2024г. по ч. гр. д. № 10452/2024г. Софийски градски съд, е оставил без разглеждане възражение по чл. 423 ГПК вх. № 2301973 и частна жалба по чл. 419 ГПК вх. № 2301975, двете от 24.07.2024г., подадени по ч. гр. д. № 38011/2020г. на СРС, 54 състав.

Определението се обжалва от К. И. К. с оплаквания, че е незаконосъобразно. Частната жалбоподателка концентрира недоволството си върху невъзможността да се запознае със служебно изисканите от СГС документи, за да организира защитата си срещу заповедта за изпълнение, която не й е била връчена надлежно. Иска от съда да отмени определението на СГС.

Насрещната страна „Профи Кредит България“ ЕООД е оспорило частната жалба, която счита за неоснователна.

Софийски апелативен съд, намира, че частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е допустима, а по същество основателна.

Във възражението, подадено по пощата на 22.07.2024г. /понеделник/ до въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК, К. И. К. е посочила, че е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение /ЗИ/, - която не й била връчена надлежно, - след 21.06.2024г., когато научила от родителите си, че в 1 пощенската им кутия е поставено уведомление за образувано изпълнително дело, след което тя направила справка в деловодството на СРС и установила, че срещу нея е издадена ЗИ.

С разпореждане № 25738/24.10.2024г. сезираният с възражението по чл. 423 ГПК СГС е изискал от ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ доказателства за връчване на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ на К. К. като длъжник по цитираното от нея изпълнително дело №1636/2024г. В „съобщение“ по делото, постъпило на 06.11.2024г., ЧСИ е посочил, че приложеното към отговора му до съда съобщение за образувано срещу лицето изпълнително дело № 20249240401636 с изх. № 43310/05.06.2024г. е връчено на 09.06.2024г. лично на длъжника К.. Това от формална страна е установимо от разписката към посоченото съобщение, съдържащо и ПДИ към длъжника.

За да постанови определението, обжалвано в настоящото производство, с което е оставено без разглеждане възражението по чл. 423 ГПК, както и частната жалба по чл. 419 ГПК, подадени на 22.07.2024г., съдът е приел, че то е подадено след изтичане на 1-месечния срок, предвиден в чл. 423 ГПК за подаването му, считано от узнаването за ЗИ, тъй като длъжникът е получил ПДИ на 09.06.2024г., поради което срокът за подаването му е изтекъл на 10.07.2024г. – първият присъствен ден /така изчислим, съобразно правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, в действителност срокът изтича на 09.07.2024г.

– присъствен ден/.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК в едномесечен срок от узнаването н а ЗИ длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: ЗИ не му е била връчена надлежно; ЗИ не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 ГПК и по чл. 419, ал. 1 ГПК , както в случая е подадена и частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, подлежаща на разглеждане, в случай че съдът приеме възражението по чл. 423 ГПК (чл. 423, ал. 3, изр. 3 ГПК).

2

Както бе отбелязано, чл. 423, ал. 1 ГПК регламентира едномесечен срок от узнаването за ЗИ за подаване на възражение пред въззивния съд при лишаване от възможност за оспорване на вземането, предмет на ЗИ.

Узнаването, обуславящо началото на срока за подаване на възражението, е фактически въпрос, подлежащ на доказване от длъжника, като за спазването на този преклузивен срок за подаването му съдът следи служебно преди да се произнесе по същество приема или не възражението. Узнаването за ЗИ не може да бъде отнесено към момента на връчването й, тъй като това е въпрос по същество, когато то е основано на основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая, във връзка с узнаването на ЗИ, сезираният с възражението въззивен съд е приел, че длъжникът К. е узнала за нея на 09.06.2024г., когато й е била връчена ПДИ по образуваното въз основа на ИЛ, издаден въз основа на ЗИ, принудително изпълнение. Длъжникът обаче твърди, че е узнала за ЗИ след 21.06.2024г.,когато е направена справка по заповедното производство след като на адреса на родителите й, в пощенската им кутия е било оставено съобщение за образуваното изпълнително дело. Изисканата от СГС служебно справка от ЧСИ с описаните по-горе приложения не са били връчени на К. К. за становище, съответно не й е била дадена възможност да оспори истинността на разписката за връчено съобщение, преди СГС да постанови определението си. При това положение изводът на въззивния съд, че възражението по чл. 423 ГПК е просрочено, съответно, че няма основание и за разглеждане на частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, е преждевременен.

Определението подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на въззивния съд. Той следва да пристъпи към постановяване на съдебния си акт след като предостави възможност на лицето, подало възражение по чл. 423 ГПК, да вземе становище по посочената разписка, изпратена от ЧСИ, евентуално да я оспори и да докаже неистинността й. Според това процесуално поведение на страната, евентуално проведеното от нея доказване, съдът следва да процедира при проверката си подадено ли е в преклузивния срок възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално да се произнесе и по основателността на възражението, в случай че приеме, че то не е просрочено, а ако приеме същото, да се произнесе и по частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд счете, че обжалваното определение е незаконосъобразно, а разглежданата частна жалба е основателна.

3

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 18357 от 14 ноември 2024г. по ч. гр. д. № 10452/2024г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане възражение по чл. 423 ГПК вх. № 2301973 и частна жалба по чл. 419 ГПК вх.

№ 2301975, двете от 24.07.2024г., подадени по ч. гр. д. № 38011/2020г. на СРС, 54 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите, изложени към настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4