Решение № 120 от 23.07.2025, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- Гражданско дело 551/2024
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 23.07.2025
- Състав
- Лилия Методиева Ненова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.100, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.100, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Бяла, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20244510100551 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и акцесорно искане с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Любенов и син“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Д.м., обл.Р., ул.“Ф.Т.“ № ***, срещу Х. Н. Х. с ЕГН ********** и адрес: гр.Д.м., обл.Р., ул.“Б.Т.“ № ***.
Ищецът „Любенов и син“ ООД твърди, че е собственик на лек автомобил марка „БМВ 118 Д“ с рег.№ ****, идентификационен номер *****и двигател № *****, който предоставил за управление на ответника Х. Н. Х. чрез пълномощно, което впоследствие било оттеглено. Твърди, че с нотариална покана поканил ответника доброволно да му предаде владението и ключовете за лекия автомобил и поради липса на изпълнение подал жалба до прокуратурата, въз основа на която била образувана полицейска проверка, до приключването на която, автомобилът бил оставен за пазене от ответника с протокол за отговорно пазене. Твърди, че било образувано ДП № 4569-ДО25/2019 г. на РУ - Две могили, пр.пр. ТОБ - 1200/2018 г. на РП-Русе, ТО – Бяла, за противозаконно присвояване на лекия автомобил, завършило с прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК с Определение № 18/08.04.2021 г. по ЧНД № 90/2021 г. на РС-Бяла, потвърдено с необжалваемо Определение № 303/10.06.2021 г. по ЧНД № 384/2021 г. на ОС-Русе. Сочи още, че с влязло в сила Решение № 219/07.11.2022 г. по гр.дело № 957/2021 г. на PC – Бяла, потвърдено с Решение № 135/26.04.2023 г. по в.гр.дело № 119/2023 г. на ОС - Русе и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1974/22.04.2024 г. по гр.дело № 3568/2023 г. на ВКС, е установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил и ответникът е осъден да предаде на ищцовото дружество владението и да отстъпи собствеността върху автомобила. Твърди, че със същото решение ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползата, от което е бил лишен като собственик, считано от 11.06.2021 г. до 18.08.2021 г. (датата на предявяване на иска пред PC - Бяла), в размер на 500 лв. месечно или общо 1 000 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2021 г. до окончателното изплащане. Твърди още, че на основание влязлото в сила съдебно решение се снабдил с изпълнителен лист и било образувано изп.дело № 477/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. с peг.№ 833, в рамките на което, поради липса на доброволно предаване владението на автомобила, на 27.05.2024 г. с Протокол за извършено предаване на движимо имущество № 10124 съдебният изпълнител отнел от ответника и предал на ищеца владението на моторното превозно средство.
При тези твърдения ищецът претендира ответникът да му заплати обезщетение за периода 19.08.2021 г. - 27.05.2024 г. за ползата, от която е бил лишен като собственик на лек автомобил марка БМВ 118 Д с рег.№ ****, идентификационен номер **** и двигател № *****, в размер на по 500 лв. месечно или общо 16 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.
По реда и в срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, а в условията на евентуалност искът се оспорва и по размер. Ответникът признава, че въз основа на подадена от ищеца жалба до РУ-Две могили към ОДМВР - Русе е била образувана полицейска проверка по преписка № 456900-1583/12.11.2018 г., пр.пр. № 1200/2018 г. на РП-Русе, ТО – Бяла, за противозаконно присвояване на процесния лек автомобил, приключила с влязло в сила на 10.06.2021 г.
2
Постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК; че по повод и въз основа на жалбата на ищеца, протеклото наказателно производство и постановлението на РП – Русе, ТО – Бяла, за неговото прекратяване, между страните е възникнал гражданскоправен спор относно собствеността върху процесния лек автомобил, разрешен с влизане в сила на решението по гр.дело № 957/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла; че с влязло в сила на 22.04.2024 г. решение по гр.дело № 957/2021 г. на РС - Бяла ищецът е признат за собственик на лек автомобил „БМВ 118 Д“ с регистрационен № **** и ответникът е осъден да му предаде владението на този автомобил; че на 27.05.2024 г. по изп.дело № 477/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. автомобилът е бил предаден от ответника на ищеца. Ответникът оспорва през периода 19.08.2021 г. до 27.05.2024 г. да се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца вследствие използването автомобила, като твърди, че в този период не е използвал и не си е служил с автомобила нито според неговото предназначение като моторно превозно средство, нито по какъвто и да било друг начин. Признава, че пълномощното, с което му е предоставено управлението на лекия автомобил, впоследствие е оттеглено от ищеца. Твърди, че след узнаване за оттеглянето от ищеца на предоставеното му пълномощно да управлява автомобила и оставянето му за отговорно пазене, паркирал автомобила в гараж в дома си в гр.Д.м., полагал за него грижи на добър стопанин и не го е използвал оттогава до предаването му на ЧСИ В.М. на 27.05.2024 г. Навежда твърдения, че през посочения период не е сключвал за автомобила задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, не е преминавал годишен технически преглед, не е заплащал местен данък за същия, не е закупувал винетка за движението му по републиканската пътна мрежа. Твърди още, че с оглед възникналия между страните спор за собствеността на процесния автомобил и настъпилата обективна невъзможност да си служи с него предвид оттегленото упълномощаване, на 12.12.2018 г. закупил лек автомобил „Мазда УН“ с peг.№ ***** за задоволяване на собствените и на семейството си транспортни нужди, както и че е използвал единствено този автомобил през целия исков период. В условията на евентуалност възразява, че среднопазарният наем на лек автомобил от марката, модела, годината на производство и състоянието, аналогични на процесния автомобил, са многократно по-ниски от исковата сума от 500 лв. месечно, както и че месечната лизингова вноска за аналогичен 3 автомобил при договор за лизинг със срок, равен на исковия период, също е многократно по-ниска от исковата сума от 500 лв. месечно.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени адвокати, чрез които поддържат исковата молба, респективно отговорът на исковата молба. В хода на устните състезания ищецът, чрез процесуалния си представител моли за уважаване на исковата претенция и подновяване искането си за разноски, като се позовава на практика на ВКС и сочи, че дали ответникът реално е ползвал чуждата вещ е правно ирелевантно, след като ползването е било обективно възможно, а в случая пред ответника не са съществували никакви обективни прегради и пречки за реалното ползване на автомобила. В последното по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от ответника, която съдът не съобразява и не коментира, тъй като същата е подадена след определения от съда на страната по реда на чл.149, ал.3 от ГПК срок за това.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и акцесорно искане с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковата претенция е допустима, тъй като изхождат от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.
С доклада си по делото по чл.146, ал.1 от ГПК съдът е приел и обявил за безспорни между страните по делото и за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е предоставил на ответника процесния автомобил за управление чрез пълномощно, което впоследствие е било оттеглено; че въз основа на подадена от ищеца жалба до РУ - Две могили при ОДМВР - Русе е образувана полицейска проверка по преписка № 4569001583/12.11.2018 г., пр.пр.№ 1200/2018 г. на РП – Русе, ТО – Бяла, за противозаконно присвояване на лек автомобил марка „БМВ 118 Д“, рег.№ ****, идентификационен номер *****и двигател № *****, приключила с влязло на 10.06.2021 г. в сила Постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от 4
НПК, като посочената правна разпоредба предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление; че между страните е възникнал гражданскоправен спор относно собствеността върху лекия автомобил, разрешен с влязло на 22.04.2024 г. в сила решение по гр.дело № 957/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което ищецът е признат за собственик на лек автомобил марка „БМВ 118 Д“, рег.№ *****, идентификационен номер ***** и двигател № ***** и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на автомобила, както и че въз основа на решението е образувано изп.дело № 477/2024 г. по описа на ЧСИ В.М.; че на 27.05.2024 г. по изп.дело № 477/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. автомобилът е бил предаден на ищеца; че в процесния период: 19.08.2021 г. - 27.05.2024 г., лекият автомобил е бил в държане на ответника.
В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже своето обедняване, изразяващо се в препятстването му да ползва автомобила или да го отдава под наем и да реализира имуществена облага, обогатяване на ответника и връзката между тях; средния пазарен наем за автомобил като процесния в периода 19.08.2021 г. - 27.05.2024 г.; а по акцесорната претенция за законна лихва - наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.
По делото е представено свидетелство за регистрация, част 1, № *****, издадено на 12.11.2009 г. от МВР, от което се установява, че лек автомобил марка „БМВ 118 Д“, рег.№ ****, идентификационен номер *****и двигател № ******, е регистриран на името на ищеца като собственик.
Ищецът ангажира писмени доказателства /нотариална покана - акт 55, том 2, рег.№ 6554, ведно с разписка и констативен протокол - акт 59, том 2, рег.№ 6727/2018 г./, видно от които с нотариална покана, връчена на ответника на 01.11.2018 г., ищецът е отправил искане в седмодневен срок от получаването да му бъде предадено владението и ключовете на автомобила в кантората на нотариус с рег.№ 567 на НК, но на уречените ден и час ответникът не се е явил.
С протокол от 15.11.2018 г. на полицейски инспектор при РУ – Две могили лекият автомобил е оставен за отговорно пазене и съхранение на ответника, ведно с ключовете и документите за него, до приключване на проверката по преписката и освобождаването му от органите на 5 прокуратурата. Междувременно с нотариална покана - акт № 65, том 2, рег.№ 6955/2018 г., ищецът е уведомил ответника, че считано от 16.11.2018 г. оттегля пълномощното, с което го е упълномощил с права относно лекия автомобил и отново е поискал предаване на владението и връщане на ключовете, на което ответникът не се е отзовал, видно от констативен протокол – акт № 72, том 2, рег.№ 7192/2018 г. на нотариус с рег.№ 567 на НК, но към този момент вече е действал протоколът за отговорно пазене и съхранение на автомобила.
На 13.05.2024 г., въз основа на съдебното решение по гр.дело № 957/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла ищецът се е снабдил с изпълнителен лист срещу ответника, представен по делото в заверен препис.
С протокол от 27.05.2024 г. на частния съдебен изпълнител, приобщен към доказателствения материал по делото, по изпълнително дело № 477/2024 г. по описа на ЧСИ В.М., образувано въз основа на издадения на ищеца изпълнителен лист, процесният автомобил е отнет от ответника и владението на автомобила е предадено на ищеца, ведно с ключовете и двата регистрационни талона на автомобила.