Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 152 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1832/2023
Вид
Определение № 152
Подписан
12.01.2024
В сила
12.01.2024
Състав
Атанас Василев Славов

Цитирани разпоредби

  • чл.101 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.580 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.2 пр.2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 12.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100101832 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.140, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от М. Р. Д. с ЕГН:********** и адрес гр.Варна. ул. "**** и С. Р. П. с ЕГН:********** и адрес гр. Стамболийски, ул. ***, действащи чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Н. Х. от АК-Варна и съдебен адрес: гр.Варна, ул. "**** ПРОТИВ: И. П. И. с ЕГН:********** и И. Г. ИЛИИЕВА ЕГН:********** двамата с адрес гр.Варна, ул. ****, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2. пр.2 от ЗЗД във вр. чл.580 т.6 ГПК и по чл.108 от ЗС и цена на всеки от исковете на 56 989,40 лева.

Ищците са наследници закон на С. Х. К. с ЕГН:

**********, поч. на 01.08.2022 год. в гр.Варна, за което е съставен акт за смърт № 0837/02.08.2022 год.. на Община Варна район Приморски П. С. Х. К. е придобила правото на собственост на АПАРТАМЕНТ № 100, представляващ СОС идентификатор №10135.2553. 632.4.16 по КККР на гр.Варна, с адрес: гр.Варна п.к.9000. ул."****. площ от 93, 24 кв.м. със западно и северно изложение. състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник, антре, баня и тоалетна и балкони към ул. “****" и към ул. „****" при граници: на същия етаж ***.; под обекта 10135. 2553.632.4.12, над обекта 10135.2553. 632.4.20, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №16 с площ от 2. 66 кв.м., при граници: изба №15, изба №17 и избен коридор, както и 1, 0283 % ид. ч. от 1 обши части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, представляваща ПИ №***, съгласно Нотариален акт за собственост върху жилище №110, том IX, дело №4143 от 26.11. 1987г. на Нотариус при ВРС.

С Нотариален акт № 98 том. I, рег.№ 3480, дело № 89 от 2011 г. на Нотариус № 124 при ВРС, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № 9353 от 11.05.2011г. акт №200. том XXVI, дело №5632, тяхната наследодателката е прехвърлила имота на ответниците по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Според ищците и видно от съдържанието на Нотариалния акт описан по-горе договорът не е подписан от наследодателката на ищците, макар да е изписала трите си имена.

Това според тях е нарушение на чл.580 т.6 от ГПК, липсва валидно изразена воля, което води до липса на съгласие за сключване на договора по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД.

С исковата молба ищцата е заявила петитум, с който молят съда да постанови решение, с което:

ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в Нотариален акт № 98 том I рег. №3480, дело №89 от 2011г. на Нотариус №124 при ВРС. с номера в СВВарна с вх.рег.№ 9353 от 11.05.2011 г. акт №200, том XXVI. дело №5632, с който наследодателят на ищците, С. Х. К. е прехвърлила на ответниците собствения си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №100, СОС с идентификатор №10135.2553. 632.4.16 по КККР на гр.Варна, с адрес: гр.Варна п.к.9000, ул."3юмбюл", бд.8, вх.8, ет.4, ап.100 с площ от 93,24 кв.м. със западно и северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник. антре, баня, тоалетна и балкони към ул. "****" и към ул.

,,****“ при граници: самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж ***.; под обекта *** над обекта

***, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №16 с площ от 2, 66 кв.м., при граници: изба №15, изба №17 и избен коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от общи части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, срещу задължението да я гледат и издържат докато е жива като й осигурят спокоен и нормален живот, като си е запазила правото 2 на ползване пожизнено и безвъзмездно върху имота;

ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищците са собственици по наследство на следния недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ №100, СОС с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, с адрес: гр.Варна п.к.9000, ул. "**** с площ от 93, 24 кв.м. със западно и северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник, антре, баня, тоалетна и балкони към ул ."****" и към ул. „****" при граници: на същия етаж-***.; под обекта- *** над обекта-***, ведно с прилежащото му избено помещение №16 с площ от 2, 66 кв.м., при граници: изба №15, изба-№17 и избен коридор, както и 1, 0283 % ид. ч. от общи части на сградата и от право на строеж и ОСЪДИ ответниците да му предадат владението.

Претендира разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците по делото И. П. И. и И. Г. И., действащи чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. Димитър П. от АК- Варна и съдебен адрес: гр. Варна, ул. „****, са депозирали отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен.

Твърдят, че изискването на Чл. 580, т. 6 от ГПК не може да бъде тълкуван като изискване всеки, който сключва договори в нотариална форма, да полага и параф.

Молят съда да спре настоящото производство до приключване на гр. д.

№ 20223100101944 по описа за 2022 г. на Варненския окръжен съд.

В отговора ответниците са въвели възражение, под условие, че съдът уважи иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД, че са придобили правото на собственост върху имота на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС като недобросъвестни владелци.

Твърдят, че са придобили собствеността в резултат на владение в периода 11.05.2011 г. /датата на сключването на договора за издръжка и гледане/ до 01.08.2022 г. и след 01.08.2022 г. до 08.09.2023 год. /датата на предявяването на иска по настоящото дело/, Твърдят, че упражнявали владението си лично и чрез прехвърлителката, която си е запазила правото на ползване върху имота до 01.08.2022 г. /датата на смъртта на 3 прехвърлителката/, а след 01.08.2022 г. са упражнявали владението лично.

Владението им е било постоянно, трайно, непрекъснато, необезпокоявано и явно, което са демонстрирали по отношение на всички намерението си да своят имота.

През посочения период освен това те са поддържали имота в рамките на необходимата грижа, което следва да се възприеме като действие по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС.

С отговора са представени доказателствени искания. доказателства и са направени

За да се произнесе, съобразно задълженията си по чл. 140 и сл. ГПК, съдът съобрази следното:

Предявени са два обективно съедини иска в съотношение на обусловеност, като уважаването на иска по чл.108 от ЗС е обусловено от уважаване на иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД.

Иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД е установителен иск за прогласяване нищожност на договора обективиран във формата на нотариален поради това, че макара страната по делото да е изписала собственоръчно трите си имена, не положила параф / подпис/, което обуславя и нищожност му поради липса на изразено съгласие.

Искът с правно основание чл.108 от ЗС, в правната теория това е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и е известен като ревандикационен иск.

При уважаване на иска по чл.26 ал.2 от ГПК, прогласяването му за нищожен, като такъв той не поражда целените прави последици т.е. няма вещно прехвърлително действие, наследодателката на ищците не е прехвърлила правото на собственост, а същото е преминало към ищците, които се легитимират на като негови собственици по наследство.

В срока за отговор ответниците са въвели право изключващо правата на ищците възражение, че са придобили имота на оригинерно основание чрез давностно владение, като недобросъвестни владелци.

Съдът възлага в тежест на ищеца по исковете да докаже при условията на пълно и главно доказване, основанието за нищожност визирано в чл.580 т.6 от ГПК, и придобивното им основание на правото на собственост, че 4 процесния имот се държи и владее от ответниците без правно основание.

На основание чл. 154 от ГПК съдът възлага в тежест на страните независимо от процесуалното им качество, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

По направените доказателствени искания.

Представените от страните писмени доказателства, следва да се допуснат, като такива, като по тяхното приемане, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

По доказателствените искания на ищците:

Поискали са съдът да изисква от Нотариус Борис Д. Василев с рег.№124 и район на действие РС гр.Варна с адрес гр.Варна, бул. **** заверен препис от Нотариален акт №98 том I рег.№3480, дело №89 от 2011 г. на Нотариус №124 при ВРС, вписан в СВ-Варна с вх.рег.№9353 от 11.05.2011г., акт №200, том XXVI, дело №5632, което съдът намира за основателно.

Ищците са поискали да им бъдат допуснати двама свидетели при условия на водене, с които ще доказват факта на владение на имота от ответниците и тяхното противопоставяне да допускат ищците до него.

В тази връзка, съдът намира, че е налице признание на този факт от страна на ответниците, като са въвели възражение, че владеят процесния имот.

Съдът на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК следва да приеме за доказан този факт, който се признава.

По отношение на искането за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което ищците да се снабдят, с Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, с история на браковете на лицето С. Х.

К. ЕГН:********** починала на 01.08.2022 год. в гр.Варна, съдът следва отложи като укаже на ищците, да обосноват неговата съотносимост към правния спор, при положение, че не се оспорва собственост на наследодателката на ищците

По доказателствените искания на ответниците:

Ответниците са поискали съдът да им допуснат до разпит трима свидетели, с показанията на които ще установят упражняваната от тях фактическа власт върху имота за периода 11.05.2011 год.- 08.09.2023 год.

5

Съдът при условията на чл.159 ал.2 от ГПК, съдът следва да допусне само двама от исканите трима свидетели, за установяване на факта на владение върху имота за сочения период.

По искането за спиране на делото на основание чл.229 т.4 от ГПК.

Настоящия съдебен състав намира, че не е налице преюдициалност между настоящото делото и производството по гр. д. № 20223100101944 по описа за 2022 г. на Варненския окръжен съд., поради което и искане е неоснователно.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на ответниците И. П. И. И И. Г. И., действащи чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. Димитър П. от АК- Варна и съдебен адрес: гр. Варна, ул. „****, за спиране на производството по настоящото гр. дело до приключване на гр. д. № 20223100101944 по описа за 2022 г. на Варненския окръжен съд с окончателен съдебен акт.

Определението на съда е окончателно и неподлежи на обжалване.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:

Предявени са два обективи съединени иска, в съотношение на обуславящ иск по чл.26 от ЗЗД, към обусловен иск е правно основание чл.108 от ЗС.