Решение № 138 от 13.08.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. С., 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Б.Й при участието на секретаря Б.Р.Ц като разгледа докладваното от П.Б.Й Гражданско дело № 20254150100139 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищцата Р. И. Г. от с. С., общ. С. твърди, че след обаждане от ЧСИ В. Г. разбрала, че срещу нея било образувано изпълнително дело № **/2024 г. с взискатели – ответниците „ЕОС **“ ЕООД и „**“ АД, на основание изпълнителен лист от 12.02.2015 г., издаден по ч.гр.д. № **/2014 г. на Районен съд - С., по който изпълнителен лист ищцата била осъдена да заплати на „**“ ЕАД сумата 600,00 лв. - главница, 538,74 лв. - договорна лихва за посочения период, 28,35 лв. - законна лихва посочения период, 150,00 лв. административна такса, 266,34 лв. – разноски по делото, както и законна лихва върху главницата от 20.11.2014 г. до изплащане на вземането. Твърди, че след приключване на съдебното производство, по което бил издаден този изпълнителен лист, били настъпили факти с правно значение, на основание на които вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност. Счита, че поради погасяване по давност на вземанията, индивидуализирани в листа, не дължала сумите, за които по цитираното изпълнително дело била изпратена призовка за доброволно изпълнение, което обуславяло и правния интерес от предявяване на установителния иск по чл. 439 от ГПК за оспорване на вземането, претендирано от взискателите по изпълнителното дело. Навежда твърдение, че от датата на издаване на изпълнителния лист била започнала да тече 5 годишна погасителна давност за вземанията по листа, която била изтекла на 12.02.2020 г., или към датата на образуване на изпълнителното дело и към момента вземанията по издадения изпълнителен лист били 1 погасени по давност. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответните дружества „ЕОС **“ ЕООД, ЕИК ** и „**“ АД, ЕИК **, че не им дължи сумите по изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по ЧГД № **/2014 г. на РС С., претендирани по изп. дело № **/2024 г. по описа на ЧСИ В. Г., а именно: 600,00 лв. главница, 538,74 лв. - договорна лихва за посочения период, 28,35 лв. - законна лихва за посочения период, 150,00 лв. - административна такса, 266,34 лв. - разноски по делото, както и законна лихва върху главницата от 20.11.2014 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. Представя писмени бележки по делото, в които се позовава, че по делото безспорно се установило, че има образувано изпълнително дело срещу нея от ЧСИ В.Г., на основание ИЛ № **/12.02.2015г. по ч.гр.д.

№**. по описа на Районен съд – С., по което била осъдена да заплати на ответника процесните суми. В съобщението за образувано изпълнително дело като взискатели били посочени двете ответни дружества, поради което за нея възникнал правен интерес да установи в образуваното производство със сила на присъдено нещо, че не дължи претендираните в изпълнителното дело суми именно на тези две дружества, конституирани като ответници в настоящото производство. Твърди, че след издаване на процесния изпълнителен лист от 12.12.2015г. по ч.гр.д. № **/2014г. на Районен съд – С., ответникът „**“ АД не е предприел никакви действия по събиране на вземанията по листа, включително до сключване на представения с изпълнителоното дело Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.09.2017г. с който множество вземания от длъжници на „**“ АД били прехвърлени на „ЕОС **“ ЕООД. След сключване на процесния договор за цесия ответното дружество „ЕОС **“ЕООД също не е предприело действия за събиране на вземанията до подаване на молба до ЧСИ В.Г. с вх.№ **/30.04.2024г., по която молба е образувано и изпълнително дело № 20247250400**/2024г. по описа на ЧСИ. Сочи, че доколкото според ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имуществено състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др., първото изпълнително действие срещу нея след издаването на изпълнителния лист на 12.02.2015г. било извършено в хода на образуваното ИД № **/2024г. по описа на ЧСИ В.Г., чрез наложения й запор върху притежаваната от нея банкова сметка в „**“ ЕАД с изх.№ **/29.05.2024г., т.е. повече от 9 години след датата на издаване на изпълнителния лист.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, давността за същото е 5 години. Съдебната практика приемала, че давността е 5-годишна и за вземания, за които е издаден изпълнителен лист, издаден по влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е настоящия случай. Навежда твърдение, че вземанията по изпълнителния лист са се погасили с изтичане на 5-годишна погасителна давност, считано от датата на издаването му, а именно- в 24:00ч. на 12.02.2020г. Взема становище, че ответниците не доказали в хода на производството да се прадприемали действия срещу нея, прекъсващи давността в 5 –годишния срок след издаване на процесния изпълнителен лист, обуславящо основателност и доказаност на исковете.

2

Ответникът „ЕОС **“ ЕООД, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Посочва, че процесното вземане е прехвърлено на основание договор за цесия от дата 15.09.2017г., сключен между „**“ АД /цедент /и „ЕОС **” ЕООД/ цесионер/, с оглед на което кредитор по него се явява „ЕОС **“ ЕООД, от което следвало и че производството е недопустимо спрямо ответник „**“ АД. Излага, че в исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на частния правоприемник „ЕОС **“ ЕООД с договор за цесия, а спорен бил единствено въпросът за изтичане на давностния срок за събиране на вземането.

Твърди, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попадала в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл Определение № ** от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., Ill г. о., ГК./. В конкретния случай, вземането било съдебно установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получавал крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следвало да се прилага петгодишната погасителна давност. ПДИ била връчена на 28.10.2024г., поради което е давността не била изтекла към дата на депозиране на исковата молба. Посочва, че след тази дата, на 10.03.2025г. бил наложен запор върху банкови сметки в „**“ АД, което действие е прекъснало давностния срок. Цитира ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, според което тълкувание действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно и прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. Основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисквало изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Сочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение са спрели да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Сългасно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. На следващо място излага, че съгласно чл. 116, б. „в“, давността се прекъсвала с предприемане на действия за принудително изпълнение. Твърди, че в процесния случай не била изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, 3 петгодишна погасителна давност за процесиите вземания, обективирани в процесния изпълнителен лист и че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността, (така решение № 50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № **/2021 г. на ВКС, IV Г.О.) Твърди, че новообразуваното изп.дело № 202/2025 било образувано преди изтичане на давностния срок. Давността била прекъсната с образуването му, тъй като в молбата за образуване е инкорпорирано искане за прилагане на конкретен способ - запор върху банкова сметка. В резултат, на което на 12.02.2025г. били наложени запори в Общинска банка АД и Търговска Банка Д АД. След това на 26.03.2025г. били наложени запори върху притежаван от ищеца лек автомобил и върху трудово възнаграждение. Посочва, че погасителната давност не водела до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Давността не погасявала самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от време законодателят свързвал друга правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника. Намира искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника процесиите суми за неоснователен и недоказан, защото дори да са настъпи последиците на погасителната давност, вземането продължавало да съществува, но е придобило едно ново качество естествено вземане. Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи“, категорично противоречало на нормативната уредба на института на погасителната давност. С оглед гореизложеното, в нито един момент за процесното вземане не била изтекла погасителната давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът „**“ ЕАД, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище, че така подадения иск е недопустим, а в условията на евентуалност - неоснователен. От така подадената искова молба не ставало ясно на какво основание били дължими въпросните суми, каква част от вземането се претендира от единия и каква част от другия ответник, налице ли е активна солидарност и т.н. Навежда твърдение за нередовност на исковата молба поради липса на ясно формулирани фактически твърдения, обосноваващи правния интерес на ищеца да предяви иск. Счита, че така предявеният иск е недопустим, тъй като „**“ ЕАД не е легитимиран като надлежна страна по спора. Действително между ответното дружество и ищцата бил сключен Договор за потребителски кредит №**/19.02.2014г., но на 15.09.2017г. между „**“ ЕАД, като цедент и „ЕОС **“ ЕООД, като цесионер бил сключен Договор за прехвърляне на вземане, т.нар.

Договор за цесия, по силата, на който „**“ ЕАД прехвърля вземането си произтичащо от Договор за потребителски кредит №**/19.02.2014г. За извършената цесия, длъжникът - ищец 4 в настоящото производство бил уведомен от цесионера, видно от приложеното към исковата молба уведомления за извършено прехвърляне на вземането. Твърди, че до настоящият момент не е имал претенции за събиране на вземането си, като от ищецът не са търсени никакви суми. Действително изпълнителния лист бил издаден в негова полза, но към момента на издаване на изпълнителния лист, последния е бил издаден на годно правно основание. Твърди, че към дата на образуване на настоящото производство, както и към дата на образуване на изпълнителното производство, той не е кредитор на вземането по Договор за потребителски кредит №**/19.02.2014г., респ. „**“ ЕАД не бил надлежен ответник в настоящото производство. Твърди, че настоящото производство било недопустимо, тъй като е насочено към лице, което не е материално легитимирано да отговаря по иска тъй като вземането, предмет на делото е прехвърлено на „ЕОС **“ ЕООД, които са надлежен кредитор и взискател по изпълнителното дело с предмет процесното вземане. Моли съда да прекрати настоящето дело като недопустимо поради липса на правен интерес. В условията на евентуалност, в случай че приеме, че искът е допустим, твърди, че същият е неоснователен и молим да бъде оставен без уважение като такъв. Претендира направени разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал, 8 ГПК. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за разноски, тъй като оспорват, че ищцата е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв., оспорват че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.