Решение № 2068 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2068 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

К. Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря К. П. Г. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100502073 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. К. К. срещу Решение № 22389/06.12.2025 г., постановено по гр. дело № 36900/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, с което е издадена заповед за защита, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН, срещу С. К. К., като е задължена, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. Н. Х., С. Ж. В. и Г. Ж. В., предупредена е, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, както и че неизпълнението представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. Постановено е, че заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение. Осъдена е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. К. К. да заплати на Софийски районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса, а на Т. Н. Х. сумата от 1200 лева, представляваща разноски. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че същото е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат съображения.

Моли се да бъде отменено и да се остави без уважение молбата за защита. Претендира разноски.

Въззиваемите страни Т. Н. Х., лично и в качеството й на майка и законен представител на децата С. Ж. В. и Г. Ж. В., оспорват въззивната жалба и молят за оставянето й без уважение. Претендират разноски. Постъпила е и насрещна въззивна жалба, депозирана от Т. Н. Х., лично и в качеството й на майка и законен представител на децата С. Ж. В. и Г.

Ж. В. срещу Решение № 22389/06.12.2025 г., постановено по гр. дело № 36900/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, като се сочи, че решението се обжалва частично 1 в частта, в която са отменени мерките, първоначално наложени със заповедта за незабавна защита № 184/27.06.2025 г. Излагат се съображения. Моли се да се постановят разшИ.и мерки за защита срещу С. К. и да се наложат и тези по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН – забрана на извършителя за приближаване на пострадалите лица, както и забрана за осъществяване на контакт под каквато и да форма на комуникация за максимално допустимия срок.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба, депозиран от С. К. К., с който се оспорва насрещната въззивна жалба и се моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, съответно в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, от страните в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Т. Н. Х., подадена лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните С. Ж. В. и Г. Ж. В., срещу С.

К. К., за защита от домашно насилие.

В молбата се твърди, че на 17.06.2025 г. в периода между 22:35 ч. и 22:50 ч., в жилище, находящо се в гр. София, кв. „********, ответницата е упражнила спрямо молителката физическо и психическо насилие, изразяващо се в блъскане, драскане, нанасяне на удари по тялото, скубане и удар с глава в огледалото на гардероба, както и отправяне на закани с думите „Ще те убия!“, като деянието е извършено в присъствието на малолетните деца.

Твърденията са подробно развити в молбата от 23.06.2025 г. и уточняващата молба от 24.06.2025 г.

Ответницата е оспорила молбата и е отрекла да е осъществила акт на домашно насилие.

С Решение № 22389/06.12.2025 г., постановено по гр. дело № 36900/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 89 състав, е издадена заповед за защита, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН, срещу С. К. К., като е задължена, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. Н. Х., С. Ж. В. и Г. Ж. В., предупредена е, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, както и че неизпълнението представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК; постановено е, че заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение. Осъдена е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. К. К. да заплати на Софийски районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса, а на Т. Н. Х. сумата от 1200 лева, представляваща разноски.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, а съгласно ал. 3 - актовете по ал. 1 и 2 може да се извършват чрез действие или бездействие.

Производството по чл. 12 от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка за наличието на извършен акт на домашно насилие спрямо молителя, неговата тежест и начина, по който се е 2 отразил на здравето и психиката му въз основа на заложените в закона критерии. При определяне на защитните мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице, изхождайки от формата и степента на вината на извършителя и целта на закона – да се преустановят, евентуално предотвратят по-нататъшни посегателства върху пострадалото лице.

В подадената въззивна жалба ответницата оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, като навежда доводи, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилна преценка на доказателствата.

Твърди се, че в решението липсва надлежно установена фактическа обстановка, като съдът се е ограничил до препращане към молбата и събраните доказателства, без да изложи собствени фактически изводи.

Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля К. К., която не е пряк очевидец на случилото се, а е възпроизвела чужди възприятия, поради което показанията й не представляват годно доказателствено средство. В тази връзка се сочи, че същите са вътрешно противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото.

Оспорва се и преценката на показанията на свидетеля Ж.Х., като се поддържа, че същият е пряк очевидец, чиито показания неправилно не са кредитирани от съда.

Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, включително представените от ответницата, както и че не е взел предвид твърденията за провокиращо и агресивно поведение от страна на молителката, включително упражнено от нея физическо насилие спрямо свидетеля Х..

Поддържа се още, че евентуалните действия на ответницата са били в условията на защита, продиктувана от необходимостта да предпази сина си, който е в увредено здравословно състояние.

С оглед изложеното се иска отмяна на решението и отхвърляне на молбата за защита.

В насрещната въззивна жалба молителите обжалват решението в частта относно наложените мерки за защита, като считат, че същите са недостатъчни и не осигуряват ефективна защита.

Поддържа се, че с оглед установеното физическо насилие, извършено в присъствието на малолетните деца, както и данните за предходна вербална агресия и влошени отношения между страните, съществува реален риск от повторяемост на насилието.

Сочи се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че страните са в траен конфликт, включително във връзка с висящо бракоразводно производство, както и че е налице образувано досъдебно производство по случая.

Излагат се доводи, че контактът между страните е възможен и в бъдеще, включително във връзка с упражняване на родителски права и режима на лични отношения, поради което е необходимо налагане на по-интензивни мерки за защита.

Поддържа се, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН има декларативен характер и не е достатъчна, поради което се иска допълване на решението чрез налагане и на мерките по чл.

5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН – забрана за доближаване и за осъществяване на контакт.

Така наведените доводи за неправилност на обжалваното решение във въззивната жалба, както и в насрещната въззивна жалба, настоящият съд намира за неоснователни.

Въззивният съд споделя изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи, поради което не намира за необходимо същите да бъдат преповтаряни, а препраща към мотивите на районния съд.

3

Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства – както поотделно, така и в тяхната съвкупност, установил е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно тяхната достоверност, като е посочил кои доказателства кредитира и поради какви съображения.

В допълнение следва да се посочи, че в първоинстанционното производство молителката Т. Н. Х. е представила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съгласно закона представлява допустимо и годно доказателствено средство, когато съдържа конкретни данни относно времето, мястото и начина на извършване на насилието, какъвто е настоящият случай. Съдържащите се в декларацията твърдения се подкрепят от съдебно-медицинско удостоверение № V-238/2025 г. от 18.06.2025 г., в което са установени множество травматични увреждания по тялото на молителката – охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето, шията, гърба и горните крайници, съответстващи по механизъм и локализация на описаните в молбата действия. В подкрепа на същите са и събраните писмени доказателства по преписка № 338400-13227/2025 г. по описа на 09 РУ – СДВР и пр. пр. № 33227/2025 г. по описа на СРП, включително докладната записка от 18.06.2025 г., от която се установява, че при посещението на място полицейските служители са констатирали видими наранявания по молителката – „две одрасквания на лява ръка“, представляващи непосредствено възприети обективни данни.

Съдът намира за необходимо да обсъди и показанията на свидетеля Ж. В. Х.. Макар същият да е пряк очевидец на случилото се, следва да се отчете неговата заинтересованост от изхода на делото, доколкото е син на ответницата и съпруг на молителката, както и страна по висящо бракоразводно производство с последната, поради което показанията му следва да бъдат преценявани с оглед всички останали доказателства по делото, съгласно чл. 172 ГПК. Съдът не кредитира показанията му в частта, в която отрича ответницата да е упражнила насилие спрямо молителката, тъй като същите не кореспондират с останалия доказателствен материал. Същевременно, от дадените от него сведения пред органите на МВР се установява, че между молителката и ответницата е възникнало физическо спречкване („сборичкване“), което обстоятелство не се съдържа в показанията му, дадени в съдебно заседание, поради което това несъответствие поставя под съмнение пълнотата и достоверността на изложеното от свидетеля пред съда. В тази част съдът кредитира сведенията му пред органите на МВР, като ги съотнася с останалите доказателства.

Наред с това, от събраните доказателства се установява, че в хода на възникналия конфликт молителката Т. Н. Х. също е проявила непремерено и провокативно поведение, изразяващо се в нанасяне на удар спрямо свидетеля Х., въпреки че е била наясно с влошеното му здравословно състояние след прекаран инсулт. Това поведение е провокирало ответницата да се намеси, като застане между тях, което е довело до физическо съприкосновение между нея и молителката. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от сведенията, дадени лично от Т. Н. Х. пред полицейските служители, отзовали се на сигнала, същата е посочила, че е бутнала четката за зъби, намираща се в устата на свидетеля Ж.Х., което представлява физическо въздействие и е обективно годно да предизвика ескалация на конфликта.