Решение № 449 от 05.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601993 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подс. И. Н. И. срещу Присъда №158/04.07.2023г. постановена по НОХД №4209/2021г. по описа на ПРС, ХХти н.с.

С Присъда №158/04.07.2023г. постановена по НОХД №4209/2021г. по описа на ПРС, ХХ-ти н.с. по описа на ПРС, подс. И. Н.И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.296 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1/една/ година при първоначален общ режим. На осн. чл.304 от НПК подс. И. е признат за невиновен деянията по чл.296 ал.1 от НК да представляват отделни престъпления. На осн. чл.59 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК е приспадното времето, през което подс.И. е бил задържан за срок от 24 ч. на 01.06.2018г.

С присъдата подсъдимият И. И. е осъден да заплати на гражданския ищец М. Б. Т. сумата от 1000лв. представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от деянието по чл.296 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 01.06.2018г. до окончателното 1 й изплащане, като до предявения размер от 4000лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Със същата присъда подс.И.И. е осъден да заплати на гражданския ищец Н. С.П. сумата от 1000лв. представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от деянието по чл.296 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 01.06.2018г. до окончателното й изплащане, като до предявения размер от 4000лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

На осн. чл.45 от ЗЗД подс. И. е осъден да заплати на гражданския ищец Д.Л.П. сумата от 1500лв. представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди: контузия на главата с травматичен оток в областта на лявото слепоочие и лявата слепоочна област на окосмената част на главата, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 12.07.2018г. до окончателното й изплащане.

На осн. чл.45 от ЗЗД подс. И. е осъден да заплати на гражданския ищец С. М. Ч. сумата от 1500лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на К.Ч. изразяващи се в кръвонасядане по кожата на гърба, охлузване и кръвонасядане по кожата на гърба, охлузване и кръвонасядане по дясната лакътна става, кръвонасядане по лявата подбедрица, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 12.07.2018г. до окончателното й изплащане.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс. И. е осъден да заплати направените по делото разноски: в размер на 806,40лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив, както и сумата от 1530,00лева по сметка на РС-Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс. И. е осъден да заплати направените по делото разноски от гражданските ищци и частни обвинители, както и да заплати адвокатско възнаграждение на адв.Б. на осн.чл.38 от ЗА.

Срещу постановената осъдителна присъда е постъпила жалба от подс.

И.И. с вх. №67007/19.07.2023г., с която се атакува съдебния акт в наказателната и в гражданската му част като неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. Иска се същия да бъде отменен и да бъде постановена нова присъда, с която 2 подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, алтернативно се иска да бъде намален размера на уважените граждански искове, поради прекомерност.

Депозирана е и саморъчно написана жалба от подс. И.И. с вх.№ 67846/21.07.2023г. с която се атукава съдебния акт в наказателната и в гражданската му част като неправилен и незаконосъобразен. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, алтернативно се прави искане присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ПРС, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът поддържа жалбите и направените доказателствени искания за разпит на свидетели и назначаване на СМЕ.

Подсъдимият И. редовно призован за съдебното заседание не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си. Защитникът му – адв.Т. сочи, че обвинението е недоказано тъй като заповедта не е връчена на подс.И., съобразно Закона за домашното насилие и той не е запознат с нея, поради което и се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива.

Предлага жалбите да бъдат оставени без уважение, а съдебният акт потвърден.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв.Б. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна в наказателната и в гражданската й част. Излага съображения, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия е доказано по безспорен начин, като правилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК предвид характера и времето на извършване на инкриминираните деяния. Сочи, че съдебното производство пред първоинстанционния съд е забавено, поради шиканиране на процеса от страна на подсъдимия, който многократно е сменял адвокатите си, което е довело до прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.2 от НК, от което са пострадали гражданския 3 ищец Д. П. и гражданския ищец С.Ч.. Претендира за разноски във въззивното производство.

Гражданския ищец и частен обвинител М.Т. в съдебното заседание поддържа становището на повереника си и моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден и подсъдимия да бъде наказан предвид дългогодишния тормоз упражняван над нея и дъщеря й- Н.П..

Гражданският ищец П. в съдебно заседание поддържа становището на адв.Б..

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбитае и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбите са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледан и по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Н. И. е роден на ****** г. в гр. П., б., български гражданин, висше образование, неженен, неработещ, осъждан, ЕГН:

**********.

Подсъдимият И. И. и Н. С. П. били във фактическо съжителство, като през 2010 г. се родило детето им Н.И.И., след което взаимоотношенията им се усложнили и те се разделили. Свид. П. била силно притеснена за своя и на детето си живот и здравето и била принудена да търси съдействие от различни институции за защита нейните права й и тези на детето. Влошените отношения между подсъдимия и свид. П. рефлектирали и върху майка й свид. М. Б. Т., която също потърсила защита от съответните органи във връзка с поведението на подсъдимия към нея. Издадена била Заповед за защита по ЗЗДН - № 25/07.04.2016г. по гр. дело № 2923/2015г. на PC-Перник, която задължавала подсъдимия И. И. и баща му Н.И. първия за срок от 18 месеца, а втория за 12 месеца, да не приближават св. Т., както и жилището й в 4 гр. ********, както и всяко друго жилище, в което се установи да живее и местата й за социални контакти и отдих на по-малко от 100 м. С посочената Заповед подсъдимият И. бил запознат на 01.06.2016г., за което бил съставен съответния протокол от полицейски служител при ІV-то РУ при ОДМВРПловдив.

На 20.09.2017г. около 12:00ч. свид. Т. отишла да вземе внучето сиН.И.И. от училището, в което учел- Средно училище „К.В.“ гр. Пловдив. Там разбрала от класната му ръководителка г-жа С., че подс. И. е на южния вход на училището, а свид. Т. видяла бащата на подсъдимия - свид. Н.И., на северния вход на училището. Подсъдимият И. примамвал с обещания за почерпка съученици на Н., ако го хванат и му го доведат. Свид. Т. се обадила от телефона си на дъщеря си свид. Н. П., която в това време отивала към училището в обедната си почивка, като я предупредила да внимава. Свид. П. се обадила на полицията, при което дошъл патрулен автомобил. Подс. И. бил отведен при свид. Т. и свид. П., с които започнал скандал, а след това заедно със св. Н.И. бил отведен в сградата на І-во РУ при ОД на МВР Пловдив.

Служителите на реда казали на свид. Т. и свид. П. да отидат пеша до районното управление, където подали жалба за случилото се. По- късно същия ден подс. И. и баща му били освободени.

Междувременно детето останало на занималня в училище.

Около 15:00 ч. същия ден - 20.09.2017 г., свид. Т. отишла с дъщеря си Б. и бившия си съпруг С.П. до училището на Н. И., за да го вземат от занималня.

След като го взели, тръгнали към дома на свид. Т., находящ се в гр.********.

Към тях първоначално се приближил св. Н.И.И.започнал да се кара със свид.

Т., че иска да си вижда внучето, а след това се приближил и подс. И., който започнал крещи, че иска да вижда сина си. Свид. Т. и свид. П. ясно заявили на подс. И., че не искат да комуникират с него, но подсъдимият и баща му тръгнали да вървят с тях, на разстояние не повече от един метър, като конфликта ескалирал. Свид. Т. избързала напред с Н., като стигайки до входната врата на жилищния блок я отключила с чип и пуснала детето напред да изтича до жилището им на четвъртия етаж. След това свид. Т. затворила входната врата и се върнала към свид. П., подс. И. и дъщеря си - Б., която е с 100% инвалидност. През това време свид. П. се опитвал да предпази Б. от подсъдимия И.. Тогава бащата на подс.И. започнал да го дърпа назад, а през 5 това време св. Т., св.П. и Б. влезли във входа на блока, като с това конфликта приключил.

Поведението на подсъдимия И. към свид.Н. П. наложило тя да потърсила съдействие от различни институции, включително и от съд и полиция. Във връзка с подадена от нея молба пред Районен съд Пловдив било образувано гр.д. № 19812/2017 г. В полза на свид. Н. П. била издадена Заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие - № 240/15.12.2017г., която задължавала подсъдимия И. И. да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение на св. П. и Н.И.И. за срок до постановяване на съдебен акт, приключващ производството. Заповедта забранявала на подсъдимия И. да приближава свид. П. - живуща в гр. *********** и Н.И.И. със същия адрес, жилището им, местоработата на П. и училището на И., както и местата им за социални контакти. С издадената Заповед подсъдимият И. бил запознат на 21.12.2017 г., за което бил съставен съответният протокол от полицейски служител при ІV-то РУ при ОД на МВР Пловдив.

На 01.06.2018 г. около 12:00ч. свид. П. и колежката й свид. М.С. излезли от сградата на Община Пловдив, район Южен в гр. Пловдив, като се отправили към ресторант „Далия“, за да обядват там. Не след дълго свид. П. чула зад гърба си гласа на подсъдимия И., който започнал да употребява нецензурни реплики по неин адрес. В това време телефонът на свид. П. звънял, като тя видяла, че повикването е от колегата й свид. Л.С.. Последният търсел свид. П., за да я предупреди, че видял подс. И. в близост, когото познавал от по-рано като конфликтна и агресивна личност. Свид. П. приела повикването, като в този момент била сграбчена гърбом от подсъдимия И., който неуспешно се опитал да изтръгне телефона от ръката й. Тогава свид. П. извикала на свид. С. по телефона да потърси съдействие от полицията, като същевременно успяла да се отскубне от хватката на подс. И. и тръгнала към другия тротоар на улицата. Подс. И. вървял след нея и я бутал в гърба, като едновременно с това я обиждал, наричайки я с нецензурни реплики.