Определение № 2264 от 05.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2264 гр. София, 05.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100900353 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на К. Е. Н., гражданин на Федерална Република Германия, чрез адв. М. К. Х., ВТАК, със съдебен адрес гр. София, бул. *******, с която е предявен иск с правно основание чл. 71, вр. чл. 123 от Търговския закон (Т3) за осъждане на ответника „И.П.“ ООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„*******, ******* да осигури на съдружника К. Е. Н. достъп до офиса и дружествените книжа на дружеството.

В исковата молба се твърди, че от 06.10.2014 г. ищцата К. Е. Н. и Г.Т.Х. са съдружници в ответното „И.П.“ ООД, като всяка притежава 50% от капитала в размер на 35 000 лева - по 1 750 дяла от по 10 лв. Управител на дружеството е Г.Т.Х.. Твърди се, че въпреки отправените многобройни искания от страна на ищцата за предоставяне на достъп до книжата на дружеството, такъв не и е предоставян от управителя Г.Х.. С покана от 25.02.2022 г. ищцата отново поканила ответника да й предостави документи и информация, включително но не само банкови извлечения от всички банкови сметки на дружеството за 2021 г., счетоводния баланс и отчета за приходи и разходи за 2021г., но ответникът не отговорил на поканата и не и предоставил достъп до книжата. На 24.06.2022 г. ищцата отново отправила искане чрез електронно писмо до управителя за предоставяне на достъп на 28.06.2022г. до дружествените и счетоводните книги. Такива искания отправила и на 19.07.2022 г. и 26.07.2022 г., но не получила отговор. На 07.11.2022 г. ищцата посетила офиса на дружеството, както и офиса, където се води счетоводството на фирмата, но не получила достъп до помещенията.

Поддържа се, че ищцата, като сьдружник в ответното дружество, има правен интерес в рамките на общия петгодишен давностен срок да предяви на основание чл. 71, вр. с чл. 123 от ТЗ иск против ответника за защита на членствените си права, като иска осъждането му да и предостави достъп до офиса и дружествените книжа.

В срока за отговор е постъпил писмен такъв от ответника, с който се оспорва иска като недопустим, евентуално – неоснователен. Възразява се, че искът е недопустим, тъй като ищцата няма качеството на съдружник в ответното дружество. Сочи се, че на Общо събрание на съдружниците (ОСС), проведено на 21.06.2022 г. е взето решение за изключване на съдружника К. Е. Н. на основание чл. 126, ал.3, т.3 ТЗ. Това е заявено за вписване в ТР, а ищцата е предявила иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на ОСС за изключването и, по който било образувано и висящо към настоящия момент т.д. № 1314/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав.

В срока за допълнителна искова молба ищцата поддържа предявения иск, като оспорва доводите на ответника за неговата недопустимост. Поддържа, че има правен интерес и активна процесуална легитимация по предявения иск, тъй като 1 законосъобразността на взетото решение за изключването и е предмет на иска по чл. 74 ТЗ.

Сочи, че по заявлението за вписване на решението в ТР е постановен отказ, потвърден от СГС, както и че на основание чл. 536 ГПК производството за вписване на промените по партидата на ответното дружество в ТР е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 1314/ 2022 г. на СГС, ТО, VI-20 състав. С оглед на това, към датата на предявяване на настоящия иск решението от 21.06.2022 г. на ОСС не е надлежно вписано в ТР, поради което ищцата не е изгубила качеството си на съдружник в ответното дружество. Сочи, че изрично в чл. 14, ал.2 от дружествения договор е уговорено, че решенията за приемане и изключване на съдружник влизат в сила след вписването им в Търговския регистър. Следователно съдружниците сами са решили тези решения да пораждат действие изобщо за всички след вписването - без значение дали във вътрешните или във външните отношения - така както е по чл. 140, ал. 3 ТЗ, а не както е по чл. 140, ал. 4 ТЗ. Тази воля на съдружниците е проявена последователно, като чл. 14, ал. 2 от дружествения договор изрично въвежда изключение от предвиденото в чл. 14, ал. 1, съгласно който всички други решения на Общото събрание, за които в тях или по нормативен ред не е предвиден друг срок, влизат в сила веднага след тяхното приемане.

Предвид гореизложените аргументи се поддържа, че К. Е. Н. е надлежен ищец по делото, а искът е допустим.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа, че обстоятелството, че изключването на ищцата като съдружник не е вписано в ТР поради постановен отказ, няма правно значение спрямо дружеството и съдружниците. Възразява, че посочената разпоредба на чл. 14, ал.2 от дружествения договор е напълно идентична с нормата на чл. 140, ал. 4 от Търговския закон, а спрямо същата норма е налице задължителната съдебна практика на ВКС, съгласно която спрямо вътрешните отношения дружество-съдружници, и между самите съдружници, решенията на общото събрание пораждат действие незабавно след приемането им, дори и да подлежат на вписване. В този смисъл се позовава на Решение № 86/1.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о.;

Решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Решение № 39 от 15.04.2011 г. по т. д.

№ 526/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Решение № 90 от 11.09.2009 г. по т. д. № 439/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 100 от 04.06.2010 г. по т. д. № 799/2009 г. на ВКС, ТК. Поради това решението на ОСС за изключване на К. Н. като съдружник в дружеството е породило действие спрямо нея от момента на приемането му, тя е загубила качеството на съдружник в ответното дружество от този момент и не е активно легитимирана да предяви иск по чл. 71 ТЗ за защита на членствените си права, тъй като не притежава такива считано от 21.06.2022 г.

Софийски градски съд в настоящия си състав, като разгледа доводите на страните и събраните доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 71 от ТЗ всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 71, вр. чл. 123 от ТЗ, предмет на производството по настоящото дело е недопустим, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните - активна процесуална легитимация на ищцата, доколкото към момента на предявяването му тя не притежава качеството член на дружеството.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК, искът по чл. 71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за да защити правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството. С оглед вида на търсената защита искът може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството - управител, съвет на директорите, управителен съвет, 2 надзорен съвет и пр., осъждане на дружеството да преустанови нарушенията и/или отмяна на решения на орган на дружеството, различен от общото събрание. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника/акционера от страна на органите на дружеството.

В настоящия случай е предявен осъдителен иск за защита на членствено право по чл.

123, пр. 4-то от ТЗ.

Няма спор между страните и се установява от представените доказателства и извършените служебно от съда справки по партидата на ответното дружество в ТР и по т.д.

№ 1314/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав в ЕИСС, че с решение от 21.06.2022 г. на Общото събрание на съдружниците на „И.П.“ ООД, К. Е. Н. е изключена като съдружник на основание чл. 123, ал.3, т.3 ТЗ. Това обстоятелство е заявено за вписване в ТР със Заявление № 20220628170316, по което е постановен отказ № 20220628170316/30.06.2022 г., потвърден от съда с Решение № 838 от 07.07.2022 г. по т.д. № 1230/2022 г. по описа на СГС, VI-6 състав. Установява се и че К. Е. Н. е предявила иск по чл. 74, ал.1 ТЗ за отмяна на решението за изключването и, взето на ОСС на 21.06.2022 г., по който е образувано т.д. № 1314/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав, висящо към настоящия момент, като е насрочено открито заседание за 13.10.2023 г. С Определение № 2361 от 20.07.2022 г. по ч.т.д. № 1340/2022 г. на СГС, VI-8 състав е спряно на осноавние чл. 536 ГПК, вр. чл. 19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ регистърното производство по Заявление А4 № 20220628170316 до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 1314/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав.

Исковата молба по настоящото дело е подадена на 20.02.2023 г.

При изрично очертаната от закона персонална легитимация, активно легитимирани да предявят иск по чл. 71 ТЗ са членовете на дружеството, т.е. тези, които притежават качеството ”съдружник”, респ. „акционер” в дружеството. Следователно в производството по иск по чл. 71 ТЗ (аналогично на иск по чл. 74 ТЗ ) на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка на правото на иск, подлежи наличието на надлежна активна процесуалноправна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството – ответник по иска. Това качество в случая следва да е налице към момента на предявяване на иска по чл. 71 ТЗ. Ищецът по иск с правно основание чл.71 ТЗ не е длъжен да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иска, само когато това е и поставеният въпрос по съществото на спора, т.е. когато искът по чл.71 ТЗ е за установяване на членствени права във вид, отричан от съответните органи на дружеството, както се приема в Определение № 88 от 15.02.2016 г. по ч.т.д. № 2857/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 296 от 8.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 776/2022 г., I т. о., ТК и др.

Настоящият случай не е такъв, доколкото е предявен иск за осъждане на ответното дружество, чрез управителя си, да предостави на ищцата достъп до дружествените книжа, а не иск за установяване съществуването на членствено правоотношение.

С формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, част от която цитираната от ответника, и която настоящият състав изцяло споделя, се приема, че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество, правно и структурно обособено в ООД, решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т.е. от вземане на решението, и това действие не е в зависимост от вписването им по чл.140 ТЗ, конститутивният ефект на което, вкл. в хипотезата на чл.140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. От това следва, че решението за изключването на ищцата като съдружник, взето на ОСС на „И.П.“ ООД, проведено на 21.06.2022 г. е породило своето незабавно действие по отношение на съдружниците, вкл. на ищцата, както и по отношение на самото дружество, чрез неговите органи, и за тези вътрешни отношения неизвършеното съобразно изискването на чл.140, ал. 4 ТЗ и чл. 14, ал. 2 от дружествения договор вписване е правно ирелевантно.

До надлежната му отмяна с влязъл в сила съдебен акт това решение е породило целените и произтичащи от него правни последици както за ищцата, така и за ответното търговско 3 дружество. Поради това тя не разполага с правото на иск за осъждане на ответника да и предостави достъп до дружествените книжа на основание чл. 71 ТЗ. Този извод не се променя от клаузата на чл. 14, ал.2 от дружествения договор, съгласно която решенията по чл. 10, т.т. 1, 2, 3, 4 /приемане и изключване на съдружници/, 5 и 6 на дружествения договор влизат в сила след вписването им в търговския регистър, доколкото както се каза по-горе, действието на решението се проявява в отношенията между съдружниците и дружеството веднага – с взимането му, без оглед на това влязло ли е в сила и вписано ли е в търговския регистър. Нормите на чл. 140, ал.3 и чл. 140, ал.4 ТЗ са повелителни, поради което нищожна е уговорка в дружествения договор, различна от нормативно установеното действие на решенията на ОСС. При изключването на съдружник вписването не е елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна, поради което и законодателят е провел разграничението в хипотезите по чл. 140, ал.3 и ал.4 ТЗ, каквото разграничение в клаузата на чл. 14, ал.2 от дружествения договор на ответното дружество не е направено. Освен това по-новата съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана напр. в Решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, II т. о., приема, че взетите от общото събрание на съдружниците в търговско дружество решения, подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството чрез неговите органи и съдружниците. Вземането на решението и това негово действие не са в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, а конститутивният ефект на вписването, включително в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. Така формулирани изводите на съда водят до заключение, че не само в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, но и в хипотезата на чл. 140, ал. 3 ТЗ конститутивният ефект на вписването в ТРРЮЛНЦ е по отношение на третите лица. В този смисъл са и тълкувателните мотиви по ТР 1/2020 г. на ОСТК на ВКС по т. 7.1, в които се посочва, че разпоредбите относно действието на вписването на обстоятелства по чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ и на обявяването на актове по чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ, както и прогласеното в чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ несъществуване на невписаните, но възникнали обстоятелства спрямо третите лица, придават оповестително действие на вписването за настъпила промяна в персоналния състав на съдружниците.