Решение № 255 от 19.05.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Кърджали, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101042 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на **** И.

Г. И., ЕГН **********, с адрес: **** срещу Филиал „Любен Каравелов“ на Пловдивския университет „Пасий Хилендарски“, с БУЛСТАТ 000230955, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „Беломорски“ № 26.

Ищецът **** И. Г. И. твърди, че е работил при ответника Филиал "Любен Каравелов" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", гр.

Кърджали по трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността ****, считано от 02.11.1999 год. съгласно трудов договор № **** .

". Сочи, че на 29.05.2025 г. със Заповед № РД-17-**** на ди**** на ПУФилиал „Любен Каравелов“ - Кърджали му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 190, ал.1, т.4, предл.1 и чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда и със Заповед № РД- 12-106/29.05.2025 г. на основание чл.187, ал.1, т.8, предл. второ от Кодекса на труда; чл.190, ал.1, т.4, предл. първо от Кодекса на труда; чл.187, ал.1, т. 10 от Кодекса на труда - за неспазване на разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Етичния кодекс на Пловдивския университет му е прекратено трудовото правоотношение считано от **** год.

Намира, че прекратяването на трудовото му правоотношение е извършено незаконосъобразно, като счита, че сочените в заповедта основания не са обективно съществуващи факти, а са плод на субективно настроение и отношение на работодателя, поради което оспорва изцяло изложените в заповедта мотиви.

1

В същото време твърди, че получавал заплахи във **** „да остави **** М. на мира, за да не му се случи нещо” (на И.). Подложен е бил и на дискриминация - докато негови колеги от Пловдив, като **** Г., **** Д., **** К., провеждали изпити и лекции онлайн, той е бил следен с камера кога влиза и кога излиза от лекции и упражнения. Негови колеги, като **** В.И., си позволявали да не идват на консултации. Служители на **** също безнаказано си позволявали да закъсняват за работа. А колегата му Д.Д., която отговаряла за ****, не само че рядко идвала в университета, но дори не си вдигала телефона с дни. Оказвал му се и психически тормоз. На 20 февруари 2025 г. **** И. И. в противоречие с Правилника за атестиране на Пловдивския университет е бил отстранен от Комисията по атестиране на Филиала в Кърджали след предварително взето предишния ден решение на ди****ски съвет, в който **** И. И. не участвал, макар да е бил най- изявеният учен във Филиала, а и не само в него - малцина от колегите му във Филологическия факултет в Пловдив можели да се похвалят с постижения като неговите.

Освен че това противоречало на нормативните изисквания, нарушавали се и етичните норми на университета, защото на мястото на **** И. И. бил поставен **** с далеч по-малки научни постижения, който през 2027 година би трябвало да го атестира, а имал 15-20 пъти по- слаби научни постижения.

Навежда се, че на 29 април 2025 г„ за пръв път в 25-годишната си ****ска кариера във Филиала, **** И. бил подложен на проверка от комисия, в чийто състав бил и **** на Филиала А.М., който изпълнявал ****. Оплаква се, че това е пореден акт на унижение от страна на ръководството на Филиала към него като световноизвестен учен. Заявява, че по време на филиални съвети ****, който не бил член на филиалния съвет, редовно присъствал в залата и правил агресивни забележки към него и към други ****.

Изтъква, че в почти 26 годишната си работа като **** никога не е уронвал престижа на университета, като не е извършвал нарушение, представляващо неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя и дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл.1 от Кодекса на труда. Твърди, че не е злоупотребявал с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, т. 4 от Кодекса на труда и не е накърнявал авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес.

Определя като неверни твърденията, че системно злепоставял работодателя пред трети лица и това се отразявало или е било възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на университета, в нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 от Кодекса на труда.

Подчертава, че откакто работи във филиала на университета от 1999 год., т.е вече почти 26 години няма нито едно наложено наказание и през цялото време, най-вече с името и с научната си продукция издига авторитета на университета, като вярва, че го прави в многократно по-голяма степен от колегите си. В подкрепа на този извод сочи, приложения доклад в това 2 отношение на целия Филиал на Пловдивския университет в Кърджали за периода от 2017 до 2021 год., от което било видно, че **** И. И. сам прави почти половината публикации на Филиала, а цитиранията му в десетки пъти превъзхождали тази на колегите му. На много места, включително извън България, хората асоциирали Пловдивския университет, и особено неговия Кърджалийски филиал, с името на **** И. И.. Във филиала нямало друг учен, който да участва в редколегии на международни списания и сборници.

Счита наложеното наказание като резултат от субективното отношение на ръководството към него поради непримиримостта му към извършваните във Филиала редица нарушения на различни нормативни изисквания и на академичната етика.

Намира изложените мотиви за уволнението си за изключително пресилени или с изопачен смисъл, съдържащи откровени неистини. Набляга, че не са взети предвид и дадените от него писмени обяснения, по същността си представляващи опровержения на изказаните срещу него твърдения.

Не на последно място маркира, че дисциплинарното уволнение е изключено от Кодекса на труда в чл.339 като предпоставка за прекратяване на ТПО, възникнало от конкурс и избор, каквото е и неговото трудово правоотношение. В този смисъл смята, че трудовият му договор е незаконосъобразно прекратен на основанието, посочено в атакуваната заповед.

На основание на гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да отмени наложеното му със Заповед № РД-17- **** на ди****а на Филиал "Любен Каравелов" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", дисциплинарно наказание - уволнение и да признае за незаконно и отмени уволнение, обективирано в Заповед № РД- **** год. на ди****а на Филиал "Любен Каравелов" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", като бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност **** във Филиал "Любен Каравелов" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" - Кърджали и да се осъди Филиал "Любен Каравелов" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, а именно от **** год. до **** год. в размер на 30320,40 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и възнаграждение за 166 **** часа в размер на 1494 лв., представляващи допълнително взети **** часове над нормативно определените 360 часа за учебната 2024-2025 г., за период от 19.02.2025 г. до 27.05.2025 г. Претендира разноски.

Ответникът ПУ-Филиал „Любен Каравелов“ - Кърджали е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Излага, че посочените в обжалваната заповед разпоредби от Кодекса на труда са нарушени от **** И. И. с извършени от него деяния, а именно чрез публикации в социалните мрежи ****, с които е злоупотребил с 3 доверието на работодателя и е нарушил етични норми и правила.

Уверява, че служителят е осъществил поведение, с което нарушава чл.

187, ал. 1, т. 8, предл. 2 от Кодекса на труда и чл. 3, чл. 4 от Етичния кодекс на ПУ “Паисий Хилендарски” в частта, където е заложен принципа за запазване личното достойнство на членове на колектива. Подчертава, че е злоупотребил с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, т. 4 КТ, тъй като умишлено не изпълнил или нарушил етични правила и норми, като този факт станал достояние на трети лица, включително на други работници и служители. Посочени били конкретни факти - негови публикации на конкретни дати в социалните мрежи, с които е осъществил посочените в заповедта нарушения. В този смисъл счита за неоснователни изложените твърдения в исковата молба, че описаните нарушения не отговарят на истината, като застъпва, че те са факти от обективната действителност и тяхното възприемане като нарушение на трудовата дисциплина не е резултат на субективно настроение или отношение.

Счита, че изложените твърдения в исковата молба нямат връзка с предмета на делото, а именно законосъобразността на издадената заповед за дисциплинарно уволнение и осъществените нарушения на трудовата дисциплина.

Развива, че неправилно и неоснователно в исковата молба се твърди, че прекратяването на трудово правоотношение възникнало от конкурс и избор, каквото е трудовото правоотношение на ищеца, не може да бъде прекратено с дисциплинарно уволнение.

Прави искане съдът да остави без уважение предявените от **** И. Г.

И. против ответника искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Видно от представения към трудовото досие на ищеца трудов договор № **** И. Г. И. е започнал работа при ответника като „****“. С допълнителни споразумения от **** е изменен трудовият договор в частта за заеманата академична длъжност от „****“ на „**** ****“, на 03.05.2004 г. от „**** ****“ на „**** ****“ и на 05.07.2011 г. от „**** ****“ на ****.

Със заповед № РД-17-**** на ищеца е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" на основание чл. 188, т. 3 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т.

8 пред. 2 КТ, чл. 190, ал. 1, т. 4, пред. 1 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – за неспазване на разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Етичния кодекс на Пловдивския университет и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № РД-****, и двете на ди****а на ПУ – филиал „Любен Каравелов“ – Кърджали.

В заповедта за уволнение като фактическо основание е описано, че:

4

„1. В периода от 05.05.2025 г. до 7.05.2025 г. в личния си профил във видеоплатформата***** ищецът е публикувал четири пъти видео с продължителност от 51:23 минути под четири различни заглавия:

•

Министерство на образованието и НАОА си затварят очите за скандал в Пловдивския университет,

•

Заслужава ли Р. М. да бъде **** на Пловдивския университет? Не!

Оставка за М.!;

•

Стоят ли Р. Р., Н.Ч., М.Б. и Щ.М. зад Е.С.?;

•

Ролята на **** В.И. в ****.

2. С видео, публикувано на 29 април 2025 г. в социалната мрежа **** озаглавено ,,**** се внушава, че видеокамери неправомерно „следят“ **** и лично **** И. Г. И..

3. В публикация в профила си в социалната мрежа **** от 29.04.2025 г.

**** И. Г. И. твърди, че „****, начело с ди****ката“. По този повод той отново определя университета като „трудово-възпитателно училище от времето на Сталин", твърди, че „липсва всякакъв академизъм“ в Пловдивския университет. С тези изявления уронва авторитета на университета, в който преподава, без да обясни посочените обстоятелства: каква е групата“ и защо е начело с „ди****ката“.

4. В публикация в социалната мрежа **** от 24.04.2025 г. определя филиалните съвети като „пародия“. Посочва, че „една камара ****и ги е страх да гъкнат“, а „**** ръсят акъл на килограм и определят съдбините на университета“.

5. В публикация в социалната мрежа **** от 18.04.2025 г. се прави коментар от **** И. Г. И., че „****“. Прави изявление също, че университетската сграда ще падне и че разполага с протокол на Главна инспекция по труда относно това обстоятелство.

6. В публикация в социалната мрежа **** от 10.04.2025 г. **** И. Г. И. твърди, че учебната сграда ще падне. Коментира случки от живота на колегите си, след което прави обобщение, че „хората са животни“.