Присъда № 14 от 07.05.2026, Районен съд - Дулово

Мотиви към присъда № 14/07.05.2026 г. постановена по НОХД № 35/2026 г. на РС - Дулово

Районна прокуратура – Силистра е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В. Б. Н. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за това, че за периода от месец ***** г. до месец **** г. включително, в *****, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – М. В. Б., съзнателно не изпълнил задължението си за издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски, на обща стойност 5 520,00 лева. С постановената присъда съдът е признал подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и е приел, че на основание чл. 183, ал. 3 от НК той не следва да бъде наказван, тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

В разпоредителното заседание съдът е приел, че делото е подсъдно на Районен съд – Дулово, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и че в досъдебната фаза не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на подсъдимия или пострадалия. Със същото определение е потвърдена мярката за неотклонение „Подписка“ и делото е внесено за разглеждане по общия ред. При снемане самоличността на подсъдимия е установено, че същият е ***** *****.

В съдебното заседание на ***** г. представителят на държавното обвинение поддържа обвинението, но с оглед представеното платежно приема, че са налице предпоставките на чл. 183, ал. 3 от НК. Процесуалният представител на пострадалия също настоява за приложение на тази разпоредба. Подсъдимият заявява, че разбира обвинението, сочи, че „заплатено всичко“ и впоследствие изразява съгласие с поисканото от прокурора приложение на чл. 183, ал. 3 от НК.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становищата на страните, намира за установено следното:

Подсъдимият В. Б. Н. и св. В. И. Т. имат общо дете – М. В. Б., роден на ***** г. С решение по брачно дело № ***** г. по описа на Районен съд – **** бракът между родителите е прекратен, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, а подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 60,00 лева. По-късно размерът на издръжката е изменен на 250,00 лева с протоколно определение по бр. дело № 1

****г. по описа на Районен съд – ****, като издръжката следва да се заплаща чрез майката и законен представител на детето – В. И. Т..

Въпреки съществуващото и известно на подсъдимия задължение, за периода от месец **** г. до месец *****г. включително той не е изпълнявал точно задължението си да издържа своя низходящ. Така неизплатени са останали 35 месечни вноски, всички на обща стойност 5 520,00 лева, като неизпълнението е за значително повече от изискуемия от закона минимум от две месечни вноски. Именно тази фактическа обстановка е възприета в обвинителния акт и е възпроизведена в диспозитива на присъдата.

В хода на съдебната фаза, първоначално в разпоредителното заседание, подсъдимият заявява, че е изпращал пари „не по такъв ред“, а процесуалният представител на пострадалия излага данни за частично платени 400 евро, които следва да намалят дължимата сума, но към онзи момент липсват достатъчни писмени доказателства за пълно погасяване на задължението. Покъсно, с молба с вх. №******г., приета и докладвана в съдебното заседание на ******* г., подсъдимият представя вносна бележка за заплатена издръжка по изпълнително дело № ***** г. От операционната бележка се установява превод в размер на EUR 2 822,50 с основание „ИД **** издръжка за период ***** включително“, извършен на *****г. Този документ обхваща именно инкриминирания в обвинението период и обосновава извода, че дължимите суми са изплатени преди постановяване на присъдата от първата инстанция.

За установяване на описаната фактическа обстановка съдът цени съвкупно писмените доказателства, прочетени и приети в съдебното заседание по реда на чл. 283 от НПК, а именно материалите по досъдебното производство, включително постановление на прокуратурата, материалите от извършената проверка по чл. 145 ЗСВ, протокол за разпит на свидетел, решението на Районен съд – Силистра, постановленията и отговорите по чл.

159 НПК, постановлението за привличане на обвиняем, разпита на обвиняемия, декларацията за семейно положение и материално състояние, автобиографията, бюлетина за съдимост, заключителното постановление, както и представената вносна бележка от ***** г. Съдът отчита, че по естеството си престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е формално неизпълнение на съдебно установено парично задължение и поради това доказването му се извършва преимуществено чрез официални документи и данни за плащанията, а не чрез сложен свидетелски разказ за еднократно фактическо събитие.

Най-съществено доказателствено значение имат съдебните актове, с които е установено и изменено задължението за издръжка, както и данните от обвинителния акт и присъдата, които напълно съответстват относно периода на неизпълнение, броя на вноските и общия размер на дълга. От тези доказателства безспорно се установява съществуването на влязло в сила задължение за издръжка, неговият носител, лицето, в чиято полза следва да се изпълнява, както и конкретният размер на дължимите, но неплатени месечни 2 вноски. Поради това съдът приема за доказани по несъмнен начин както основанието на дълга, така и неговия размер за инкриминирания период.

Отделно от това съдът взема предвид и собственото процесуално поведение на подсъдимия. В разпоредителното заседание той не отрича съществуването на плащания, а заявява, че е пращал пари „не по такъв ред“, а защитата сочи частични суми, изпратени без годни към онзи момент писмени доказателства. Това процесуално поведение не оборва обвинението, а поскоро показва, че подсъдимият е бил наясно със задължението си и че към ****** г. не е налице доказано пълно изпълнение. Едва впоследствие, след представяне на вносната бележка и след изявлението му в открито съдебно заседание, че „заплатено всичко“, е налице доказателствена основа за извода, че задължението е изцяло погасено преди постановяване на присъдата.

Що се отнася до личността на подсъдимия, от данните по делото се установява, че същият е пълнолетен, с основно образование, безработен и осъждан. Подсъдимият е оказвал известна финансова подкрепа на сина си и е изразявал готовност в съдебната фаза да се опита да заплати дължимите суми, за да се ползва от привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК. Тези данни очертават от една страна недостатъчна правна дисциплина по отношение на едно установено с влязъл в сила съдебен акт семейноправно задължение, а от друга – последващо поведение, насочено към отстраняване на вредоносния резултат чрез погасяване на натрупаната задлъжнялост.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият В. Б. Н. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Налице е съдебно установено задължение за издръжка на свой низходящ, известно на дееца, платимо чрез майката и законен представител на детето. Подсъдимият не е изпълнил това си задължение за период от почти три години, като неизплатените вноски са 35 и значително надхвърлят законовия минимум „повече от две месечни вноски“. Следователно са налице всички обективни признаци на инкриминираното деяние.

От субективна страна деянието е извършено умишлено. Самият обвинителен акт приема, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Този извод се подкрепя и от продължителния период на неизпълнение, от липсата на своевременно и надлежно доказано изпълнение в хода на разпоредителното заседание, както и от това, че едва преди постановяване на присъдата подсъдимият предприема действие по цялостно погасяване на инкриминираната сума. По делото не са ангажирани доказателства, които да изключат съзнателния характер на неизпълнението.

Наред с това съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 183, ал. 3 от НК. В съдебното заседание прокурорът изрично е заявил, че подсъдимият е изпълнил пълния размер на издръжката по 3 обвинителния акт и че поради това следва да бъде признат за виновен, но да не бъде наказван. Същото становище е застъпено и от процесуалния представител на пострадалия. Представената и приета от съда вносна бележка от ***** г. доказва плащане по изпълнително дело № **** г. именно за периода *****включително. Съдът е отразил, че преди постановяване на присъдата от първата инстанция подсъдимият е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Поради това, макар вината да е доказана и престъплението да е осъществено, законът изключва налагането на наказание.

С оглед приложението на чл. 183, ал. 3 от НК съдът не следва да налага наказание на подсъдимия. В конкретния случай признаването на подсъдимия за виновен е необходимо, тъй като от обективна и субективна страна е налице престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Едновременно с това обаче представеното преди постановяване на присъдата доказателство за изпълнение на задължението, съчетано с липсата на други вредни последици за пострадалия, води до законовата последица деецът да не бъде наказван.

Именно поради това и в диспозитива на присъдата съдът е постановил: подсъдимият се признава за виновен, но на основание чл. 183, ал. 3 от НК не се наказва.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 14 гр. Дулово, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева и прокурора М. Вл. Р. като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Наказателно дело от общ характер № 20263410200035 по описа за 2026 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. Н., ЕГН:**********, постоянен адрес:

*************, за ВИНОВЕН в това, че през периода от **** г. до ***** г. включително, в *****, след като е бил осъден с Решение № ****г. по бр. дело № ****г. по описа на PC - Силистра, влязло в сила на*** г., да издържа свой низходящ - М.

В. Б., на месечна издръжка от 60.00 лв., чийто размер е бил изменен на 250.00 лв. с Протоколно Определение № *** г. по бр. дело № *** г. по описа на PC Дулово, влязло в сила на *** г., платима чрез неговата майка и законен представител В. И. Т. от ***, съзнателно не било изпълнено задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно 35 месечни вноски, всички на обща стойност 2 822.33 € (две хиляди осемстотин двадесет и две евро и 33 е. ц.) /5 520,00 лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението 1 си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

На осн. чл. 183, ал. 3 от НК, деецът НЕ СЕ НАКАЗВА.

Присъдата подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в 15дневен срок.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 2