Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 847 от 16.03.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Частно гражданско дело 456/2026
Вид
Разпореждане № 847
Подписан
16.03.2026
В сила
24.03.2026
Състав
ДОРОТЕЯ ЕНЧЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 847 гр. Разград, 16.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20263330100456 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от Макроадванс АД, 201127485 за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Д. Н., **********, с установени настоящ адрес: ********** и постоянен адрес: ********** за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит №124240/04.03.2021 г.: главница 766.94 евро, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 12.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 389.47 евро законна лихва, дължима за периода от

05.04.2021 г. до 11.03.2026 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, е представено уточнение, че длъжникът не е извършил нито едно плащане по процесното правоотношение.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2021 г., между Д. Д. Н. и „Креди Йес” ООД е сключен Договор за потребителски кредит №124240, по силата на който е отпуснат заем в размер на 1500 лв., който е следвало да бъде върнат на 18 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 04.09.2022 г. при уговорени в чл.7, ал.1 фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00%, като съгласно ал. 4 към датата на подписване на Договора за кредит кредитополучателят отговаря на изискванията на кредитора за използване на преференциални лихвени условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага преференциален лихвен процент в размер на 34,97%. Уговореният ГПР по кредита е 49,65% Съгласно чл. 10 от Договора, страните са се съгласили КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от настоящия Договор. Неустойката е в размер на 10,35 лева (десет лева и тридесет и пет стотинки) плюс 0,230% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Като сума е конкретизирана в погасителния план – 18 месечни погасителни вноски по 88,20 лв., равняващи се общо на 1587,60 лв.

Съгласно твърдения на заявителя, при краен падеж по договора на 1

04.09.2022, длъжникът няма извършени плащания по същия.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49,65%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая, с уговарянето на неустойка при отпуснат кредит в размер на 1500 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 3536,46 лв., в т.ч. 1500лв. заемна сума, 1587,60 лв. дължима неустойка и 448,86 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 49,65%, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Договор за потребителски кредит №124240/04.03.2021 г. е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че не са извършени плащания, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на равностойността в евро на предоставената по договора главница.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от 2 претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, адрес гр. София, ул.„Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, срещу Д. Д. Н., **********, с установени настоящ адрес: ********** и постоянен адрес:

**********, за заплащане на главница 766.94 евро главница по Договор за потребителски кредит №124240/04.03.2021 г., както и за сумата 13,04 евро разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение 140.08 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, адрес гр. София, ул.„Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, срещу Д. Д. Н., **********, с установени настоящ адрес: ********** и постоянен адрес: ********** за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит №124240/04.03.2021 г: 389.47 евро законна лихва, дължима за периода от 05.04.2021 г. до 11.03.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3