Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 382 от 11.06.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 842/2025
Вид
Определение № 382
Подписан
11.06.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Мая Веселинова Нанкинска, Румяна Петрова Петрова, Станчо Радев Савов

Цитирани разпоредби

  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.78а, ал.7 · Наказателен кодекс
  • чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.375 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.377 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Варна, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600842 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.377ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.341ал.2 от НПК, образувано по депозиран частен протест от прокурор във ВРП против разпореждане №3802/27.05.2025г. на ВРС, постановено по АНД № 2085/2025г., с което съдебното производство е прекратено на основание чл.377ал.1 от НПК и делото е върнато на ВРП.

В протеста се твърди, че същото е неправилно и немотивирано, вътрешно противоречиво, поради което моли да бъде отменено. Сочи, че за приложението на чл.78а от НК следва да са налице кумулативно изброените предпоставки, посочени в този текст на закона, които са били налице към датата на осъществяване на деянието, посочена в постановлението по чл.78а от НК. Излагат се съображения, че основен принцип в наказателното правораздаване е залегналият такъв в нормата на чл.2ал.1 от НК, като непротиворечиво в съдебна практика се приема, че приложимостта на този институт се преценява към момента на извършване на деянието, съобразно правилата на чл.2ал.1 от НК, а не към момента на постановяване на съдебния акт. Счита, че в мотивите си ВРС интерпретира закона по начин, който влошава положението на обвиняемия и възможността да се третира същия по по-благоприятния начин, не заради обективни факти, съществуващи към момента на престъплението, а заради последвали такива, каквото било завишаването на предвиденото за това престъпление наказание.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК, от надлежна страна поради което се явява процесуално допустим. Разгледан по същество обаче протестът е неоснователен.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, установи от фактическа страна 1 следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод внесено от РП-Варна постановление по чл.375 от НПК, с което се предлага обвиняемия В. Ц. Ц. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.159ал.6пр.1 и 2 във вр. с чл.26ал.1 от НК. Деянието според постановлението е осъществено в периода от 16.1.2022г. до 18.11.2022г. С разпореждане № 3802/27.05.20225г. постановено по АНД №2085/2025г. по описа на ВРС, съдът е постановил прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на РП-Варна, предвид липсата на изискуемите предпоставките на чл.377 от НПК във вр. с чл.78а от НК за насрочване и разглеждане на производството по този ред. Изложеният мотив за това касае наказуемостта на деянието, която е претъпяла законодателна промяна, тъй като към момента на внасяне на постановлението по чл.375 от НПК предвиденото за това престъпление наказание е до 5 години Лишаване от свобода и Глоба/изм. ДВ бр.67 от 2023г./. Счел е, че приложението на чл.2ал.2 от НК с оглед периода на осъществяване на деянието, когато е действал по- благоприятен закон е въпрос по същество на делото, а не от процесуален характер, поради което е прекратил съдебното производство.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частния протест и след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт в съответствие с правомощията му по чл.345 от НПК, намира от правна страна следното:

Производството по чл.375 и сл. от НПК регламентира специален спрямо общия ред за разглеждане на делата в съдебното производство. За да бъде допустимо разглеждане по този процесуален ред, необходимо е да са налице материалноправните предпоставки на чл.78а от НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в същата разпоредба. Нормата на чл.376ал.1 от НПК предвижда насрочване на делото при наличие на условията за това, визирани в нормата на чл.78а от НК, по аргумент от чл.377 от НПК. Съдът е длъжен да прецени наказуемостта на деянието, явяваща се предпоставка за тази процедура, но към момента на насрочване на производството, а не в по- ранен момент. Действително нормата на чл.2ал.1 от НК изисква за всяко престъпление да се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, но съгласно ал.2 от същия текст, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най- благоприятен за дееца.

Преценката обаче за приложимия по- благоприятен закон се прави именно при постановяване на съдебния акт, тъй като е въпрос по същество и не може да бъде решаван преди приключване на съдебното следствие, както правилно е приел и ВРС в обжалваното разпореждане. Разглеждането на делото по реда на Глава 28 от НПК изисква към момента на насрочване да се съобрази наказуемостта на деянието, а материално правните предпоставки за приложението на чл.78а от НК се преценяват, когато съдът решава въпросите за отговорността на дееца.

В атакуваното разпореждане е цитирана нормата на чл.78а, ал.7 от НК, нямаща отношение към конкретния казус съобразно фактите, изложени в постановлението на прокурора, но това не отменя правилността на извода за липсата на предпоставките на 2 чл.78а от НК към момента на насрочване на производството с оглед наказуемостта на деянието, за което обвиняемият е предаден на съд.

Няма спор, че материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а от НК се преценяват към момента на извършване на деянието, но не и в случаите на последващ поблагоприятен закон, съобразно нормата на чл.2ал.2 от НК. Правилно в протестираното разпореждане е посочено, че периода на деянието, касае обсъждане на факти по същество на делото, поради което и е недопустимо при насрочване на делото да намери израз нормата на чл.2ал.2 от НК. Предвид изложеното въззивната инстанция счита, че разпореждането на ВРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. В този смисъл е и Решение №10/ 18.02.2009г. на ВКС по к.д. №472/2008г., Второ н.о.

Водим от горното и на основание чл.345 във вр. с чл.377ал.2 от НПК, Варненският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3802/27.05.2025г. на ВРС, постановено по АНД № 2085/2025г., с което съдебното производство е прекратено на основание чл.377ал.1 от НПК и делото е върнато на ВРП.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3