Решение № 2600 от 20.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2600 гр. Бургас, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20242120107083 по описа за 2024 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с допълнителни такива, от Г. С. С. с ЕГН ********** и М. С. С. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Бургас, ****, действащи чрез пълномощника си адвокат М. Ч., против Н. Д. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, *****, и Р. Д. М. с ЕГН **********, адрес: гр. А., ул.

****, с която се иска да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3-то от ЗЗД, поради противоречието с добрите нрави, договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *****.10 в гр.

Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-*** г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от **** г., адрес на имота: гр. Бургас, *****, който самостоятелен обект се намира на ет. * в сграда с идентификатор *****, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор ****.58, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 50. 66 кв.м., прилежащи части: мазе № * – 2. 18 кв.м., 1.05 % /9.92 кв.м./ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

*****.9, *****.11, под обекта: *****.5 и над обекта:

*****.16, обективиран в

1 нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот. дело № *** от *** г. на нотариус с рег.

№** в РНК – ***, вписван в Службата по вписванията с вх. рег. № *** г., акт №**, том**, дело **, сключен между наследодателя на ищците – техен баща, и първия ответник, както и да бъде осъден втория ответник да му предаде владението върху имота.

При условията на евентуалност е заявен иск за унищожаемост на горепосочения договор на основание чл. 2*, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, поради измама; на основание чл. 31, ал. 1 във връзка с ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, тъй като наследодателя на ищците - С. С., макар и дееспособен, при сключването му не е могъл да разбира или ръководи действията си, което е видно от съдържанието на самия договор. Като следващо евентуално основание за унищожаемостта на покупко-продажбата се сочи, същата е сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците излагат, че след развода на техните родителите и извършената по-късно делба, процесният имот останал в собственост на техния баща. След раздялата на родителите си, поддържали връзка и с майка си и с баща си, макар тази с майка им да е била с по-голям интензитет, тъй като баща им намерил друга жена и не искали да ги притесняват. Независимо от това ищците излагат, че не са прекъсвали връзката си с техния баща, като той винаги ги е търсил и можел да разчита на тях. След развода баща им често помагал в краварника на братовчед им Н. С., включително и след като се разболял, тъй като страдал от диабет и имал рак на белите дробове, като те злоупотребявали с неговата добрина. Така или иначе установили, че баща им е починал на *** г. в болница, без да бъдат уведомени, като бил погребан от братовчедите им. Два дни преди това извършил и процесната покупко-продажба, като се разпоредил с имота си в полза на братовчед им Н. С. за символичната сумата от 9 500 лв., а последният по-късно прехвърлил имота на приятелката си Р. М. за сумата от 9 650 лв. Излага се, че извършената продажба на имота от техния баща е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, като въобще липсвали данни да е извършвано реално разплащане на продажната цена по нея. Анализира се съдържанието на понятието „добри нрави“, като се обосновава извода, че сделките, които по своето явно съдържание, по външно установими мотиви за сключване, противоречат на етичните правила, са нищожни поради накърняване на добрите нрави.

Излага се също така, че с оглед здравословното състояние на прехвърлителя, който е починал само два дни след сделката, приобретателят целенасочено се е възползвал от това, тъй като С. С. е бил в невъзможност да разбира и ръководи действията си, умишлено е бил въведен в заблуждение относно предмета и съдържанието на сделката, и е бил поставен в ситуация на крайна нужда с оглед на нуждата от средства за предстоящото му лечение във връзка с онкологичното му 2 заболяване, като се излага, че в нормалното състояние баща им не би извършил тази сделка, като се развиват подробни доводи в тази насока.

Ищецът е насочил иск и срещу трети ответник – С. Н. Р. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, бул. ****, към който е заявил също иск предаване на владението върху имота, тъй като ответницата М. извършила продажба на имота на това лице с нотариален акт от **** г. Като основанията за завеждането на иска за предаването на владението на имота посочва, че поради нищожността евентуално унищожаемостта на покупко-продажбата от *** г., купувачът ще се е разпоредил с вещ, която не е негова, поради което и не бил настъпил вещно-транслативния ефект, и ответникът С. Р., алтернативно Р. М., владеели имота без основание, поради което следвало да бъдат осъдени да предадат владението върху него.

В крайна сметка на последно място се заявява, че именно поради нищожността респективно унищожаемостта на първоначалния договор за покупко-продажба, ищците са собственици на имота по наследяване от своя баща, което се иска да бъде установено спрямо всички ответници, както и да бъдат осъдени да им предадат владението върху имота, във връзка с което се навеждат твърдения, че ищците, предвид извършените няколко сделки с имота, не са наясно кой точно се намира във владение на същия към завеждане на делото.

Молят и за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника Н. С., с който по същество исковете се оспорват като неоснователни, като се сочи, че ищците не са поддържали близки отношения със своя баща, като ответникът редовно му помагал; волята на чичото му не е била да прехвърля имота на своите внуци, както се излагало в исковата молба, тъй като практически не поддържал отношения с децата си, за което свидетелствало и обстоятелството, че те са узнали инцидентно за негова смърт, и то повече от месец след нейното настъпване. По съществото на спора във връзка с покупко-продажбата се излага, че желанието на чичо му било да прехвърли имота на него, с оглед на помощта и полаганите грижи, като искал да му го дари, с което ответникът не бил съгласен. Тогава той му предложил да му го прехвърли за сумата от 9 500 лв., като плащането й се установяло от съдържанието на самия нотариален акт. Цената била определена лично от чичо му и след отчитане на запазеното право на ползване в негова полза. Излага се също така, че чичо му е бил напълно адекватен, можел да разсъждава логично, както към деня на сделката, така и при постъпването му в болницата. Заявява се също така, че по никакъв начин не се е възползвал от здравословното състояние на чичо си, още по-малко го е манипулирал.

Оспорва се и твърдението за състояние на крайна нужда, като се заявява, че чичо му винаги е можел да разчита на неговите грижи и издръжка, както и на братовчедката му. Самото му лечение като онкоболен също не изисквало значителни средства, като 3 плащането на текущите нужди били поемани от него. Оспорват се и изнесени доводи за умишлено въвеждане в заблуждение, като се излагат обстойни доводи в тази насока.

Депозиран в срок е и отговор от ответницата Р. М.. Не се споделят и нейните доводите за недопустимост на исковете спрямо нея, с който по същество иска за предаване на владението спрямо нея се оспорва, като се твърди, че ответницата не владее имота, нито към датата на завеждане на делото, нито към настоящия момент.

Сочи се също така, че сключеният между нея и С. договор за покупко-продажба е действителен, като страните по него не са счели за нужно да правят обосновка на уговорената между тях продажна цена в нотариалния акт. С горните мотиви се моли за отхвърлянето им.

В законоустановения срок е постъпил отговор и от ответника С. Р., с който също се изразява становище за неоснователността на предявените искове, поради подробно изложени съображения. Излага се, че ответникът Р. е придобил имота след осъщественото посредничество от брокер на недвижими имоти, като се разказва как се развили отношенията във връзка със сделката, чиято продажна цена била в размер на ** 000 евро. Излага се също така, че ответникът е добросъвестно лице по смисъла на закона, който освен това е придобил имота, преди датата на завеждане на настоящото дело в частност вписването на исковата молба по него. Предвид заявените искове се сочи, че уговарянето на продажната цена по една сделка зависи от много фактори, сред които наличието на близка родствена връзка и полагане на грижи, които не могат да бъде възприети като противоречие с добрите нрави. Обръща се и внимание на волята на прехвърлителя С. С., изрично отбелязана в нотариалния акт, като се сочи, че следва да бъде отчетена предвид и разпоредбата на чл. 1*9, ал. 1 от ГПК, поради което и не можело да бъдат възприети твърденията за наличието на пороци на волята на прехвърлителя.

Депозира възражение за подобрения и право на задържане, при евентуалното уважаване на иска по чл. 108 от ЗС спрямо него. Сочи, че извършените от него такива в процесния имот, възлизат на 35 000 лева, като надлежно описва по пера същите – за подмяна на врати, извършените подобрения в коридора, в банята и тоалетната, в кухнята, в хола и в спалнята, като заявява, че извършването им е довело до увеличаване стойността на имота с 60 000 лв. Заявявайки се като добросъвестен владелец депозира възражение за задържане на имота до заплащане стойността на подобренията, съобразно увеличената стойност на имота.

Ответниците също са заявили претенции за присъждане на сторените от тях разноски по делото.

Правното основание на предявените главни искове е чл. 26, ал. 1, предл. 3- то от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ – по иска за нищожност на покупкопродажбата от *** г., заявен срещу ответника Н. С., чл. 34 от ЗЗД по иска за предаване 4 на владението по отношение на същия ответник, и чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ по иска за установяване правото на собственост на ищците досежно процесния имот и предаване на владението спрямо останалите ответници. Евентуално заявените претенции за унищожаемост спрямо ответника Н. С. са с правно основание чл. 2*, ал.

1 във връзка с чл. 29, ал. 1; чл. 31, ал. 1 във врс с ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 33, ал.

1 от ЗЗД.

Правното основание на депозираното възражение от ответника С. Р. е чл. *2, ал.

1 във връзка с ал. 3 от ЗС.

Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба, допълнителната такава спрямо ответника Р. и уточнителните молби на ищците, становището на насрещните страни и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че ищците са единствените законни наследници на починалия им баща С. Г. С., ЕГН **********, б.ж. на гр. Б., починал на *** г.

Родителите им са се развели с решение от *** г. по гр.д. № 4125/2008 г. на БРС, съгласно което процесният имот е поставен в дял на съпруга и същият е станал неговата изключителна собственост. Не се спори също така, че приживе с нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот. дело № *** от *** г. на нотариус с рег. №** в РНК – ***, вписван в Службата по вписванията с вх. рег. № *** г., акт №**, том**, дело **, С. С. се е разпоредил с процесния имот, като го е продал на ответника Н. С. – негов племенник, срещу продажна цена в размер на 9 500 лв., за която продавачът към момента на изповядването на сделката, е заявил, че е получил изцяло и в брой.