Решение № 67 от 13.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Велико Търново, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № № 245 /10.06.2024 г. по гр. д. № 482 / 2023 г. по описа на ОС - Русе e осъден В. Р. В. да заплати на ЗД “Бул Инс“ АД сумата от 25000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ЗД „БУЛ ИНС“ АД за причинени вреди на увреденото лице М. Д. Х., ЕГН **********, вследствие настъпило на 07.03.2019г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023 г. до окончателното й плащане, като искът по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ е отхвърлен над този размер до пълния претендиран от 30 000 лева, като неоснователен. Присъдени са и разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от назначените по делото особени представители на В. Р. В., против горепосоченото съдебно решение, в осъдителната му част, като неправилно – постановено при нарушения на материалния закон и процесуалните правила, и необосновано.

От една страна, се излагат подробни аргументи, че в случая не е осъществена хипотезата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ и че В. е напуснал местопроизшествието, за да откара пострадалата до болнично заведение. От друга страна – се твърди, че не било доказано вредите на пострадалата да са причинени, вследствие ПТП – то, а не от падане от собствен ръст, нито техния вид и размер. Искането до въззивния съд е да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – 1 застрахователното дружество, чрез процесуалния му представител, с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че В. не бил съобщил за настъпилото ПТП и след като закарал пострадалата в болница, не се бил върнал на местопроизшествието. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд правилно бил приел, че обезщетението за неимуществени вреди на ищеца възлизали на сумата 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2023г. Ето защо, се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на регресно вземане над сумата от 25 000 лева до претендирания размер от 30 000 лева, е влязло в законна сила, поради необжалването му и въззивният съд не дължи произнасяне в тази част.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението в обжалваната му част съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

500, ал.1, т.3 КЗ, предявен от ЗД „БУЛ ИНС“ АД против В. Р. В., за заплащане на сумата в размер на 30 000 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на трето увредено лице М. Д. Х., ЕГН **********, по застрахователна щета 2110016590, въз основа на извънсъдебно споразумение от 16.12.2021г., сключено между застрахователя и увреденото лице, което обезщетение е за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на 07.03.2019г., причинено виновно и противоправно от В. Р. В., при управление на лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „Caнтa Фе“, с peг. № Р 78****, по отношение на който е действала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП – то със застраховател - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, като виновният водач е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда 14.08.2023г. до окончателното й изплащане.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и 2 събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приетия от първоинстанционния съд, като писмено доказателство по делото, протокол от проведено открито съдебно заседание на 21.10.2021 г. по НОХД №1554/2021 г. по описа на РС – Русе, с протоколно определение районният съд е одобрил по реда на чл.384 НПК споразумението, сключено между подсъдимия В. Р. В. и РП – Русе, по силата на което В. Р. В. се е признал за виновен в това, че на 07.03.2019г., в гр.Русе, при управление лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „Caнтa Фе“, с peг. № Р 78****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 116. от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците..“ - като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходката М. Д. Х., чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не го е сторил, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта и спре“, като не го е сторил, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Д. Х., изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания по левите крайници, счупване на лява раменна кост в областта на големия туберкул, като описаните увреждания довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр.

2, вр., ал. 1, б. „б.“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.

По делото не е спорно, че към датата на ПТП – то по отношение на управлявания от В. Р. В. лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „Caнтa Фе“, с peг. № Р 78****, е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател – ищецът.

От приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства – извънсъдебно споразумение от 16.12.2021г., сключено между ЗД „Бул Инс“АД и М. Д. Х., преводно нареждане от 15.02.2022г. и регресна покана от 01.03.2022г., се установява, че застрахователят се е задължил да заплати на пострадалата сумата 30 000лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, включително лихви за забава и пропуснати ползи, вследствие гореописаното ПТП по застрахователна щета № 2110016590, че е заплатил тази сума на пострадалата на 15.02.2022г. и че е изпратил покана до ответника за заплащане на изплатеното от него 3 обезщетение.

От заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието от окръжния съд, като добросъвестно и компетентно изготвено, се установява следния механизъм на ПТП - то, а именно: на 07.03.2019г., в гр. Русе, около 09.15ч., В. В., управлявайки лек автомобил, марка и модел „Хюндай Санта Фе“, с peг.№ P 78****, навлязъл в кръстовището, образувано от бул.

„Скобелев“ с ул. „Николаевска“ и извършвайки маневра – завой наляво, блъснал пресичащата на пешеходна пътека пешеходка, със скорост в момента на удара около 7 - 8 км/ч., като след удара пешеходката паднала на пътната настилка пред автомобила. Според вещото лице автоексперт водачът В. В. е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране и основната техническа причина за настъпване на ПТП е закъснялата реакция за спиране на водача на автомобила.

По делото не е спорно между страните, че след като е блъснал пешеходката и тя е паднала на пътната настилка, В. В. я e качил в колата си и я е откарал в Спешно приемно отделение към УМБАЛ „Канев“ АД, където й е била оказана медицинска помощ, като й е оставил свои координати за връзка с него (виж твърдения на ищеца в исковата молба).

От заключението на съдебномедицинската експертиза, прието от окръжния съд, като добросъвестно и компетентно изготвено, се установява, че вследствие гореописаното ПТП, М. Х. е получила счупване на горния край на лява раменна кост, осъществяващо медико-биологичния признак на трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, за срок повече от 30 дни, кръвонасядане на лява мишница и охлузвания на лява лакътна става и лява колянна става. Посоченият от вещото лице възстановителен период е 2,5 месеца. В заключението е посочено още, че е било проведено консервативно лечение - имобилизация с ортеза на ляв горен крайник и медикаментозна терапия (обезболяващи) и са били предписани физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. В съдебно заседание вещото лице казва, че получените от Х. увреждания са вследствие падане от собствен ръст с протегната ръка, като падането може да е от блъскане от автомобил, така и спонтанно.

От свидетелските показания на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Д. Н., полицейски инспектор в Първо РУ на ОДМВР-Русе, се установява, че през 2019г. му било възложено да проучи обстоятелствата относно ПТП, настъпило по ул.“Николаевска“ /близо до Джамията/, като за това била подадена жалба от пострадалата. При проверка същият констатирал, че на телефон 112 нямало подаден сигнал за това произшествие. Установил още, че лицето, предизвикало произшествието, е откарало пострадалата в Спешно отделение, където тя видяла свой познат. Свидетелят казва още, че лицето, причинило катастрофата не му е било казало дали се е върнал или не на местопроизшествието.

Въззивният съд кредитира също обсъдените по – горе заключения на 4

САТЕ и СМЕ, като пълни, ясни и съответни на писмените доказателства по делото. Настоящият съдебен състав дава вяра и на показанията на горепосочения свидетел, като вътрешно непротиворечиви и съответни на останалия събран доказателствен материал по делото, като липсват доказателства, които да ги оборват или да поставят под съмнение тяхната достоверност.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

За да бъде уважен този иск, следва да бъдат доказани, при условията на главно и пълно доказване, следните материалноправни предпоставки: 1/ настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица; 3/ отговорност на ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/ ответникът да е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и 5/ изплащане на застрахователното обезщетение.