Протокол № 503 от 02.04.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 503 гр. Варна, 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100500482 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:23 часа се явиха:

Въззивната страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 8225/29.03.2024г. от Община Варна, с която не възразява по хода на делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба и иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Р. В. Т., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. С. Л., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 6633/25.01.2024г. от Община Варна срещу Решение № 17/03.01.2024г., постановено по гр.д. № 14456/2023г.

1 на ВРС - 12 с/в, с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Р. В. Т., ЕГН **********, с адрес: *** и ответника Община Варна, представлявана от Благомир Коцев, с административен адрес: гр.

Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, че ответникът НЕ Е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в ***:

I.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, изменена със заповед № 18-5281/23.05.2018 г. на Началник на СГКК Варна, урбанизирана територия, с площ от 514 кв.м., стар номер 30, квартал 14, парцел VII, при граници: ***, ведно с построените в имота:

1.ВИЛНА СГРАДА със ЗП от 61.81 кв.м., РЗП от 105.06 кв.м. и избени помещения със ЗП от 38.65 кв.м, за която е издадено удостоверение за търпимост № АУ 220353КНС_001КНС/24.07.2014 г. от главен архитект на район „Аспарухово", представляваща сграда с идентификатор ***.1 по КККР и 2. Сграда с идентификатор ***.2 по КККР, на един етаж, с площ от 31 кв.м.;

II. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, урбанизирана територия, с площ от 547 кв.м., стар номер 31, квартал 14, парцел VIII, при граници: ***, ведно с построените в имота сгради от допълващото застрояване: Сграда - гараж с идентификатор ***.1 по КККР, на един етаж, с площ от 18 кв.м и Сграда с идентификатор ***.2 по КККР, на един етаж, с площ от 7 кв.м, както и всички приращения и подобрения в имота.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е съобразил, че за частите от териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ най-ранният момент, в който е възможно имотите в местността „Л.“ да се индивидуализират с граници и местоположение, е моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти. От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че за територията няма одобрен ПНИ. Отделно от това по отношение на имота е приложима предвидената с член 86 от ЗС и действалата до 31.05.1996 г. забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, както и въведеният с § 1, алинея 1 от Закона за допълнение на ЗС мораториум. Тоест, към настоящия момент не е изтекъл изискуемият съгласно член 79 от ЗС десетгодишен давностен срок и 2 ищеца не е могъл да придобие имота въз основа на давностно владение.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли исковата претенция.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от въззиваемата страна.

АДВ. Л.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 8065/27.03.2024г. от въззиваемата страна чрез адв. С. Л..

АДВ. разноски.

Л.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Л.: Моля да приемете, че въззивната жалба е неоснователна и да потвърдите първоинстанционното решение. Считам, че решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът обосновано е разгледал всички доказателства по делото, като е приложил правилно материалния закон. Доводите, изложени във въззивната жалба, са неотносими към спора и към събраните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че в първия план от 1969г. процесните имоти са били земеделски, но впоследствие в кадастралния план от 1990г. те вече са урбанизирана територия, както и през 1990г. е приет регулационен план, в който процесните имоти са урегулирани. Това е вилна зона и в предвижданията, включително и на общия устройствен план, това е вилна зона. Твърденията, че няма изработен план на 3 новообразуваните имоти, че давност не може да тече, са неотносими, защото се установи от събраните гласни доказателства, че имотът е наследствен.

Първо е бил владян от дядото на ищцата, впоследствие от баща и́, а от 1990г. се владее от нея, като тя е построила сграда, облагородила е имота и трайно живее в него от 1990г. Считам, че правилно съдът е приел, че ищцата е установила правния си интерес от предявяване на иска, както и е установила със свидетелските показания при условията на пълно и главно доказване, че е владяла процесния имот от 1996г. до 2006г., а в условията на евентуалност до 2018г., с намерение за своене. Второто възражение в жалбата по отношение на това, че не е текла давност предвид забраната за придобиване и мораториума, който беше отменен през 2022г., също е неотносимо, тъй като ответникът не установи правното основание за придобиване на собствеността от общината. Съставен е акт за общинска собственост, но той би трябвало да констатира придобиването, а е посочен пар. 42 от ЗОС. Не се установи по делото имотът да е бил одържавен, не се установиха предпоставките на пар.

42 от ЗОС, а именно, че имотът е държавен, че има влязъл в сила устройствен план, който предвижда жилищно строителство или обществени мероприятия.

Налице е пълна пасивност на ответника да установи придобивното си основание, която е правилно отразена в мотивите на съда, поради което считам, че наведените доводи в жалбата са неотносими. Жалбата е неоснователна. Решението като правилно следва да бъде потвърдено. Моля да ни присъдите сторените разноски. Моля за решение в този смисъл.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:28 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4