Определение № 30 от 03.02.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 33/2026
- Вид
- Определение № 30
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 11.02.2026
- Състав
- Евгени Божидаров Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 109 ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.15 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 196 ал. 1 т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 206 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.70 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.437 - чл. 440 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437 - чл. 440 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437 - чл. 440 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437 - чл. 440 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30 гр. Враца, 03.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200033 по описа за 2026 година намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода Н. М. И. изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, затворническо досие.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Лишеният от свобода участва в заседанието чрез видеоконферентна връзка. Не поддържа молбата за УПО с оглед становищата на останалите страни, но не оттегля молбата и моли за произнасяне по същество.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и 1 анализира представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на чл.437 ал.2 НПК– осъден на наказание "лишаване от свобода" при протичащо ефективно изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.
Осъденият Н. М. И., ЕГН: **********, търпи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца, наложено по НОХД № 86/2025 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, за престъпления при условия на опасен рецидив по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК и чл. 206 ал. 3 НК, при първоначален строг режим.
Начало на изпълнение – 17.04.2025 г.
Към момента е изтърпял ефективно 9 месеца и 16 дни, предварителен арест 21 дни и от работа 1 месец и 10 дни, или общо 11 месеца и 17 дни.
Остатъка от наказанието е 2 месеца и 13 дни.
При тези факти е налице първата предпоставка за УПО- фактическо изтърпяване на минимален срок от 2/3 от наложеното наказание лишаване от свобода за деяние при опасен рецидив- арг. от чл.70 ал.1 т.2 НПК.
По отношение оценка на доказателства за поправяне съдът намира следното:
Осъденият постъпва за трети път в затвора. По отношение на извършените престъпления не признава вината си, омаловажава противоправния характер на деянията и не осъзнава причините за криминалното си поведение.
Оценката на риска от рецидив е средна – 63 точки, с установени дефицити в зоните „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“. Рискът от вреди за обществото след освобождаване също е със средни стойности.
В рамките на изпълнение на плана на присъдата осъденият е включен в учебен процес и в корекционна програма „Умения за мислене“, като участието му е без трайни положителни резултати.
От началото на изтърпяване на наказанието са му наложени две дисциплинарни наказания / на 27.08.25 г. и на 04.12.2025 г./ за словесен конфликт и за физическа саморазправа с друг лишен от свобода. Поради това се счита за наказван по смисъла на чл. 109 ал. 2 ЗИНЗС. Не е награждаван.
През 2019 г. вече е ползвал условно предсрочно освобождаване, след което е извършвал нови престъпления. Не е преминал през етапите на прогресивната 2 система. Определена е към момента неблагоприятна прогноза за успешна ресоциализация.
Администрацията на затвора дава отрицателно становище по молбата за УПО. В този смисъл е и доклада по чл.155 ЗИНЗС.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.Това е така не по декларативни причини, а въз основа на съвкупният анализ на доказателствата потвърждаващ становището на пенетенциарните служители.
Горните факти се установяват от доказателствата по чл.439аНПКсправка за изтърпяното наказание, становището на началника на затвора, доклада за оценка на риска по чл. 155 ЗИНЗС, плана на присъдата и данните за дисциплинарната практика.
Доказателствата са непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което се кредитират от съда в пълен обем.
Относно доказателствата за поправяне съдът намира, че тази предпоставка не е налице.От съвкупната оценка на поведението на осъдения се установява липса на критично отношение към извършените престъпления, среден риск от рецидив и вреди за обществото, неизпълнение в пълен обем на плана на присъдата, наличие на дисциплинарни нарушения, включително проявена физическа агресия, липса на поощрения, неуспешно предходно условно предсрочно освобождаване.
Фактът на формално участие в образователни и корекционни дейности не може да се приеме като достатъчно доказателство за поправяне, доколкото не е съпроводен с устойчива промяна в поведението и нагласите на осъдения. Дисциплинарните нарушения в рамките на краткия период на изтърпяване на наказанието сочат на продължаваща неспособност за съобразяване с правилата и на липса на вътрешен самоконтрол.
Оценката на риска от рецидив и предходният криминален опит обосновават извод за реална опасност от нови престъпни прояви при преждевременно освобождаване, поради което целите на наказанието по чл.
36 ал. 1 НК не са постигнати в необходимата степен.
В случая корекционният процес не е завършен и преждевременното освобождаване би компрометирало превантивните цели на наказанието.
Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо лишеният от свобода за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
При изложените доводи съдът приема, че е налице само една от законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода молител все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
3
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Предвид тези съображения и на основание чл.440 НПК вр. чл.70 ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода Н. М. И., ЕГН: ********** , изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора-Враца по НОХД № 86/25 г. на РС-Козлодуй, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието в размер на 2 /два/ месеца и 13 /тринадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и протестиране чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 4