Решение № 216 от 20.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Ямбол, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И. при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело № 20252330101992 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредит Инс“АД , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Д. Н. Д., че дължи на ищцовото дружество част сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №****/2025 г. на ЯРС- 1920 лв.- главница, законна лихва от датата на заявлението и разноски.

В исковата молба се посочва, че на 14.10.2024 между ищеца и ответника бил сключен договор за кредит по смисъла на чл. 6 и сл. от ЗПФУР, който бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 сл. от ЗЕДЕУУ. На длъжника била предоставена необходимата преддоговорна информация, вкл. приел ОУ. Съгласно заявката и ОУ кредитът бил отпуснат посочен от кредитополучателя начин – чрез каса на партньорски офис на „Изипей“АД. Договорената сума следвало да бъде върната на 18 месечни погасителни вноски. Била платена частично първата вноска с падеж 14.11.2024 год. Останалите вноски не бил заплатени. Ищецът счита, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането , по смисъла на т.9.2 от ОУ , за която ответницата била уведомена чрез електронно съобщение на посочена от нея електронна поща, копие от което посочва, че прилага към настоящата ИМ.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

Отговор не е депозиран.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответницата, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№****/2025 год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, за следните 1 суми – 2000 лв. – главница, 180 лв. – договорна лихва, 13, 28 лв. мораторна лихва.

В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Установено е и не е налице спор между страните /ответницата не е депозирала в законния срок отговор и не е оспорила сключването на договора/ , че 14.10.2024 год. е бил сключен договор за потребителски кредит „Екстра“, по силата на който кредитодателя е предоставил на кредитополучателя сумата от 2000 лв. , платима на 18 месечни погасителни вноски, с краен падеж 14.04.2026 год. Уговорен е фиксиран ГЛП – 36 % и ГПР в размер на 49, 7 %.

В чл. 7,ал.1 е уговорена дължимостта на неустойка в размер на 1440 лв. , в случай че кредитополучателя не предостави в срок гаранция на кредитора. В договора е инкорпориран и погасителен план.

Приложени са още ОУ към договора за кредит.

На 12.03.2025 год. е изпратено ел. писмо на посочен от ответницата ел. адрес, по повод обявяване на предсрочна изискуемост по кредита.

От приетата и неоспорена справка за извършени плащания се установява, че за погасяване на кредита ответницата е превела следните суми – 50 лв. на 02.01.2025 год., 10 лв. на 16.12.2024 год. и 20 лв. на 15.11.2024 год., или общата сума от 80 лв.

Представени са и доказателства за извършен паричен превод в размер на 2000 лв. с наредител ищцовото дружество и кореспондент ответницата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 79,ал.1 ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Както беше посочено по-горе от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства безспорно се установи , че ищеца и ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит, чийто краен падеж /14.04.2026 год./ към настоящия момент е настъпил . Сумата предмет на договора в размер на 2 000 лв. е реално предадена по начина уговорен в същия.

В случая с писмено становище от 15.04.2026 год. ответникът е оспорил договора за кредит като нищожен с твърдение за противоречие с редица императивни правни норми, вкл. противоречие на добрите нрави, като претендира произтичащите от това последици на чл. 23 от ЗПК.

Безспорно е, че ответникът – кредитополучател по сключения договор има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП. Установената съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в

2 потребителския договор съдът следи и служебно, и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Същевременно в конкретния казус предмет на иска са част от сумите, за които е издадена ЗИ по чл. 410 ГПК и по-специално единствено сумата 1920 лв. – падежирала и незаплатена главница.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Действително според чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както се посочи в случая ищецът претендира единствено главница по кредита , като съдът намира за безпредметно обсъждането на наведените от ответника доводи за нищожност на договора. Според съдебната практика / ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60729 ОТ 08.11.2021 Г. ПО ГР. Д. № 1340/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и др./ вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК не е в изпълнение на договора , а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение.

С оглед на горното и предвид липсата на твърдения и представени доказателства до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответницата да е заплатила в пълен размер дължимата главница и след приспадане на заплатената сума от 80 лв., съдът приема, че претенцията се явява основателна и доказана в пълния си предявен размер от 1920 лв. /981, 68 евро/.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер, предвид частично предявяване на претенцията, или сумата от 913, 81 лв./ 467, 22 евро/.

С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 1038, 40 лв. /530, 92 евро/ – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение не е релевирано нито в заповедното, нито в исковото производство.

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Н. Д., ЕГН ********** , че дължи на »КРЕДИТ ИНС»АД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление гр.

София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/2025 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1920 лв. /981, 68 евро/ - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 28.03.2025 г. до окончателното изплащане.

3

ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на «КРЕДИТ ИНС»АД, ЕИК ******* , със седалище и адрес на управление гр. София – разноски в заповедното производство в размер на 913, 81 лв./ 467, 22 евро/, както и сумата от 1038, 40 лв.

/530, 92 евро/ – разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4