Решение № 472 от 29.10.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Търговище, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530100080 по описа за 2024 година

Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1, чл.415, ал.3, пр. второ от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с обща цена 1440,97 лв.

Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Д. Х. Г. от гр.Търговище, с която са предявени обективно съединени искове с обща цена 1440,97 лв. – от която главница в размер на 786,43 лв., представляваща задължение по договор за кредит, договорна лихва в размер на 140,35 лв., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 225,00 лв., лихва за забава в размер на 142,92 лв. и обезщетение за забава в размер на 146,27 лв.; претендират се законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и разноските по делото.

Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за кредит на 02.08.2021 год., при общи условия за сумата от 1000 лв., при договорени ГЛП 41.00 % и ГПР 47,43 %, като кредитополучателя се задължил да върне заемната сума на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, в размер на 102,98 лв., с крайна падежна дата 10.08.2022 год., съгласно погасителния план по договора. Твърди също така, че при 1 сключване на договора ответникът е избрал и закупил допълнителни услуги към договора, а именно услуга Фаст, предоставяща възможност на ответника за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, която услуга била използвана от него и за която било договорено възнаграждение в размер на 300,00 лв., платимо разсрочено за срока на договора и следвало да се изплаща на вноски от по 25,00 лв., като част от погасителната вноска по договора за кредит, като така общо дължимата сума от ответника възлизала на 1535,72 лв., а размера на месечната вноска, включваща главница, лихви по кредита и възнаграждението за допълнителни услуги възлизала на 127,98 лв.

В молбата се твърди, че преди сключване на договора ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника по разбираем и достъпен начин пълния обем информация относно параметрите на договора за кредита, да го запознае с ОУ, поради което ответникът сключвайки договора е изразил вола да приеме условията, включително и да закупи допълнителните услуги, което е било поставено в зависимост единствено от неговото желание. Ищецът твърди, че кредита е бил усвоен от ответника, като на 02.08.2021 год. по посочена от него банкова сметка му е преведена сумата от 1000 лв., но последния заплатил само три месечни вноски в общ размер на 424,76 лв., с които било погасено част от задължението, както следва : 383,94 лв. са отнесени за погасяване на лихви за забава и 30,00 лв. за погасяване на такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземания, съгласно ОУ към договора.

Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава от 11.09.2021 год. и погасяването на вноските по начините и в сроковете съгласно договора било преустановено. Твърди се в молбата, че вземането на ищеца по договора за кредит е изискуемо на краен падеж и тъй като плащане от ответника не последвало ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1269 / 2023 г. на РСТ, но в заповедното производство длъжникът възразил, поради което на ищеца са дадени указания за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по исков ред. С разпореждане заповедния съд е отхвърлил част от вземанията на ищеца и му дал указания, по реда на чл.415, ал.1, т.3 във вр. с чл.415, ал.3 от ГПК да предяви осъдителен иск. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че има вземане към ответника в размер на 786,43 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за 2 издаване на заповед за изпълнение и да осъди ответника да му заплати договорно възнаграждение по договора за кредит в размер на 140,35 лв., възнаграждение за услуга Фаст в размер на 225,00 лв., лихва за забава в размер на 142,92 лв. и обезщетение за забава в размер на 146,27 лв., дължима за периода 10.08.2022 год. до 28.09.2023 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Иска се поддържа чрез писмено становище от процесуалния представител.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора ответникът оспорва предявените искове изцяло и по основание, и по размер. Ответникът твърди, че договора за кредит сключен между него и ищеца е изцяло недействителен, като сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като в него била посочена само цифровата стойност на ГПР, но не и начина по който е формиран същия, като твърди, че освен липсата на яснота какви допускания е взел предвид кредитора при изчисляването му, в него не са включени като разход възнагражденията за допълнителни услуги, което било нарушение и на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ответникът приемайки, че ГПР , посочен в договора не отговаря на действителния такъв е на лице недействителност на клаузата за ГПР, която води до недействителност на целия договор. Отделно е навел доводи за недействителност на договора, поради нарушения на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, доколкото нямало яснота по какъв начин за формирани месечните вноски, съответно вноската каква част от главницата, лихвите и другите дължими такси погасява. Твърди, че договора е недействителен и поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.12, т.20, т.23 и т.24 от ЗПК. Ответникът твърди, че отделно клаузата за договорната лихва е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, поради завишения й размер, водещ до нееквивалентност на престациите и не може да породи действие, а това води до недействителност на целия договор. Ответникът е навел доводи за недействителност на клаузата, с която е уговорено закупуване на допълнителна услуга Фаст, тъй като същата противоречи на чл.10а, ал.1 от ЗПК, както и за нищожност на същата, поради противоречие на тази клауза с добрите нрави. Наведени са и възражения за изтекла погасителна давност, като основание за неоснователност на исковите претенции. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искове. В съдебно 3 заседание особения представител поддържа доводите изложени в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1269 / 2023 год. на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника.

Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 587 / 02.10.2023 год. за сумата от 786,43 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4000526467 от 02.08.2021 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023г., до окончателното изплащане на задължението и направените в заповедното производство разноски. С разпореждане № 1860 /02.10.2023 год. заповедния съд е отхвърлил заявлението за следните вземания : договорна лихва в размер на 140,35 лв. за периода от 10.12.2021 г. до 10.08.2022 г., за сумата от 225 лв. възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст”, както и за 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането и за обезщетение за забава в размер на 142,92 лв. за периода от 11.09.2021 г. до 10.08.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 146,27 лв. за периода от 10.08.2022 г. до 28.09.2023 г. В заповедното производство длъжникът е подал възражение, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, който е само относно главницата по договора за кредит, с правно осн. чл.422 от ГПК. На осн. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК ищецът е предявил осъдителен иск за отхвърлените в заповедното производство вземания, с изключение на таксите за извънсъдебно събиране.

От приложения по делото договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 4000526467 от 02.08.2021 г., сключен между ищеца, чрез кредитен експерт - физическо лице и ответника се установи, че ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 1000 лв., със срок на кредита 12 месеца и размер на месечната вноска по кредита в размер на 102,98 лв., с годишен лихвен процент 41,00 %; ГПР 47,43 % и лихвен процент на ден от 0,11 %, при обща дължима сума по кредита в размер на 1235,72 лв., а по избрана и закупен от ответника допълнителна услуга Фаст, същият се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 300 лв., с месечен размер на вноската от 25,00 лв. лв., платима заедно с месечната вноска за погасяване на 4 кредита, и общо задължение по договора за кредита и по допълнителната услуга в размер на 1535,72 лв., при общ размер на вноската от 127,98 лв., месечно. Вноските са били дължими от ответника на падеж - 10-то число от месеца. Договора е сключен пр5и действие на ОУ, като съгласно чл.12.3 от ОУ при предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. От преводно нареждане от 02.08.2021 г. / л.21 от делото / се установява, че ищецът е превел на ответника сумата от 1000 лв.; приложени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и искането за отпускане на кредита, подадено от ответника до ищеца. По делото на л.15 е приложен погасителен план, видно от който месечната вноска дължима от ответника е формирана от главница, договорна лихва по договора за кредит и вноска по допълнителни услуги, като от извлечение по сметката на ответника, изходяща от ищеца и приложена по делото се установява, че ответникът е погасил три месечни вноски по договора за кредит по начина и в сроковете, които са договорени, като последното плащане е от 07.12.2021 год.

Не се представиха доказателства ответникът да е погасявал задължението си към ищеца изцяло, или частично след предявяване на иска.

При така установеното съдът прави следните изводи: Предявения установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като вземането се основава на договор за потребителски кредит, към който са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съгласно изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ), разпоредбата на чл.

7, ал. 3 гласи, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор, сключен между страните.

В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност - 47,43%. Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 5

ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това не става ясно при ГПР от 47,43 %, какво друго е включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от 41 %, като е очевидно, че ако са били включени и сумите на допълнителни услуги, то ГПР би надхвърлил значително петкратния размер на законната лихва, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК. На следващо място, посочените като услуги възможности не са свързани с каквито и да е негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в тази връзка, сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави по см. на чл. 26,ал.1, пр. трето от ЗЗД. С оглед на изложеното съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя и очевидно без да е включена и стойността на допълнителните услуги е нарушено императивното изискване по чл. 11, ал.1, т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо недействителност на договора, като съдържащ клаузи, заобикалящи императивни норми и установяващи съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.