Решение № 5297 от 27.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5297 гр. София, 27.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20221110204185 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Ц. Г. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.Х. К., против наказателно постановление /НП/ № 15/13.01.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, против Е. Ц. Г. ЕГН **********, предвид съставен й акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-161/15.12.2021 г., за това, че д-р Е. Ц. Г., в качеството й на лекар, със специалност „съдова хирургия“ в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Екатерина“ /УМБАЛ „Света Екатерина”/ ЕАД, намираща се в гр.София, бул.“Пенчо Славейков“ №52А, след извършен консултативен преглед на 30.08.2021 г. - след 22 часа, в амбулаторен кабинет по съдова хирургия на болницата, намиращ се в сградата на Национална кардиологична болница - в гр.София, ул.“Коньовица“ №65, на пациента Д.Р.М., с поставена диагноза „липса на проходимост на дълбоки вени в илиефеморален сегмент в дясно /и с проходимост на останалите сегменти на долните крайници/“ и дадена терапия по схема – първите дни чрез прилагане на перфузор, след това - подкожно, и едновременно с това и през устата, след 1 преценка дали е необходимо болнично лечение, при налични 14 броя свободни легла в Клиниката по съдова хирургия, не го приела за лечение, а го насочила за хоспитализация към общохирургично отделение по район за провеждане на консервативно антитромбозно медикаментозно лечение, при постелен режим и декливно положение на крайника, без да посочи конкретно лечебно заведение и без да осъществи контакт, за да уведоми лечебното заведение, че пациентът се насочва към него, с което на 30.08.2021 г. е нарушила чл.20,ал.2,т.2,б.“а“ от Наредба №49 от 18.10.2010 г. за основаните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи – „…въз основа на преценка, основаваща се на оценка на необходимостта от диагностика и лечение в болнични условия и медицински обоснования срок за провеждане на тези дейности, се пристъпва към незабавен прием на пациента в стационарните звена…“, във връзка с чл.46,ал.3 от Закона за лечебните заведения – „Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл.20,ал.2 и ал.3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.117 и чл.116к,ал.1 от Закона за лечебните заведения е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

В НП е посочено, че нарушението е установено на 19.11.2021 г., при извършената, по постъпил на 24.09.2021 г. в ИАМН сигнал от лишения от свобода Д.Р.М., проверка, възложена със заповед № РД-13-1017/16.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАМН, въз основа на изисканите и представените от лечебното заведение документи, както и че нарушение е извършено за първи път.

В законовопосочения срок пред административнонаказващия орган е депозирано от д-р Е. Ц. Г. писмено възражение срещу АУАН.

В същото е написано, че в действителност няма извършено нарушение на посочените разпоредби, или при евентуалност - ако се прецени такова, то 2 е маловажно, съгласно чл.28 от ЗАНН. Написано е още, че АУАН не отговаря на установените по случая факти, а именно: на посоченото лице, независимо от липсата на каквато и да е документация за него, са извършени своевременно, качествено и в пълен обем необходимите диагностични медицински процедури, след което то било правилно насочено за провеждане на определено му консервативно антитромбозно лечение, при липса на спешно състояние и индикации, налагащи спешно хирургично и/или ендоваскуларно лечение, или на други усложнения, изискващи спешна хоспитализация в специализирано звено.

Недоволна от НП Е. Ц. Г., чрез упълномощения адв.Х. К., го обжалвала пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, за което е повторено отразеното във възражението срещу АУАН, допълнено със следните доводи: описанието в НП /и в АУАН/ на нарушението не отговаря на посочената като нарушена разпоредба от цитираната Наредба, каквото нарушение фактически няма, а и не е взето предвид научнообоснованото становище в световен мащаб за лечението на такова заболяване; не е направен анализ на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН; не е направена индивидуална преценка при определяне размера на наказанието, който се явява необоснован и несправедлив. С оглед на всичко така посочено е направено искане за отмяна на НП или в условията на алтернативност глобата да бъде намалена до законоустановения минимум от 300 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Същият се представлява се адв.Т.Е.Ц. - преупълномощена от адв.К. - с пълномощно от жалбоподателя. Адв.Е. пледира да бъде отменено изцяло обжалваното НП като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, по съображенията, подробно изложени в жалбата, като заявява и че е налице неяснота за това в какво се състои нарушението, с оглед несъответствие между словесното описание и правната квалификация.

Защитникът твърди, че жалбоподателят, като лекар, в случая е извършил добросъвестно и пълноценно всички необходими действия за оценка нуждата 3 от лечение в болнични условия, въз основа на която е извършил самостоятелна преценка относно състоянието и най-доброто лечение на пациента; не е констатирано спешно състояние, нито такова се твърди от административнонаказващия орган. Адв.Е. обръща внимание на показанията на свидетеля, според които флебитът и тромбофлебитът, установени на пациента, са били с неуточнена локация, докато съгласно медицинските документи локализацията е уточнена, поради което и не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля.

Според адв.Е. административнонаказващият орган не е изложил мотиви за неприлагане на чл.28 от ЗАНН, като тя пледира съдът да го приложи и да отмени НП, ако намери предпоставки за това, както и че ако съдът не намери основание за отмяна на НП, то наложеното наказание да бъде намалено до минималния размер. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от упълномощения юрк.С., който пледира жалбата срещу НП да бъде отхвърлена като неправилна и неоснователна и НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, считайки, че от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства по безспорен начин се доказва фактическата и правната обстановка, въз основа на които и административнонаказващият орган е направил обоснован извод за извършеното нарушение, описано в обжалваното НП. юрк.С. претендира присъждане на разноски в полза на ИАМН, като не възразява срещу размера на претендираното от жалбоподателя възнаграждение.

При проведения разпит на свидетеля С.Д.Й-К. тя казва, че като главен инспектор в ИАМН /с икономическо образование/ е участвала в извършване на проверката /на място - в болничното заведение, и по документи/ и е била свидетел и на установяване на описаното в АУАН нарушение, и на съставяне на акта. Заявява, че потвърждава всичко, което е написано в акта – за установено нарушение, като повтаря накратко, в основни линии отразеното в него. Допълва, че след като пациентът не е бил приет на лечение в УМБАЛ „Света Екатерина”, е бил транспортиран до МБАЛ „Княгиня Клементина“, където не е бил приет за лечение, поради липса на отделение по съдови 4 заболявания и 2 седмици след връщането му в СЦЗ той е починал в болницата на затвора.

По делото са приложени копия на: постановление от 27.08.2021 г. на СГП по пр.пр.№П-112/2018 г., по описа на СГП, за прекъсване за срок от 1 месец на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на Д.Р.М. по медицински причини; фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП за Д.Р.М.; амбулаторен лист №301/30.08.2021 г. за извършен преглед на Д.Р.М.; писмо - сигнал от л.с. Д.Р.М. до МЗ и ИАМН; констативен протокол №П876/25.11.2021 г. за извършена проверка /извънредна/ на УМБАЛ „Света Екатерина” ЕАД, във връзка със сигнала; трудов договор №РД19286/24.06.2021 г. и длъжностна характеристика, както и диплома №038429/21.12.2015 г. за висше образование и свидетелство

№017632/01.06.2021 г. / рег. №024788/01.06.2021 г. за придобита специалност „съдова хирургия“ на д-р Е. Ц. Г.; разрешение №МБ-66/30.12.2016 г. за осъществяване на лечебна дейност на УМБАЛ „Света Екатерина” ЕАД; справка за брой легла по НЗОК; списък на пациенти по НЗОК код на легла; справка от амбулаторен журнал на КДБ/СО кабинет по съдова хирургия; становища на д-р Е.Д. и проф.В.Г.; заповед № РД-13-1017/16.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАМН за извършване на проверка на УМБАЛ „Света Екатерина” ЕАД.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото, въз основа на събраните по делото и кредитирани доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към месец август 2021 г. д-р Е. Ц. Г. -лекар, със специалност „съдова хирургия“, работила в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Екатерина“.

Д.Р.М. - роден на 28.09.1998 г., към месец август 2021 г. се намирал в СЦЗ, където изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. С постановление от 27.08.2021 г. на СГП по пр.пр.№П-112/2018 г., по описа на СГП, било прекъснато за срок от 1 месец /от 27.08.2021 г. до 26.09.2021 г. вкл./ изпълнението на наказанието му - по медицински причини и за лечение в 5 специализирано болнично заведение, поради наличие на тежко заболяване /основна диагноза: ХИВ инфекция степен Б3; хроничен хепатит С; вирусна инфекция; тежък имунен дефицит; лека степен на умствена изостаналост; психични и поведенчески разстройства в следствие зависимост от опиоиди; на 15.06.2021 г., поради влошаване на общото му състояние от съпътстваща инфекция е хоспитализиран във вътрешно отделение на СБАЛЛС-София, състоянието му се влошило в значителна степен, от започнатата терапия леко се подобрило – започнал да приема храна и течности и да става от леглото/.

На 30.08.2021 г. д-р Д. била на работа - нощно дежурство. В клиниката по „Съдова хирургия“ от 25-те броя легла били заети 11, а останалите 14 били свободни. След 22 ч. с линейка на ЦСМП бил докаран в болницата Д.Р.М., оплакващ се от болки и оток в десния крак, който бил регистриран като пациент в 22.09 ч. и прегледан и консултиран от д-р Д., в амбулаторен кабинет по съдова хирургия на болницата, намиращ се в сградата на Национална кардиологична болница в гр.София, ул.“Коньовица“ №65. д-р Д. било съобщено, че М. употребява наркотични вещества. От прегледа д-р Д. установила на М. дълбока венозна тромбоза на десен долен крайник, ангажираща илео-феморален сегмент /провокирана от многократно използване на съдовете на този крайник като достъп за интрасъдово инжектиране на наркотични вещества/, и проходимост на останалите дълбоки вени на долните крайници и на повърхностната венозна система, като тя поставила диагноза „флеботромбозис илео-феморалис декстра“. Д-р Д. преценила, че за М. не се налага спешно хирургично и/или ендоваскуларно лечение, поради липса на индикации за такова, и той подлежи на консервативно лечение, като предписала терапевтичната схема /първите дни чрез прилагане на медикамент 24 часа венозно - на перфузор, след това – чрез подкожно прилагане, и едновременно с това и прием на медикаменти през устата/, с последващо проследяване в амбулаторни условия от съдов хирург или ангиолог, което било вписано в издадения от нея амбулаторен лист №301/30.08.2021 г., и Д.Р.М. бил насочен за хоспитализация към общохирургично отделение по район за провеждане на консервативно антитромбозно медикаментозно лечение, при постелен режим и декливно положение на крайника, без тя да посочи конкретно лечебно заведение и без да осъществи контакт, за да уведоми лечебното заведение, че пациентът се насочва към него.

Разпечатката съдържа 23 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0079ee9d-c85c-49cf-a1d9-6244ff10a036