Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 80 от 04.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 308/2021
Вид
Определение № 80
Подписан
04.02.2025
В сила
16.01.2026
Състав
Ваня Драганова Богоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Кюстендил, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Гражданско дело № 20211500100308 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Производството се развива след връщане на делото от САС с указания постъпилата частна жалба с вх. № 3373/25.07.2024 г. от КОНПИ, с БУЛСТАТ 131463734, чрез ст. инспектор – юрист Г.Д., против определение № 409/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 308/2021 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, в частта, с която КОНПИ е осъдена на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. М.Е.Т. разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и съдействие на ответника И. Г. А. в размер на 10 142,70 лв., да се разгледа като молба по чл. 248 от ГПК.

В жалбата /молба по чл. 248 ГПК/ е заявено от процесуалния представител на КОНПИ, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен и несъответстващ с фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че съдът следва да се съобрази с постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС, както и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/2016 г. и С-428/2016 г. Във връзка с изложените оплаквания се иска отмяна на определението в обжалваната му част.

В отговора на частната жалба, имащ характер на такъв по чл. 248, ал. 2 от ГПК, адв.

М.Е.Т. е изразил становище за неоснователност на заявеното искане, като счита, че размерът на възнаграждението е правилно и законосъобразно определен.

Кюстендилският окръжен съд констатира, че искането за изменение на прекратителното определение в частта за разноските е процесуално допустимо. Същото е заявено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК.

Разгледано по същество, съдът го намира за частично основателно, по следните съображения:

С определение № 409/01.07.2024 г., постановено по настоящото дело, окръжният съд е прекратил производството по гр. д. № 308/2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил, поради оттегляне на предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ срещу И. Г. А. и „Ивал Рент 2016“ ЕООД иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 237 639,94 лева, както следва: от И. Г. А. сумата в общ размер на 221 839,94 и от „Ивал Рент 2016“ ЕООД сума в общ размер 15 800 1 лева. На основание чл.38, ал.2 вр. чл.36 от ЗА, КОНПИ е осъдена да заплати на адв. М.Е.Т. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ответника И. Г. А. в размер на 10 142,70 лева.

Съдът е определил размера на адвокатското възнаграждение с оглед положения труд от процесуалния представител на ответника А., изразяващ се в проучване на материалите по делото и представяне в срок на писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, съобразявайки разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.. С Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на Съда на ЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Цитираното решение на СЕС има задължителен характер за националните съдилища.

Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

С оглед на това, съобразявайки на основание чл. 633 от ГПК разрешението, дадено в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата не са обвързващи за съда, както и разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав счита, че с оглед изложените в молбата доводи, съобразявайки осъществените процесуални действия и извършената работа от страна на процесуалния представител на ответника, посочени по-горе, както и фактическата и правна сложност на делото, искането за намаляване на размера на присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е основателно, като съдът счита, че размера на адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди е 4 475 лева, вместо присъдените 10 142,70 лева.

Мотивиран от изложеното Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 409/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 308/2021г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, В ЧАСТТА за разноските, като Комисия за отнемане на 2 незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, с БУЛСТАТ 129010997, с адрес за призоваване: гр. Видин, п.к. 3700, пл. ”Бдинци” № 1, ет. 3, стая 47 Е ОСЪДЕНА да заплати на адв. М.Е.Т., САК със служебен адрес: гр. *** адвокатско възнаграждение в размер от 10 142,70 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение от 10 142,70 лева на 4 475,00 лева.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________

3