Решение № 4960 от 16.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4960 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20251100106741 по описа за 2025 година

Предмет на производството е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства В. Н. Г. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.И. Т. е предявила срещу С. Н. Г. ********, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 39 116,60 лева, равняваща се на 20 000евро, като получена без основание, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са брат и сестра, наследници на починалата Т. Г. – тяхна майка. Изложено е, че по силата на завещание, вписано в АВ с рег. № 35789/30.05.2023 г., акт № 28, том 8, дело № 27204/2023 г., имота с идентификатор *** и собственост на Т. Г. бил завещан на нейната дъщеря – ищцата В. Г..

Изложено е, че на 20.08.2024 г. ищцата В. Г. продала имота на Е.Т. И.-Т. и Т.Н.Т. за сума в размер на 120 000 евро, равняващи се на 234 699,60 лева. В нотариален акт за продажба на недвижим имот № 110, том 5, рег. № 6930/20.08.2024 г., дело № 806 /2024г. на нотариус М. Н. било уговорено, че част от продажната цена в размер на 40 000 евро, равняваща се на 78 233,20 лева, ще бъде преведена по сметка на ответника С. Г., при съобразяване на запазената му част в размер на 1/3 от наследственото имущество. Сумата от 40 000евро била преведена на 28.08.2024 г. от сметка на купувача Е. И.-Т. по сметка на ответника С. Г..

Ищцата твърди, че поради объркване между страните по спора и споделяне от страна на ответника, че не е получил сумата за съответстваща на запазената му част, на 19.09.2024 г. същият убедил ищцата да му преведе 20 000 евро, равняващи се на 39 116,60 лева. Процесната сума била преведена по сметка на ответника с основание „дял от продажба на имот“. Сочи се, че в последствие ищцата се 1 свързала с купувачите на имота, които я уведомили, че на 28.08.2024 г. превели цялата сума на ответника. След узнаване за това обстоятелство ищцата многократно правила опити да уреди отношенията си с ответника доброволна, като той й върне сумата, но последният отказвал. Сочи се, че преведената сума от 20 000 евро е получена без основание, доколкото ответникът вече бил получил полагащата му се сума от 40 000евро, съобразно размера на запазената част.

По изложените обстоятелства, ищцата моли да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да и върне сумата от 39 116,60 лева, като получена без основание.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. Н. Г., чрез адв.Л. П., в който предявения иск е оспорен като неоснователен. Изложено е, че ответникът С. Г. и ищцата В. Г. са деца и наследници на майка си Т. Г., поради което като наследници по закон имат равни дялове от нейното наследство, съгласно чл.5, ал.1 ЗН. Ответникът сочи, че майка му е била със силно увредено зрение – почти сляпа, като му непонятно как е могла да напише завещание в полза на сестра му. Не оспорва обстоятелството, че на 28.08.2024г. получил сумата от 78 233.20лв. по банков път.

Ответникът излага, че не бил запознат с това, че сестра му се е разпоредила с общото им наследство, но получил известие за превод по банковата му сметка на сума в размер на 78 233,20 лева, като в основанието било записано „продажба на имот“. Към онзи момент ответникът не бил запознат и не бил наясно, че сестра му, с която рядко подържа контакт, се разпорежда с наследството останало от майка им. Към 28.08.2024г. ответникът бил на почивка, като оставил въпроса на страни, за да го обсъжда с нея след като се прибере от лятна почивка.

Ответникът твърди, че на 19.09.2024 г. с ищцата В. случайно се срещнали до кооперативния пазар в ж. к. „Люлин“, където ответникът бил придружен от своя приятелка. Ответникът твърди, че попитал сестра си какво се случва и защо не бил известен за разпореждането с наследения от майка им имот и дали тя не се опитва да открадне от него по-голям дял за себе си. Ищцата категорично отрекла това да е така. Твърди се, че ищцата доброволно изявила желание да подели с ответника всички получени от продажбата суми, за да не оспорва той като неин брат истинността на завещанието оставено в нейна полза. Ответникът твърди, че отишли в най-близкия клон на „Юробанк България“ АД на кооперативния пазар в ж. к. „Люлин“ и ищцата му превела сумата от 39 116,60 лева, равняващи се на 20 000 евро. Ответникът излага, че ищцата написала собственоръчно върху банковото извлечение, че доброволно е разделила сумата с брат си. По изложените обстоятелства ответникът поддържа, че е получил процесната сума от 20 000 евро на правно основание, поради което предявеният срещу него иск се явявал неоснователен. Моли осъдителния иск да бъде отхвърлян. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. И. Т. поддържа предявените искове. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, лично и чрез пълномощника си адв.Б. оспорва предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съгласно чл.235 и чл.12 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

2

По делото е безспорно обстоятелството, че ищцата В. Н. Г. и ответникът С.

Н. Г. са брат и сестра.

Не е спорно, като е видно и от приетото удостоверение за наследници изх.

№РЛН-24 / 03.07.2024г. издадено от СО, р-н „Люлин“, че В. Н. Г. и С. Н. Г. са деца и законни наследници на майка си Т. М. Г., починала на 27.02.2023г. /л.8 от делото/ Не е спорно, че приживе Т. М. Г. е притежавала приживе апартамент №1 находящ се в гр.София, ж. к. „********, със застроена площ от 72,86 кв.м., както и избено помещение №1, с площ от 1,78 кв.м. придобит с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 03.07.1990 г./л.9 от делото/

От приетото неоспорено по реда чл.193 от ГПК саморъчно завещание вписано в Агенция по вписванията с peг. № 35789/30.05.2023 г., акт № 28, том 8, дело 27204/2023 г., се установява, че Т. М. Г. е завещала собствения си апартамент №1 находящ се в гр.София, ж. к. „******** на дъщеря си В. Н. Г. ЕГН **********.

/л.10 от делото/ Завещанието е изпълнено изцяло ръкописно, датирано – 12.09.2019г. и подписано от завещателката. Саморъчното завещание е обявено от нотариус М. Е.а с протокол за обявяване на 27.03.2023г.

Не се твърди, нито доказва ответникът да е оспорвал по исков ред завещанието оставено в полза на ищцата.

От приетия нотариален акт за продажба на недвижим имот № 110, том 5, рег. № 6930/20.08.2024 г., нот. дело № 806 /2024г. на нотариус М. Н. се установява, че на 20.08.2024 г. ищцата В. Г. продала собствения си придобит чрез наследяване по завещание имот, представляващ апартамент №1 находящ се в гр.София, ж. к.

„********, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по КККР, за цена от 120 000 евро. /л.5-л.7 от делото/ В нотариалния акт е изрично вписано, че продавачът В. Г. се е съгласила сумата от 40 000 евро, равняваща се на 78 233,20 лева, да бъде преведена от купувачите Е.

Тошкова и Тони Тошков по сметка на ответника С. Н. Г., който е наследник със запазена част, а останалата част от 80 000 евро да бъде преведена по нейна лична сметка.

Безспорно е, че превода на 40 000 евро, равняваща се на 78 233,20 лева е извършен на 28.08.2024 г. от сметката на купувача Е. И.-Т. по сметка на ответника С. Н. Г. в „Банка ДСК“ АД с IBAN BG********, с посочено основание: окончателно плащане за покупка на имот ж.к Л********, като това се установява и от приетото неоспорено платежно нареждане от 28.08.2024г. /л.12 от делото/ По делото не е спорно, че ищцата и ответникът не живеят заедно, както и че въпреки родството си не са близки, а отношенията им са влошени.

Не се спори, като се установява и от събраните свидетелски показания, че на 19 септември 2024г. ответникът се е срещнал със сестра си по повод извършената продажба на апартамента на майка им.

От приетото бордеро на Пощенска банка от 19.09.2024г. се установява, че на 19.09.2024г. ищцата Г. е превела на ответника С. Г. сумата 20 000 евро с равностойност от 39 116.60 лв. Установява се, че преводът е извършен от сметка на ищцата с IBAN: BG******** към сметка на ответника с IBAN: BG******** с отразено основание: дял от продажба на имот./л.12 от делото/ Спорен между страните е въпроса налице ли е правно основание за ответникът 3

С. Г. да получи и задържи сумата от 20 000 евро, представляваща част от продажната цена на апартамент №1 находящ се в гр.София, ж. к. „********, с който апартамент ищцата в качеството на наследник по завещание се е разпоредила.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани двама свидетели – един допуснат на ищцовата страна и един за ответника.

Свидетелят Й..Д. ДЕ. /86г., без родство/, разпитан открито с.з. на 09.06.2026г. сочи в показанията си, че познава В. Г. я познавам от 2-3 години - от протестите.

Ищцата му споделила, че е гледала майка си, а тя срещу гледането и е оставила след смъртта си тристаен апартамент. Свид. ДЕ. сочи, че ищцата е продала наследения апартамент, за да се включи в строителство. Свидетелят ДЕ., сочи, че е чувал, че ищцата по принуда превела на брат си сумата 20 000 евро от продажната цена на апартамента. Сега ищцата живеела на квартира, а брат и имал къща.

Според свидетелят ДЕ. ищцата казала една дума - „заплаха“ относно преведената сума. От ищцата свидетелят знае, че тя не се среща с брат си.

Показанията на свидетеля Й..Д. ДЕ. са последователни, житейски логични, непротиворечиви, не се опровергават от останалите събрани доказателства и изхождат от лице, което не е заинтересовано от изхода на спора, поради което съдът ги кредитира.

Свидетелката М. Г., сочи в показанията си, че съжителства с ответника С.

Г., като от съжителство имат две деца. Ищцата В. познавам само като негова сестра. Свид.Г. сочи, че С. и В. нямат близки отношения. Свидетелка виждала В. един единствен път през м.септември 2024 г. Тогава със С. закарали децата си на градина, като по обратния път, ответникът видял сестра си в ж.к. Люлин и слезнал, за да поговорят. След разговора им /който свидетелката твърди, че не е чула/ В. се качила в автомобила на брат си и отишли в банка, която се намирала на „Кооперативния пазар“ в ж.к. „Люлин“. Когато стигнали до банката С. и В. влезнали вътре. Свидетелката стояла в колата, но влезнала за малко до банката да занесе вода на мъжа си, не видяла в банката да е имало никакви пререкания. След кратко време ответникът излязъл от банката. Свид.Г. посочва, че след тази случка ищцата и ответникът не са се срещали.

Показанията на свидетелката М. Г., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, предвид съжителството и с ответника, като съобразява възможната и заинтересованост от изхода на спора.

С отговора е представено извлечение от банкова сметка от 19.09.2024г. с титуляр С. Г., под което се съдържа ръкописен текст „сумата доброволно съм я разделила с брат ми. В. Г.“, като документа е оспорен от ищцовата страна, поради липса на достоверна дата и неяснота относно конкретната сумата.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявеният кондикционен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за връщане на сумата от 20 000 евро, която сума е получена от ответника без основание, при поддържаните в исковата молба твърдения е допустим, а правото на иск е редовно упражнено.

По същество:

Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, 4 включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Под „основание” в областта на неоснователното обогатяване в доктрината се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага, като това становище се споделя в преобладаващата съдебна практика.