Определение № 370 от 04.05.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Шумен, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500041 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 425/09.01.2026 г., подадена от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. ..... Будапеща, Унгария, чрез адвокат К. П. И. – ХАК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 2459/29.12.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 20253630104221 по описа на Районен съд – Шумен, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 200.00 лева. В жалбата се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, по заповедното дело, като моли същото да бъде намалено до размера от 200.00 лева. Излага, че справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, следва да се определи от защитавания интерес и от фактическата и правна сложност на делото и от извършените от адвоката действия. В случая претендираното вземане било за нисък материален интерес от 400€, а извършената от адвоката работа се свеждала до посочване на фактите от които произтичало вземането, в съответните полета в изготвения образец на заявлението, който съдържал и указания за попълването му. Позовава се на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 относно отпадане на задължението на съда да прилага Наредба № 1/2004 г., за възнаграждения за адвокатска работа, както и на практика на българските окръжни съдилища по идентични казуси и моли съда при съобразяване на фактическата и правна сложност на производството и материалния интерес, да намали адвокатското възнаграждение по справедливост до 200.00 лева. Също така моли съда да обезсили заповедтта за изпълнение, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за присъдения размер над 200.00 лева, както и да присъди на длъжника разноските за настоящото производство в размер на 7.67 € (15.00 лева) за д.т.. Отделно от това е поискал съда да не присъжда разноски на страните за адвокатски хонорар за настоящото производство, тъй като се касаело за процедура, свързана с изменение на акта на съда 1 относно дължимите разноски и не било същинско второинстанционно производство, по което се разглежда самия правен спор и същото нямало самостоятелен характер.

Ответната страна, заявителят в производството, чрез пълномощника си адв. С. Б. Б. от САК, е подал отговор на частната жалба, с който последната се оспорва като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Сочи, че длъжника не е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и доколкото претенцията е уважена изцяло на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, на заявителя са присъдени и направените разноски. Излага съображения за дължимост на присъдените разноски, като правилно определени и съответстващи на чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредбата, тъй като са в размер на 400 лева и ненадвишават предвидените такива при материален интерес до 1000 лева. Също така не били и прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на производството и извънсъдебното поведение на превозвача, липсата на доброволно изплащане на обезщетението от негова страна, дало повод за предявяване по съдебен ред на вземането. Прави искане и за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 200 евро, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, като не споделя становището на жалбоподателя за неприсъждане на разноски за настоящото производство, тъй като същото е самостоятелно такова по реда на чл. 413 от ГПК, още повече, че и самият жалбоподател претендира направените по него разноски за заплатена държавна такса.

Във връзка с подаденото на 24.12.2025г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от А. Д. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, действащ със знанието и съгласието на баща си и законен представител Д. В. З. с ЕГН **********, чрез адв. С. Б. от САК, е издадена заповед за изпълнение № 2459/29.12.2025г. по ч. гр. д. № 20253630104221 по описа на Районен съд – Шумен срещу „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10140174, със седалище и адрес на управление: ул. ..... Будапеща, Унгария, за сумите: 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница Обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б” от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва за период от 24.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева и държавна такса в размер на 21,25лева. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б” от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяната на полет номер W64301 от 02.07.2024г. по дестинацията летище София – Лондон.

Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника на 05.01.2026г. и на 09.01.2026 г. по делото е постъпила настоящата частна жалба от него, с която се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 400.00 лева и се иска същото да бъде намалено до размера от 200.00 лева.

На 03.02.2026г. от страна на длъжника „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, е подадено и възражение по 414а от ГПК за изпълнение в срока за доброволно изпълнение, поради което с Определение № 132/19.02.2026г. по в.ч.гр.д. № 20263600500041 по описа на ОС – Шумен, настоящия съдебен състав е прекратил производството по жалбата, като преждевременно изпратена за разглеждане и е върнал делото на заповедния съд за произнасяне по направеното от длъжника възражение по чл. 414а от ГПК, включително в частта за разноските.

2

С определение № 873/18.03.2026г. заповедния съд се е произнесъл по направеното възражение по чл. 414а от ГПК, като е обезсилил частично Заповед № 2459/29.12.2025г. по ч. гр. д. № 20253630104221 по описа на Районен съд – Шумен срещу „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. ..... Будапеща, Унгария, за сумите: 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница - Обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б” от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва за период от 24.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 200 лева (102.26 евро) и държавната такса в размер на 21,25лева. Като съгласно издадената заповед за изпълнение, длъжника и настоящ жалбоподател, остава да дължи разноски в размер на още 200 лева за адвокатско възнаграждение, които разноски са предмет на оспорване в настоящото производство.

При така изнесените обстоятелства и факти, съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице - длъжник в заповедното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – заповед за изпълнение, в частта за разноските.

Разгледана по същество, частната жалба е и основателна по следните съображения.

В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по Част I от ГПК, вкл. и за отговорността за разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от искането. Следователно предпоставките за присъждане на разноски са две и следва да се изпълнени кумулативно – 1) искането да е уважено и 2) да са представени доказателства за направените разходи - за платени такси и разноски, респективно да е осъществена защита от адвокат в полза на заявителя. В настоящия случай и двете предпоставки са налице. Искането по заявлението е уважено в цялост, за което е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение. От заявителя по делото е представено доказателство - договор за правна защита и съдействие за осъществена на заявителя правна защита от адвокат и за заплащане на уговорения хонорар от 400 лева, за който изрично е отразено, че е платен в брой.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК, е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Според предвиденото в тях, съдът взема предвид следните критерии: фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията при които е възложена предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Правилата и начинът за прилагане на тези критерии при определяне на възнаграждение, се определят в Наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет.

В случая се касае за производство по реда на чл. 410 от ГПК, при което е изготвено и подадено само заявление по чл. 410 от ГПК, което е по утвърдена бланка и се развива без провеждане на открито съдебно заседание. Претендираното вземане представлява обезщетение за отменен полет № W 64301 от 02.07.2024г. по дестинацията летище София – летище Лондон в размер на 728.33 лева (400 евро), чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновава фактическа и правна сложност на делото. Предвид това и съобразявайки ниската сложност на производството, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа (правната защита и съдействие се свежда до попълване на 3 заявлението) и условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, настоящата инстанция счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, не е в съответствие с изискванията на чл. 36, ал. 3 от ЗА. Следва да се посочи и, че съгласно Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения, не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Изрично е предвидено и в чл. 7, ал. 7 от Наредбата, че в производствата за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2, на базата на половината от стойностите на претендираните суми, което е съобразено с обстоятелството, че заповедното производство е формална такова, като попълването на заявлението не изисква особени фактически и правни усилия.

Релевираното възражение за прекомерност е основателно, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която в полза на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева или за сумата от 102.26 евро.