Решение № 3339 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3339 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.С.Т. при участието на секретаря М.С.Т. като разгледа докладваното от М.С.Т. Гражданско дело № 20241110134869 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

27.02.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На пети декември две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.

Секретар М.Т.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия М.С.Т. гражданско дело номер 34869 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „.............” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”...............” № ..........., с ЕИК ................., представлявано от изпълнителните директори В.К. и И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Д. Б. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „.............“ № 41. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 14.02.2024 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от общо 4 183,61 лв., от която: сумата от 3 628,55 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 555,06 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.02.2024 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „..............., магазин № 1, с абонатен № 373716, за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., но е останал задължен за дължимата цена за посочения период за сумата от 4 183,61 лв. Също така твърди, че на 27.01.2020 г. между страните бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „...........” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д. Б. К., че ответникът дължи на „.............” ЕАД – гр. София сумата от общо 4 183,61 лв., от която: сумата от 3 628,55 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 555,06 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Б. К., с който оспорва претендираните суми като неоснователни. Не оспорва размера на начислената топлинна енергия. Твърди, че Б.Д.К.. е дарил на сина си Д. Б. К. собствената си 1/2 идеална част от търговско помещение – Магазин № 1, находящо се на 2 адрес: гр. София, ж.к. „..............., като е запазил правото си на ползване върху имота.

Оспорва ползването на процесния имот, като твърди, че същият се ползва от ползвателя.

Оспорва качеството на потребител. Прави възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски.

С определение от 16.10.2024 г. „...........” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „...........” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 8982/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 22.02.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Д. Б. К. е осъден да заплати на „.............” ЕАД сумата от 3 628,55 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „..............., магазин № 1, абонатен № 373716 за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., сумата от 555,06 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 06.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 133,67 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 83,67 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “.............” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “.............” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „.............” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 2000 от 05.02.2002 г., сключен между „...............” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.

София, ж.к. „..................“, ул. „................“, бл. 27, вх. А, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между 3 потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „...........” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том 2, рег. № 3819, дело № 176 от 18.11.2003 г. на нотариус с рег. № 74, действащ в района на СРС, се установява, че М.К.К. е придобила собствеността върху търговско помещение (магазин) № 1, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „..................“, ул.

„................“, бл. 27, вх. А, а от представения заверен препис от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 189, том V, рег. № 7528, дело № 939 от 07.07.2008 г. на нотариус с рег. № 65, действащ в района на СРС, се установява, че Б.Д.К.. е дарил на сина си Д. Б. К. собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, като дарителят е запазил правото си на ползване върху дарения имот безвъзмездно и до края на живота си.

От представения заверен препис от Договор № 45858/373716 от 27.01.2020 г. се установява, че между страните е сключен договор за общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „.............“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.

От приетата по делото справка за абонат № 4000406134 се установява, че за периода от месец май 2021 г. до месец юли 2023 г. размерът на дължимите суми за доставена топлинна енергия възлиза на 4 183,61 лв., от която: сумата от 3 628,55 лв. – за главница и сумата от 555,06 лв. – за лихви.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “.............” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – магазин № 1, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „..................“, ул. „................“, бл. 27, вх. А, на който адрес е открита партида на абонатен № 373716. По делото не се спори, че ответникът е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Спори се за ползване на имота и потребяването на доставената топлинна енергия.

От събраните в производството пред настоящата инстанция писмени доказателства за съда се налага извод, че ответникът притежава т.нар. гола собственост върху 1/2 идеална част от процесния отопляван недвижим имот, чийто ползвател е баща му Б.Д.К...

Същевременно е налице договор, сключен между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

4

Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закон за енергетиката продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния период, като с оглед на събраните по делото доказателства и с оглед установения обем на собствеността искът е основателен за 1/2 идеална част от претенцията, като останалатна 1/2 идеална част претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. За пълнота следва да се посочи, че няма пречка ответникът, който е страна по договорното отношение, да претендира платената сума от ползвателя.

Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.