Решение № 202 от 01.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Варна, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Г.

Даниела Михайлова при участието на секретаря Елвира М. Ботева като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100600562 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъдата № 21 по НЧХД № 931/2023 г. на ВРС, 36-ти състав, постановена на 25.01.2024г., с която подс. В. В. П. е била призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

С присъдата частният тъжител Н. С. Н. е бил осъден да заплати на подс. В. П. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по жалба от ч. тъжител Н. Н. чрез неговия повереник- адв. М. Н. от ВАК, с която се възразява срещу постановената присъда и се сочи, че тя е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Наведени са доводи, че неправилно съдът не е приел, че е налице осуетяване на съдебно решение, тъй като подсъдимата е създала обстановка, съпроводена със спънки, за да не може то да се изпълни, както и че от доказателствата по делото се е установило, че тя е взела детето от бащата още в началото на определения режим в болничното заведение, в което то е било заведено и преди прегледа да приключи. По отношение на другите две дати също са изложени съображения, че подс. П. е препятствала изпълнението на съдебното 1 споразумение, тъй като на бащата е бил известен адресът й в гр. Варна, а посочения му в гр. Благоевград е бил непълен. Поради това и се иска въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подс.

В. П. за виновна по предявеното й обвинение и да й бъдат възложени направените по делото разноски. В допълнението към въззивната жалба се акцентира върху неправилното и превратно интерпретиране на доказателствата по делото, като се сочи, че неправилно е било прието, че подс. П. не е извършила умишлени действия, с които да препятства режима на свиждане , както и че отвеждането на детето в друг град е било по повод на медицинска препоръка и във връзка със здравословното състояние на детето, а не с цел да се ограничат срещите с неговия баща.

В съдебно заседание адв. М. Н. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Изразява становище, че и към момента майката с детето се намират в гр.

Благоевград, че липсват медицински документи, които да сочат, че това се налага с оглед здравословното състояние на детето, поради което и се прави извод, че подсъдимата просто е решила да смени местожителството си. Поради това и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание адв. Ю. Г. -защитник на подс. В. П. моли въззивния съд да потвърди присъдата на РС-Варна, като отхвърли въззивната жалба и присъди разноските. Прави анализ на доказателствата, като изразява становище, че от тях безспорно се установява, че не е налице виновно поведение от страна подс. П. .

В съдебно заседание подс. П. се явява лично и дава обяснения, като заявява, че не е нахлула в кабинета на лекаря и не е прекъсвала прегледа на детето, че майката на ч. тъжител го е издърпала от ръцете й, че е уведомила със съобщение ч. тъжител, че заминава за Благоевград, както и че е упълномощила адвокат, който е депозирал молби от нейно име, но за тяхното съдържание тя не следва да носи отговорност, тъй като не ги е писала . В правото си налична защита подс. П. заявява, че детето по време на престоя в гр. Варна е започнало да развива трета сливица, което е наложило преместването му в Благоевград. В последната си дума подсъдимата моли да бъде оправдана, като сочи, че при преместването в друг град се е водила от майчинския си инстинкт относно здравословното състояние на детето, както и че по никакъв начин не е искала да осуети или възпрепятства възможността на бащата за лични контакти с него.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

2

Подс. В. П. и частният тъжител Н. Н. имали връзка, от която на 07.03.2021г. бил роден синът им В. Н....

С влязло в законна сила на 29.07.2021г. определение № 351/ 21.07.2021г. за одобряване на споразумение по гр.д.№ 611/ 2021 г. по описа на PC- Силистра, родителските права върху детето били предоставени на майката – подс. В. П., която към онзи момент била с постоянен адрес в гр. ********. Там било определено и местоживеенето на детето. На бащата и ч. тъжител Н. Н. бил определен режим на лични отношения с детето договорен между родителите, като до навършване на една година на детето той имал право да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 13 ч. до 15 ч. в присъствието на майката, като той определял пребиваването на детето в този период от време. От една до три годишна възраст на детето режимът на лични контакти бил регламентиран всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. до 13 ч., един ден от Коледните и Великденските празници, на рождения ден на детето, в неучебен ден от 9 ч. до 12 ч., а в учебен по споразумение между страните.

След навършване на три годишна възраст на детето ч. тъжител имал режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва своя платен годишен отпуск, по един ден от Коледните и Великденските празници, на рождения лен на детето в неучебен ден от 9 ч. до 12 ч., а в учебен ден по споразумение между страните.

След приключване на делото, подс. П. се преместила да живее заедно с детето в гр. Варна . На 02.08.2021г. променила настоящия адрес на двамата в г*********. Това наложило ч. тъжител Н. да пътува до гр. Варна за да осъществява определения режим на лични контакти с детето.

Двамата родители обаче имали влошени взаимоотношения и затруднена комуникация във връзка с изпълнение на така определеният режим на лични отношения. Ч. тъжител Н. се снабдил с изпълнителен лист по отношение на режима на лични контакти. На 21.01.2022г. той депозирал молба до ДСИ при ВРС, в която посочил, че подс. П. отказва да спазва този режим и не дава детето на бащата. Въз основа на тази молба против подс. П. било образувано изпълнително дело № 3014/ 2022г. по описа на ДСИ при PC- Варна. В хода на това производство ч. тъжител Н. на няколко пъти искал с нарочна молба от ДСИ да изпраща покани за доброволно изпълнение до майката, за да бъде предавано детето.

На 02.09.2022г. по обяд детето потопило пръстите на ръцете си в горещо мляко, в следствие на което получило изгаряния. Същата вечер, около 20,20ч. подс. П. го завела във ВМА –Варна, където било прегледано и било установено, че има изгаряне ,1 -ва и 2-ра степен по дисталните фаланги на 2,3 и 4-ти пръсти на двете ръце.

На детето била направена мазева превръзка и било насочено за консултативен преглед 3 в клиниката по изгаряния на следващия ден- 03.09.2022г. Същата вечер ч.т. Н. бил уведомен от подс. П., че детето си е изгорило ръцете с горещо мляко. Тя му съобщила още, че няма да му предаде детето на следващия ден съобразно уговореното от 09.00 часа до 13.00 часа, тъй като се налага да посетят лечебно заведение за преглед.

На 03.09.2022г. /събота/, частният тъжител, заедно с майка си и баща си, притеснени за детето, пристигнали рано сутринта в гр. Варна, за да го вземат и да го заведат те на преглед при лекар, въпреки че подс. П. казала, че тя ще направи това.

Когато пристигнали на адреса тъжителят и майка му св. Т.П.а видели бащата на подс.

П. - св. В.П., който тъкмо излизал с детето. Ч.т. Н. отишъл при тях, взел детето, качил го в автомобила и потеглил за ВМА - Варна, където искал то да бъде прегледано.

Междувременно от апартамента слязла и подс. П., която след като разбрала, че ч.т. Н. тръгва с детето понечила да го спре, но не успяла. След това заедно с баща си отишла в районното управление, тъй като не знаела къде било заведено детето. След като обяснила какво се е случило, служител на полицията потърсил тъжителя по телефона и се свързал с него. Ч.т. Н. заявил, че се намира заедно с детето във ВМА за преглед. След това подс. П. и баща й на свой ред отишли в болницата.

Междувременно, в болницата детето било прегледано от хирург, който установил термично изгаряне от втора и трета степен на китката и дланта на ръцете на детето, като съответно раните са третирани и е направена превръзка с Дефламол и Дермазин. Докато траел прегледът, подс. В. П. влязла в кабинета на хирурга и посочила, че ще вземе детето и ще се приберат.

Лекарят я информирал , че за детето е най-добре да бъде хоспитализирано за няколко дни, тъй като ежедневно трябва да му се извършва смяна на превръзките, почистване на раните и третиране с медикаменти, за което са необходими медицински грижи. Подс. П. обаче предпочела да не остане с детето в медицинското заведение. За това разписала съгласие за изписване и посочила, че детето трябва да се прибере, а не да остане навън с бащата, тъй като се притеснявала за здравето му.

Посоченото действие на майката било възприето от Н. Н. като осуетяване на уговорения режим на лични отношения, тъй като имал още 3 часа личен контакт с детето, които му се полагали по режим. За това тъжителят подал в същият ден жалба в Първо РУ при ОД МВР- Варна.

На следващият ден- 04.09.2022г. ч.т. Н. отново отишъл да вземе детето, но подс.В. П. не отговорила на обажданията му, а на адреса във Варна се намирал единствено св. В.П., който му казал , че не знае къде са майката и детето. Тогава частният тъжител се обадил на лекаря, при когото са били предният ден и научил, че същата сутрин подс. В. П. е завела там детето, защото то си свалило превръзката.

Лекарят й казал, че за да го лекуват, ще се наложи да ги хоспитализират, което и се случило. Детето останало в болницата със своята майка до 08.09.2022г., когато били 4 изписани.

В последствие била извършена проверка по образуваната по жалбата на ч.т. Н. пр.преписка № 12345/ 2022г . След запознаване с материалите от нея прокурор при ВРП постановил отказ да се образува наказателно производство с постановление от 10.10.2022г. На ч.тъжител било указано, че твърдяното от него извършено от майката престъпление по чл. 182 ал.2 НК се преследва по частен ред и наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В постановлението било посочено още, че са били установени изключително обтегнати отношения между родителите, като правоохранителните органи не са в състояние да разрешат личните им проблеми, а трябва те да възстановят нормалната комуникация помежду си и в името на детето си да намерят приемлива форма на общуване.

На 08.12.2022г. по образуваното от ч.т. Н. изпълнително дело подс. В. П. депозирала уведомление за това, че във връзка със здравословното състояние на детето и климатичните условия в гр. Варна следва да бъде предприета временна промяна на местопребиваването им , като се налагало същото да пребивава на планински климат за срок от един месец, считано от 15.12.2022г. до 15.01.2023г., поради което и посочила адрес в ******

На 16.12.2022г. ч.т. Н. и подс. П. разменили съобщения във „Вайбър“, като частният тъжител уведомил подсъдимата, че утре е възпрепятстван да вземе детето, но възнамерява да го стори в неделя. В отговор в 17.19 часа получил съобщение на латиница, че „********

Въпреки това, на 18.12.2022г./ неделя/, тъжителят пристигнал в гр. Варна на адреса, от който обикновено вземал детето. Установил, че там няма никой, а подс. П. не отговорила на обажданията му. След това ч.т. Н. се обадил на тел.112 и адресът бил посетен от патрулен автомобил. Служителите на реда също не установили майката и детето. По тяхна препоръка тъжителят подал жалба в Първо РУ при ОД МВР- Варна, по която също била образувана преписка.