Решение № 641 от 27.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Варна, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Н.а при участието на секретаря А.ия Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело №

20223110110622 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№54081/05.08.2022 г. от Г. С. М., ЕГН ********** от гр. В. срещу И. В. Н., ЕГН ********** от гр. В. с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. В. Н., ЕГН ********** от гр. В. дължи на ищцата Г. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от нея адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по изп.д №20223110408027 по описа на СИС при Районен съд - Варна, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед №4153 от 05.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №8407/2022 г. по описа на ВРС. Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№8407/2022г. на ВРС.

В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:

С Решение № 260785/21.10.2020 г. по гр.д. №1216/2020 г. по описа на ВРС, изменено в частта за разноските с Определение № 264665/16.12.2020г. по гр.д.

№1216/2020г. по описа на ВРС, потвърдени изцяло с Решение №1129/28.06.2021 г. по в.гр.д.№567/2022 г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 28.6.2021 г. изцяло е потвърдено Решение №260785/21.10.2020 г., изменено в частта за разноските с Определение №264665/16.12.2020 г., постановени по гр. дело №1216/2020 г. и 1

Определение №264665/16.12.2020 г. по гр. дело №1216/2020 г. по описа на ВРС, с което постановеното по цитираното дело Решение № 260785 /21.10.2020 г. е изменено в частта за разноските, като Г. С. М., е осъдена да заплати на И. В. Н., съдебноделоводни разноски в размер на 53,84 лева, съразмерно на уважената част от исковете, вместо първоначално определените разноски от 98,19 лева, потвърдено е Определение №260326/11.01.2021 г., постановено по гр. дело №1216/2020 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от Г. С. М., молба с правно основание чл.

248, ал.1 от ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Определение №264449/11.12.2020 г., Г. С. М. е осъдена, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, да заплати на И. В. Н., сумата от 330 (триста и тридесет) лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство и защита срещу неоснователната въззивна жалба на насрещната страна; И. В. Н. е осъден, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Г. С. М. сумата в размер на 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство и защита срещу неоснователната въззивна жалба на насрещната страна.

Ищецът излага, че по гр.д.№1216/2020 г. на ВРС И. В. Н. е посочил банкова сметка в ЦКБ АД. В изпълнение на съдебното решение на 05.07.2021 г. по посочената сметка на И. В. Н. в ЦКБ АД М., с вносна бележка №210705000002159/05.07.2021 г., е заплатила разноските по гр.д.№1216/2020 г. на ВРС. Няколко дни след извършване на превода по сметката от банката уведомили Г. С. М., че тази сметка е закрита и парите били върнати. Твърди, че действията на И. В. Н. по закриване на посочената по гр.д.

№1216/2020 г. на ВРС банкова сметка са индикация за недобросъвестното му поведение и злоупотреба с право. Поради това се наложило сумите да бъдат заплатени чрез „Easy Pay", като за възможността по всяко време да получи сумата, която му е преведена И. В. Н. бил уведомен чрез известие, получено чрез Телепоща.

Излага, че Г. С. М. на 08.07.2021 г. изпълнила задължението по горепосоченото решение, като на каса на „Easy Pay" е направила в полза на И. Н., следните преводи:

- паричен превод в общ размер на 409,74 лв., от които 312,80 лв. главница и 53,84 лв. разноски по гр.д.№1216/2020 г. и 43,10 лв., лихви за периода 26.02.2020 г. 05.07.2021 г. /в която като основание за плащане е записано: разноски по гр.д.

№1216/2020 г. - разписка № 0100013435063609 от 08.07.2021 г. от „Easy Pay"/ - паричен превод в размер на 330,00 лв. в която като основание за плащане е записано: разноски по гр.д.№ 1216/2020 г. Разписка № 0100013435078235 от 08.07.21 г. от „Easy Pay"/.

За извършения паричен превод, Г. М. чрез Телепоща съобщила на И. Н..

Съобщението, което е със заверка на съдържанието, на 14.07.2021 г. е доставено на адреса на Н. срещу подпис и направено вписване Н.а -майка.

На 11.12.2021г. И. Н. лично в офис на представител на „Изипей" АД получил 2 преведените от М. суми, за което лично е подписал разписки както следва 1 разписка №0700014505165633 от

11.12.2021г.

16:55:23ч./ за

Паричен превод

№0100013435063609 от 08.07.2021г. 13:08:34ч., в размер на 409.74 лева, нареден от Г.

С. М. в полза на И. В. Н./ и 2. разписка №0700014505170948 от 11.12.2021г. 16:56:34ч.

/за Паричен превод №0100013435078235 от 08.07.2021ч. 13:09:49ч., в размер на 330.00 лева, нареден от Г. С. М. в полза на И. В. Н./.

Въпреки полученото плащане И. Н. с три различни молби по едно и също решение по гражданско дело се е снабдил с три изпълнителни листа №263950/19.07.2021 г. за сумата от 312.80 лева. №260064/17.01.2022 г. за сумата от 53.84 лева и №260111/25.01.2022 г. за сумата от 330.00 лева и е образувал три изпълнителни дела при един и същ държавен съдебен изпълнител - Изп.д №20213110408107 е образувано на 26.07.2021 г. по ИЛ №263950/19.07.2021 г. за сумата от 312.80 лева. Изп.д №20223110408017 е образувано на 21.01.2022 г. по ИЛ №260064/17.01.2022 г. за сумата от 53.84 лева и Изп.д №20223110408027 е образувано на 04.02.2022 г. по ИЛ №260111/25.01.2022 г. за сумата от 330.00 лева.

Ищцата твърди, че плащането на задължението, за което е образувано изп.д №20223110408027 е било извършено повече от два месец преди образуването на същото.

На ищцата била изпратена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. По Изп.д №20223110408027 е подадено възражение от Г. С. М., чрез адв. А., с искане изпълнителното дело да бъде прекратено, поради заплащане на сумата преди образуването му, като към което възражение били приложени договор за правна помощ и пълномощно. Процесуалният представител на Г. С. М. е извършил и много други действия по Изп.д №20223110408027. Излага, че в договора за правна защита и съдействие, приложен по изпълнителното дело, е уговорено адвокатско възнаграждение на адв .А. в размер на 500,00 лева за процесуално представителство на Г. С. М. по изпълнителното дело, като е отразено, че възнаграждението е платено в брой.

На 24.06.2022 г. ДСИ е разпоредил да бъде прекратено изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК - поради плащане на сумата преди образуване на изпълнителното дело, за което страните са били уведомени с нарочни съобщения.

По същество излага, че упражняването на материално и процесуално право е поначало правомерно, което обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.

Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 от ЗЗД), като пример за което сочи упражненото от взискателя процесуално право да инициира изпълнителен процес недобросъвестно, при условие че вече му е била заплатена сумата, т.е. при 3 липса на съществуване на вземане в негова полза, което да подлежи на принудително изпълнение. В този случай другата страна има право да претендира обезщетение за вреди, доколкото поведението на взискателя е противоправно - в нарушение на разпоредбата на чл. 3 ГПК.

Излага, че в конкретния случай е безспорно, че дължимата от ищцата сума от 330.00 лева е преведена на 08.07.2021 г. по „Изипей" АД с посочване на основанието разноски по дело, и е получена на 11.12.2021г. лично от И. В. Н., както и, че два месеца по-късно е образувано изпълнително дело №20223110408027 срещу ищцата (04.02.2022 г.) за същата тази сума.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал отговор на исковата молба, в който на първо място твърди недопустимост на исковата претенция, тъй като ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск, ако може да предяви за вземането си осъдителен такъв. На второ място сочи, че изпълнителното производството, в което ищцата е направила търсените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски е прекратено на 05.08.2022 г., а заявлението е подадено в съда преди влизането му в сила, а именно на 19.06.2022 г., а като недопустимо счита, при наличие на висящ изпълнителен процес вземанията за разноски в него да се предявяват по исков ред. Счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.45 от ЗЗД, тъй като за разлика от отговорността по чл.45 от ЗЗД, отговорността за разноски е безвиновна и не е необходимо за възникването й да е налице противоправно поведение на ответника. Оспорва да е налице деликтна отговорност за направените от ищеца разноски в изпълнителното производството. Твърди, че ищцата е следвало да води иск по чл.403 от ГПК във връзка с допуснато обезпечение на предявените обективно съединени искове чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху банкова сметка на ответника-длъжник, срещу гаранция в размер на 238,66 лв. Оспорва носители на отговорността по чл.49 от ЗЗД да могат да бъдат физически лица, каквото е ответницата. Оспорва в случая да е налице злоупотреба с право. Оспорва пасивната си процесуално-правна легитимация по предявения иск. По основателността излага, че ищцата не е изчакала въззивният съд да се произнесе по подадената от ищеца молба с правно основание чл. 248 от ГПК в исковото производство, като е заплатила присъдените му суми за разноски преди окончателното влизане на решението в сила, нито е уведомила ответника за извършеното плащане. След влизане в сила на определението по чл.248 от ГПК ответникът си изкарал изпълнителен лист срещу ищцата и завел изпълнителното производство. С оглед на това счита, че ищцата не следва да черпи права от собственото си неправомерно и недобросъвестно поведение. В тази връзка излага, че като изправна страна в изпълнително притезание е упражнил правомерно едно свое имуществено право за защита пред съд в предметния обхват на чл. 56 КРБ, чл.7, ал.1 от ЗСВ, чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС, във вр. с чл. 5, ал.2 и ал.4 от КРБ, както за 4 издаване на изпълнителния лист, така и за образуването на изпълнителното производство. Като неоснователно и необосновано счита твърдението на ищцата, че е заплатила извънсъдебно паричното си задължение по законен способ. Твърди, че ищцата недобросъвестно е завела настоящото производство с намерение да увреди ответника.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. №8407/2022 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът И. В. Н., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. В. да заплати на кредитора Г. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от кредитора адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, за осъществено процесуално представителство по изп. дело № 20223110408027 по описа на ДСИ при Варненски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса, в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева и адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 (четиристотин) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.