Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 127 от 04.03.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 53/2025
Вид
Определение № 127
Подписан
04.03.2025
В сила
04.03.2025
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Ирена Николова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 04.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500053 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. К. В., ЕГН ********** против определение № 600/19.11.2024 г. на ОС – Разград, постановено по в.ч.гр.д.

№ 408/2024г. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед за изпълнение № 209/13.03.2024г., разпореждане № 2390/15.08.2024г. и разпореждане № 2393/15.08.2024г., всички постановени по ч.гр.д. № 423/2024 г. по описа на РС – Разград.

В жалбата и уточняващите молби (озаглавени: „жалба“ с вх.

№ 5479/28.11.2024г. и „заявление“ с вх. № 5725/16.12.2024г. по описа на ОС – Разград) са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, които се свеждат до оспорване по същество на издадената заповед за изпълнение и доводи, че същите е следвало да бъдат разгледани от сезирания окръжен съд.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.***.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по в.ч.гр.д. № 408 /2024г. по описа на ОС – Разград е 1 образувано по подадени от Т. К. В. жалби, с които същата е обжалвала актове на РС – Разград, постановени в заповедно производство по чл.410 ГПК, предмет на ч.гр.д. 423/2024г., а именно срещу издадената заповед за изпълнение № 209/13.03.2024г. за солидарно заплащане на посочени суми от настоящата жалбоподателка и нейния съпруг, определение № 613/21.06.2024г., с което е оставено без уважение искането на длъжниците за спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК, както и срещу актове на заповедния съд, обективирани в разпореждане № 2390/15.08.2024г. и разпореждане № 2393/15.08.2024г.

С постановеното определение № 600/19.11.2024г. по в.ч.гр.д. № 408/2024 г. ОС – Разград е оставил без уважение жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението, обективиран в определение № 613/21.06.2024г. на РС – Разград, а по отношение оспорването на останалите актове е приел, че жалбата й е недопустима, поради необжалваемост на оспорените актове.

С оглед изложените в подадената до настоящия съд частна жалба предмет на оспорване е така постановеното определение в неговата преграждаща част. В частта, в която жалбата на Т. В. срещу определение № 613/21.06.2024г. на РС – Разград е разгледана по същество и същата е оставена без уважение като неоснователна, постановеното от окръжния съд определение не подлежи на обжалване предвид двуинстанционния характер на заповедното производство.

Направеният с обжалваното пред настоящата инстанция извод за недопустимост на жалбата против издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и двете разпореждания от 15.08.2024г., е правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. В случая, с оглед изложените в жалбата до ОС – Разград оплаквания е видно, че се обжалва заповедта касателно задължението, предявено от заявителя с искането по чл.410 ГПК и липсва оспорване на присъдени разноски за заповедното производство. Предвид на това не е налице изключението на чл.413, ал.1 ГПК, поради което и така предприетото от Т. К. В. обжалване е недопустимо.

По отношение на обжалваните разпореждане № 2390/15.08.2024г. и разпореждане № 2393/15.08.2024г., постановени по ч.гр.д. № 423/2024г. не са налице предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК – същите касаят администриране на подадени от жалбоподателката молби/жалби и нямат преграждащ делото характер, нито тяхната обжалваемост е предвидена в закона, поради което жалбата срещу тях също е недопустима.

Ето защо като е оставил без разглеждане жалбата й срещу заповед за изпълнение № 209/13.03.2024г., разпореждане № 2390/15.08.2024г. и разпореждане № 2393/15.08.2024г. ОС – Разград е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

2

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 600/19.11.2024г. на ОС – Разград, постановено по в.ч.гр.д. № 408/2024г. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Т. К. В. срещу заповед за изпълнение № 209/13.03.2024г., разпореждане № 2390/15.08.2024г. и разпореждане № 2393/15.08.2024г., всички постановени по ч.гр.д. № 423/2024г. по описа на РС – Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3